Решение № 8176 от 27.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Стоянов, чрез процесуален представител адвокат Г. Гочев, против Решение 5568/30.09.2022 г., постановено по адм. дело 2349/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение 2153-21-49 от 15.02.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/01.01.2022 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град. В жалбата се изложение съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът иска отмяна на атакувания съдебен акт, като моли да бъде отменено и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, в писмен отговор чрез гл. юрисконсулт Д. Петрова, оспорва жалбата като я намира за неоснователна. Моли решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Релевира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-49 от 15.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1023-21-512 от 18.01.2022 г. на И. Стоянов против разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е била преизчислена на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 25.12.2021 г. От събраните по делото доказателства се установява, че И. Стоянов получава лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 9 от Закона за пенсиите /отм./ отпусната с Разпореждане 060152 от 28.01.1992 г., която от 2000 г. е определена по вид за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО за зачетен осигурителен стаж 34г. и 21д. С Разпореждане от 08.05.1996 г. пенсията е определена с индивидуален коефициент 1.638. Като част от административната преписка са посочени всички издадени разпореждания, с които съобразно относимата към периода правна уредба, пенсията на Стоянов е осъвременявана. С процесното Разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град на основание чл. §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. в размер на 430.98 лв. за зачетен осигурителен стаж 34 г. и 21 д. от трета категория труд, при индивидуален коефициент 1.638. При преизчисляването е приложен по висок процент за всяка година осигурителен стаж 1.35 % като този процент е приложен върху осигурителния стаж на жалбоподателя без превръщане към III категория труд, който е 34г. и 21д.. Посочени са конкретни изчисления при използването на величините размер на пенсията и съответните осъвременявания с приложимите коефициенти както следва: за 2014 г. (1.027); за 2015 г. (1.019); за 2016 г. (1.026); за 2020 г. (1.067) и за 2021 г ( 1.050), като е определен размер на пенсията 430.98 лв. Срещу това разпореждане Стоянов подава жалба, която е разгледана от директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 2153-21-49/15.02.2022 г. я оставя без уважение с мотив, че пенсията е правилно изчислена, тъй като с § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО се въвежда нов ред за определяне на размера на пенсиите, при който се увеличава тежестта на придобития осигурителен стаж. За да отхвърли жалбата, Административен съд София-град е изложил правни изводи за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че административните органи правилно са приложили относимите разпоредби. Първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи на събраните по делото доказателства, анализирал е всички факти и обстоятелства по спора и обсъдил възраженията на страните. Съдът е приел тезата на административния орган, че личната пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена правилно, съгласно разпоредбата на пар.7е от ПЗР на КСО, като по силата на разпоредбата преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 г. се извършва без да се променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към 24.12.2021 г. и се умножава с нормативно определените проценти за всяка година и месец осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021 г., а именно за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1.35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, а за осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е 1.2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Това правило се прилага само, ако е по-благоприятно за лицето, по силата на пар.7 ал.3 от ПЗР на КСО. В мотивите на решението е посочено, че определеният размер на всяка пенсия се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно приложимата нормативна уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. включително. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР от КСО. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като са опровергани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства, а изложените в него съображения се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Основният спорен по делото въпрос е правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателя на основание § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията. Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на приложимите норми и фактите по делото. Съдът е обсъдил разпоредбите на § 7е от ПЗР на КСО, като е изяснен начинът, по който е определен размера на пенсията на Стоянов, в съответствие с нормата на параграф 7е от ПЗР на КСО, като е взета предвид по благоприятната за лицето възможност за увеличаване на пенсията. Правилно е прието от съда, че съгласно чл. 100 от КСО законодателят е регламентирал ежегодно осъвременяване от 01 юли на пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, с определен с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт процент. Съгласно § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО /обн. В ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2017 г./ и на § 76, ал. 1 от ПЗР на КСО, през 2017г ., 2018 г. и 2019 г. пенсиите за трудова дейност не подлежат на осъвременяване по чл. 100 от КСО, като нарастването им е законодателно уредено по друг ред чрез преизчисляването им с по голяма тежест на осигурителния стаж. За 2018 г. пенсиите се преизчисляват от 01.07.2018г. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 год. в сила от 1.01.2018 год.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 г., а с чл.11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 г. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр.първо от КСО- 1,169. През 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. (в редакцията за 2018 г.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на лицата се отпуска по-благоприятният от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 г. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. През 2019 год., § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 г.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 год. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилно определен размер на индивидуалния коефициент на касационния жалбоподател. С разпореждане [номер] на основание ЗИДЗП / ДВ. бр. 52 от 1992 г. / пенсията е определена по коефициент 2.02, който по същността си не е индивидуален коефициент, а представлява коефициент за осъвременяване на средното месечно трудово възнаграждение за последната година на периода, от който е определена пенсията, по години, регламентиран в § 32, ал. 3 от ЗИДЗП/1992 г. Посоченото осъвременяване е с оглед инфлационните процеси, като действието на ЗИДЗП/1992 г. се преустановявана с приемането на ЗИДЗП/ ДВ. бр. 22 от 1996г. /, с който се приема индивидуален коефициент за осъвременяване всяка календарна година на пенсиите за трудова дейност, изчислен от съотношенията между осигурителния доход, от който се изчислява пенсията до 31.12.1996 г. и средната месечна брутна заплата за страната за този период; и между осигурителния доход, от който се изчислява пенсията, след 31.12.1996 г. и средната месечна брутна заплата за страната за този период / по арг. от чл. 46а от ЗП /. Изчисленият по посочения ред коефициент 1.638 се явява индивидуалният коефициент на лицето, който е определен с оглед осигурителния му доход и по който правилно е изчислен размерът на пенсията на Стоянов. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оспореният административен акт, административният орган не се е произнесъл досежно индивидуалния коефициент на жалбоподателя, а от друга страна индивидуалният коефициент 1.638 е определен с Разпореждане 560423/08.05.1996 г., което като необжалвано е влязло в законна сила. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се осъди И. Стоянов да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,