Решение № 10578 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2018 г.

Решение № 10578 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 1396/13.07.2018 г., постановено от Административния съд –Бургас по адм. д. № 3470/17 година, в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на Д. Захариев обезщетение в размер на 1 278 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни битови условия в Затвора Бургас за периодите от 09.10.2013 г. до 09.04.2015 г. и от 12.02.2016 г. до 12.05.2016 г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 96, 68 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът в касационното производство – Д. Захариев не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Становището на прокурора е за допуснато от съда нарушение при обсъждането на доказателствата и доводите на страните. Според него, в случая не били установени извършени незаконни действия или бездействия от страна на затворническата администрация, които да обосновават претърпени неимуществени вреди, които да са в непосредствена връзка с тях. Според прокурора съществуващите в затвора условия не следва да се интерпретират като резултат от действия на служителите на ГДИН, тъй като същите били установени още при строителството на затвора и не зависят от желанията и действията на администрацията. Прокурорът се позовава и на отлагателния срок на разпоредбите на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, от който прави извод, че неизпълнението им не следва да влече никакви последствия за затворническата администрация. Според прокурора, ищецът не е доказал и претърпени вреди. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по делото, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ( ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 АПК. Искът е срещу ГДИН и е за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които оценява на 5000 лева от бездействието на длъжностни лица в ГДИН за осигуряването на нормални хигиенни-битови условия. За да уважи частично иска, съдът е приел за установено, че през процесните периоди- 09.10.2013 г. до 09.04.2015 г. и от 12. 02. -2016 г. до 12.05.2016 г. ищецът е пребивавал в Затвора Бургас. Съдът е кредитирал становище на началника на Затвора Бургас относно площта и условията в спалните помещения, в които е пребивавал ищецът, достъпа до течаща вода и топла вода. По тези въпроси, съдът е обсъдил в решението си и показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът е приел, че твърденията на ищеца в исковата му молба, сочещи на лоши хигиенни- битови условия в помещенията, в които е бил настаняван в Затвора-Бургас, изразяващи се в значително намалена жилищна площ, ограничено естествено осветление в помещенията, недостатъчно приток на чист въздух, пране на дрехите със студена вода и сушенето им в спалните помещения, липсата на климатизация, липсата на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, ограничен достъп до течаща вода, ползване на кофа вместо тоалетна през тъмната част от денонощието, пред очите в останалите настанени в спалното помещение, дишането на вредните изпарения от урината и изпражненията, ограничения достъп до топла вода за къпане, изключително занижената хигиена в баните и тоалетните, които се ползвали, слабо осветление, значително занижената хигиена в столовата, наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения, приготвянето на храната в разрез със санитарно-хигиенните изисквания, се доказват от факта, че ответникът не ги оспорва, както и от доклада до българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския комитет за Превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношения или наказания от 24. май 2014 г., публикуван на сайта на министерството на правосъдието. Съдът е посочил и доклада на същия комитет от посещението му от 13 до 20 февруари 2015 г., посочвайки, че съществуването на тези условия продължава. Въз основа на тези свои констатации, съдът е приел, че в двата периода, сочени в исковата молба, Захариев е пребивавал при нечовешки и унизителни условия. По отношение влиянието на тези лоши хигиенни-битови условия върху лишените от свобода, съдът се е позовал на изводите направени по този въпрос в пилотното решение на ЕСПЧ, по делото Нешков срещу България. Съдът е посочил, че според оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагали до доказване на противното, което в случая не било проведено успешно от ответника. При определяне на размера на обезщетението, съдът е преценил характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престоя на ищеца при тези условия. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Изводите на съда, мотивирали крайния резултат са обосновани и правилни. От обективна страна, по делото са установени твърденията на ищеца за лошите хигиенно-битови условия, в които той е пребивавал през посочените два искови периода. Показанията на разпитания по делото свидетел по този въпрос съвпадат с информацията от докладите на КПИ, възприети и кредитирани от съда. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че за него не е съществувало задължение през процесните периоди, за осигуряване на минимална жилищна площ и санитарни възли, и течаща вода в спалните помещения с оглед отлагателния срок за влизане в сила на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Забраната за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне е регламентирана с международен договор, подписан, ратифициран и влязъл в сила за страната ни и който е действащо право през процесните искови периоди. Константна и безпротиворечива е актуалната националната съдебна практика, че поставянето на лишените от свобода в крайно лоши хигиенни – битови условия, при изтърпяване на наказанията им, осъществява хипотезата на унизително отнасяне, което е абсолютно забранено от действащото и към процесните периоди право – чл. 3 ЕКПЧОС. Въведената с посочената разпоредба забрана създава задължения за компетентните национални органи за предприемане на активни действия за подобряване на жизнената среда в местата за лишаване от свобода, така че да не се стига до нарушаването й. Предвид установените крайно лоши хигиенно-битови условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си в Затвора-Бургас през процесните периоди, следва, че компетентните органи в лицето на ГДИН и неговите длъжностни лица са бездействали. Това бездействие е в пряка причинно-следствена връзка с преживяното от ищеца унизително отнасяне, което от своя страна е способно да провокира негативни изживявания, които не са присъщи на непосредствено със самото изтърпяване на наказанието и надминават присъщия му минималния праг ограничения и неудобства. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и верен решаващият извод на съда за наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 и 2 ЗИНЗС вр. с чл. 204, ал. 4 АПК. Размерът на обезщетението, присъден от административният съд е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и при определянето му съдът е преценил всички релевантни обстоятелства, което обосновава неговата справедливост. Размерът на присъденото обезщетението е съобразен и със установената съдебна практика по аналогични случаи. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението в обжалваната му част като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд