Решение № 14080 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2020 г.

Решение № 14080 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Искра АТ" ООД, ЕИК 829054274, подадена чрез адв. Петров, против решение № 46 от 05.03.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 499 по описа за 2019 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-557-0339359/29.10.2019 г., издадена от началник сектор "Мобилни групи" - Бургас, Отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че след констатиране на повредата на нивомерната система, дружеството е предприело всички необходими мерки същата да бъде отстранена. Твърди, че е налице форсмажорно обстоятелство, настъпило не по вина на дружеството. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - началник сектор "Мобилни групи" - Бургас, Отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-557-0339359/29.10.2019 г., издадена от началник сектор "Мобилни групи" - Бургас, Отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на "Искра АТ" ООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – газ и бензиностанция, находящ се в гр. Твърдица, ул. "Заводска" № 35, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 28.10.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП - инспектори по приходите, извършили проверка в търговския обект - газ и бензиностанция, находящ се в гр. Твърдица, ул. "Заводска" № 35, при която е установено, че в обекта е въведена в експлоатация Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел DFS-Q7 S-KL, одобрена със свидетелство № 173 fs, с индивидуален номер DT794715 и номер на фискалната памет 02794715, с нивомерна измервателна система HETRONIK OPTILEVEL и средства за измерване на разход: газ - колонка LPGK 220 - 1 брой с един брой пистолет за зареждане и бензиноколонка Salzkotten MPD със сериен номер 21809. 3 и номер от държавния регистър 2125 с два броя пистолети за зареждане на гориво - дизел и бензин А95. При така извършената проверка е установено, че за въведената в експлоатация ЕСФП няма одобрено средство за измерване на разход - бензиноколонка Salzkotten MPD с номер от държавния регистър 2125. Проверяващите съпоставили подадените към НАП данни за доставки по документи и доставки по нивомерна система и установили, че задълженото лице има извършени зареждания на гориво в резервоар № 3, но няма подадени данни за доставките по нивомерната система по изградената дистанционна връзка с НАП за датите 03.10.2019 г. - 1660 кг. LPG, 10.10.2019 г. - 1895 кг. LPG и 16.10.2019 г. - 1300 кг. LPG, които дават възможност за определяне наличните количества горива в резервоарите. При проверка на подаваните данни към НАП от нивомерната измервателна система за наличните количества гориво, автоматично подавани на всеки шест часа се установило, че сондата в резервоар № 3 не отчита реалното количество налично гориво в резервоара, както и промяната на количеството при извършване на зареждания и продажби на гориво чрез средствата за измерване на разход. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0339359/28.10.2019 г. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В процесния случай неизпълнението на това нормативно изискуемо задължение е установено по безспорен начин, а доказателства в обратната насока не са ангажирани от касатора. Предаването на изискуемите данни за доставени и продадени количества горива именно чрез дистанционна връзка с приходната агенция е вменено като императив към задължените лица, а неговото неизпълнение е безспорна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка от категорията на процесната. Твърдението на касатора за налична техническа неизправност на нивомерната сонда е изложено и пред първоинстанционния съд, който е извел обоснован извод, че представените в тази насока доказателства не могат да променят обстоятелството, че лицето е било длъжно да предава данни по дистанционна връзка на НАП, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Действително, "Искра АТ" ООД през м. 11.2019 г. е предприело действия по закупуване на сонда, но както посочва и първоинстанционният съд, тези действия са последващи на извършената проверка, респ. на административното нарушение и, както е приел и административният орган, търговецът е длъжен да организира дейността си по начин, съответен на нормативните изисквания. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Представените пред съда данни на хартиен носител не доказват надлежното подаване на данни в НАП в предвидения от закона ред и не опровергават изводите на административния съд. От приложения по делото протокол № 11419/01.10.2019 г. се установява, че нивомерната сонда на LPG резервоар № 3 не отчита доставки към НАП по нивомер, но проблемът не е отстранен. По делото са представени и проформа фактура, удостоверяваща, че на 15.11.2019 г. дружеството е заплатило 50 % аванс за сонда HLS6010 LL1200 LG1550, фактура от 05.12.2019 г. със същия предмет на сделката и констативен протокол, съставен от длъжностно лице от "Галилео БР АД на 23.12.2019 г., съгласно който на цитираната дата поради неизправност на газовата сонда "Искра АТ" ООД има поръчана нова сонда, която следва да се изработи и да се изпрати от Германия. От така изнесените данни е видно, че към момента на издаване на процесната заповед, нарушението не е отстранено и в търговския обект - газ и бензиностанция не е налице изправна нивомерна измервателна система. Обосновано административният съд е приел, че процесната заповед е мотивирана за налагане на срок, равен на максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на данни относно наличните количества в резервоарите за съхранение на гориво е пречка за извършването на контрол кога и как се зарежда горивото и дали то съответства на закупеното и впоследствие продадено количество. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбите - акцизни стоки са мотивирали административния орган да определи именно максималния срок на запечатване на обекта. Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на тежестта на нарушението. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност и алтернативно направеното искане – съдът да намали срока на наложената мярка. Срокът, приет от приходния орган е определен в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,