Решение № 4870 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 684/2016 г.
ВАСIII отделение20.04.2017 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6581/29.10.2015 г. по адм. дело № 5925/2015 г. по описа на Административния съд - С.-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4870 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 684/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "С." ООД - гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Владимиров, против решение № 6581/29.10.2015 г., постановено по адм. д. № 5925 по описа за 2015 г. на Административен съд - С.-град. Р. оплакване за неговата незаконосъобразност и неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявения иск против Агенция "Митници". В съдебно заседание касационният жалбоподател, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници", в представен по делото отговор на касационната жалба, оспорва основателността й. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният ответник по делото не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил иска, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от "С." ООД - гр. С. против Агенция "Митници" - гр. С., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 400 лева, заедно със законните лихви върху тази сума, считано от 29.11.2009 г. Производството пред АССГ е било образувано по предявения от дружеството иск за присъждане на вреди като пропуснати ползи във връзка с незаконосъобразно наказателно постановление № 773/5.10.2006 г., издадено от началника на Митница - В., с което на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция", за нарушение по чл. 234 от Закона за митниците, и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите - стойки за климатици - 5996 комплекта, които са били предназначени за дружеството, поставени под режим "внос" и декларирани с Единен административен документ (ЕАД) № 2005/4-4487, от 26.07.2006 г. С решение № 1775/3.08.2007 г. по НАХД № 6021/2006 г. на Варненския районен съд, влязло в законна сила на 30.11.2007 г., по жалба на дружеството НП № 773/5.10.2006 г. било отменено. В жалбата се твърди, че след връщането им, комплектите стойки за климатици били "бракувани, тъй като поради дългия им престой в склад на митницата и неправилното им съхранение" били "ръждясали и негодни за употреба"; преди пристигането на въпросната доставка е сключил "няколко поредни договора за продажба на посочените стоки и поради неизпълнение в срок на така поетите договорни задължения дружеството е претърпяло имуществена вреда в размер на 50 400 лева. С посоченото по-горе решение Административен съд - С.-град е отхвърлил исковата претенция на "С." ООД изцяло. Съображенията за това са били, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като от представените по делото доказателства не е установено да е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: от представените договори за продажба на стоките (стойки за климатици), не се доказва, че касаторът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от развалянето на договорите, тъй като не са представени никакви доказателства от негова страна, че договорите са били действително развалени, като покани за изпълнение, отказ на продавача, поради липса на стоката, разменена кореспонденция между дружеството и купувачите, плащане на задатък или неговото връщане, прекратяване на договорите поради неизпълнение. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно съдът е приел, че в настоящия случай не се установяват по безспорен начин претендираните имуществени вреди, съответно пропуснати ползи от касатора по делото. Правилно в обжалваното решение, е посочено, че представените договори за продажба на стоките сами по себе си не доказват, че касационният жалбоподател, като продавач по тях е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от развалянето на договорите, тъй като не са представени доказателства, че договорите са били действително развалени. Настоящата инстанция споделя заключението на решаващия съд, че показанията на свидетеля Ц. А. също не доказват развалянето на договора, сключен между него и "С." ООД, както и какви са били финансовите му отношения с продавача, след като стоките са били конфискувани. В този смисъл, следва да се посочи, че в случая не е установено и третото условие по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по касация - наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото постановление и претендираната вреда. Напълно обосновано административният съд е приел, че не е подкрепено с доказателства по делото и заявеното от касатора обстоятелство за извършен брак на процесната стока, като протоколи за бракуване на материални запаси или извлечения от счетоводните регистри, в които да е отразено извършеното бракуване, поради повреждане на стоките. Правилен е направеният от съда извод, че след отмяната на издаденото от началника на Митница - В. НП № 773/5.10.2006 г. отнетата стока е била върната с приемо-предавателен протокол на 13.03.2008 г., в който няма данни за състоянието на стойките за климатици в деня на връщането им. На базата на събраните по делото доказателства правилно съдът е приел за недоказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,