Решение № 54 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2007 г.

Решение № 54 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Б. Д., М. Б. Ш., Б. Г. М. и А. Г. Т. - всички със съдебен адрес в гр. С. процесуалния им представител - адвокат Ц. против въззивно решение от 3.01.2007 г. по в. гр. д. № 2* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 6.01.2003 г. по гр. д. № 175/1999 г. на Софийски районен съд. Посоченото касационно основание е чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество, като уважи предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. В съдебно заседание страните не се явяват, с изключение на пълномощника на касаторката Д. С. и на ответницата И., като първият поддържа, а втората оспорва подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред касационната инстанция. С въззивно решение е оставено в сила решение на СРС, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 108 от ЗС от М. Й., Ц. Б. М. (двете, починали в хода на производството и на тяхно място са конституирани наследниците им), В. Б. Д. и М. Б. Ш. против Н. Г. Д. и Л. С. И. за признаване за установено, че ищците са собственици на парцел ****Х-594 от кв.16 по плана на гр. С., вилна зона"Б."-П. с площ от 636 кв. м. и осъждане на ответниците да предадат владението му като неоснователен и недоказан. Това решение е постановено след като ВКС със свое решение № 1* от 27.09.2005 г. по гр. д. № 1318/2004 г.е отменил решение на СГС и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за преценка на следните обстоятелства: 1. Налице ли е или не идентичност на възстановения на ищците с решение на ПК имот, описаният в н.а. № 98 от 1922 г. и процесния имот, 2. Налице ли е приключена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, 3. Какъв е вида и характера на построената в имота вилна сграда, съгласно отстъпеното право на строеж на ответниците от 1986 г. и 4. Да се прецени размера на подобренията, извършени от ответниците (и по-специално стойността на трайните насаждения). При така дадените указания-въззивният съд след като е назначил нарочна експертиза, е приел, че процесният имот е идентичен с възстановения на ищците с решение на ПК имот и с описания в н.а. № 98 от 1922 г., че същият е бил внесен в ТКЗС от наследодателя на страните Б че възстановяването по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е законосъобразно, тъй като са налице законовите предпоставки за това и към 1.03.1991 г.в имота не е била изградена законна постройка (съгласно приетото заключение изграденото бунгало е временна сезонна постройка и не отговаря на строителните правила и норми и правила за жилищна сграда, тъй като няма спомагателни и обслужващи помещения, светлата височина не е достатъчна и няма водоснабдяване и електричество). Въззивният съд е отхвърлил предявения иск като е счел, че не е налице приключена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, тъй като липсвала скица, заверена от ПК (сега ОС"ЗГ") и от техническата служба на общината, по смисъла на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. На това основание е счел, че не е налице годен обект на право на собственост, който да бъде предмет на ревандикация. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон касаят извода на съда за липса на годен обект на право на собственост. Счита, че е приключила процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като се позовава на скица № 425 от 11.07.1997 г., приложена към Решение № 5* от 11.07.1997 г.на ОПК П. Настоящият съдебен състав споделя довода на касатора. По силата на Решение № 5* от 11.07.1997 г. на ОПК П. - на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗЗ, в полза на наследниците на Б. С. Ш. е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници по отношение на нива от 1.830 дка,V категория, находяща се в землището на с. П., м."Б.", представляваща част от имот № 1*, кадастрален лист № г-11-5-В и Г-12-5-А, идентичен с парцел **** - 807кв. м.от кв.10, №VIII-230 -121кв. м., № I*4кв. м., № Х*2кв. м., № Х*6кв. м. от кв.16 от регулационния план на с. П., одобрен със заповед от 1982 г., при граници - № 1*-общинска мера, № 1*-Н. Стаменова Ш. и № 1* Б. И. Д. В решението е посочено, че към него са издадени скица № 425 от 3.04.1997 г.и удостоверение от техническата служба на ТОА П. основание № 1* от 6.06.1997 г. Така постановеното решение на ОПК П. съдържа пълна индивидуализация на възстановения имот, тъй като са посочени -размер, категория, местност, граници, съседи на имота, отбелязани са и отразяванията по кадастралния и по регулационния план за същия. Обстоятелството, че имотът е ясно индивидуализиран се установява и от приет като доказателство по делото-констативен протокол от 19.05.1999 г.на отдел ТСУ на район П., от който е видно, че за процесния имот-е предприета процедура по чл. 32 от ЗТСУ (отм.) за изменение на регулацията, одобрена със Заповед № Р* от 29.01.1999 г. В този смисъл са и отразяванията в издадената скица № 850 от СО район П. от 23.03.1999 г. Освен, че имотът е ясно индивидуализиран в решението на ОПК П., за него са налице и изискуемите се съгласно чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ - скица и удостоверение от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, заверена от техническата служба на общината - удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота-съгласно посочената норма на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Следователно фактическият състав на земеделската реституция е осъществен. С така постановеното решение на ОПК, което има конститутивно действие (ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК) - по отношение на процесния имот - е възникнало правното качество на обект на собствеността. Процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя, принадлежала на наследодателя на ищците, част от която е и спорния имот е приключила. Налице е конкретен обект на собственост, който може да бъде предмет на ревандикация. Изводите на въззивния съд в обратния смисъл са неправилни. При осъществен косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт - се налага извод за наличие на изискуемите се предпоставки по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост. Чрез заместване - ищците (в качеството им на наследници на Б. С. Ш.) - са получили в дял (след извършена съдебна делба на наследство на С. С. Ш. по гр. д. № 1415/54 г. на СНС) нива от 2.25 дка в м. "Б.". С удостоверение № 413 от 14.12.1994 г.е установено, че описаната нива е била включена в ТКЗС. Процесният терен (парцел ****Х-594 от кв. 16 по плана на гр. С., вилна зона "Б." - П. с площ от 600 кв. м) се ползва от ответниците, на които е било отстъпено право на строеж на през 1986 г. Безспорно е установено/въз основа на две заключения на технически експертизи, че до 1.03.1991 г.ответниците не са построили при спазване на актовете на държавни органи сграда върху земята и не са заплатили земята по цени, определени от МС в тримесечен срок от влизане на оценката. (Изграденото бунгало не отговаря на строителните правила и норми за жилищна сграда). Следователно е налице валидно възстановяване на собствеността върху земеделския имот в полза на ищците. Предявеният от тях иск по чл. 108 от ЗС е основателен, тъй ищците са доказали правото си на собственост върху имота, и е установено, че ответниците го владеят без да имат правно основание за това. Ответниците са направили възражение за задържане на имота до заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща стойността на претендирани от тях подобрения, изразяващи се в изграждане на вилна постройка, трайни насаждения, ограда на мястото, дял от изградената електрификация на вилната зона. Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ - лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността - да получат сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на направените подобрения и да задържат имота до получаване й. Подобрение на един имот е налице когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като критерият въз основа на който се преценя дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване. В случая - видно от приетите в първоинстанционното производство заключения на две технически и една агрономическа експертизи ответниците са изградили - дървено бунгало, ограда от 40 бр. бетонни колове, ограда от ромбоидна мрежа и от бодлива тел (които общо са на стойност 1 635 лв.), трайни насаждания и декоративна растителност (на обща стойност 2 580.30 лв.) и са вложили средства в изградената електрификация на вилната зона на стойност 1 161 лв. (относно последните съдът възприема допълнителното заключение от 2.12.2002 г., в което са отчетени възраженията на страните). Общият размер на увеличението, вследствие вложените от ответниците средства възлиза на 5 376.30 лв. До този размер претенцията е основателна и доказана, а в останалата част до 8 000 лв. следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното - настоящият съдебен състав намира, че въззивният съдебен акт следва да бъде отменен. На основание чл. 218и от ГПК (отм.) спорът следва да бъда разрешен по същество, като бъде уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС и бъдат осъдени ищците да заплатят на ответниците стойността на направените подобрения, като до заплащането им- следва да се признае право на задържане. С оглед изхода на делото, пред вид направеното искане, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, които са в размер на 308 лв. (300 лв. - за адвокатско възнаграждение и 8 лв. - държавна такса). С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.