Решение № 189 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 515/2013 г.

Решение № 189 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 515/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Г. В. С. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 2/2013 г. на Окръжен съд гр. Монтана и отмяна на постановеното по него решение. Оплакванията са за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдения С. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С решение от 19.02.2013 г. Окръжният съд в гр. Монтана е потвърдил изцяло присъда от 6.07.2012 г. по нохд № 30174/2012 г. на Районния съд в гр. Монтана, с която подсъдимия Г. В. С. е признат за виновен в това, че на 26.02.1012 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 2.15 промила, установена по надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер", поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна в шест месечния срок от влизане в сила на решението. Разгледано по същество обаче то е неоснователно. Възражението на осъдения за допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г., регламентираща реда за установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС и недоказаност на концентрацията на алкохол в кръвта му е лишено от фактическо основание. Първоинстанционният съд е анализирал внимателно всички събрани в производството доказателства и след обективната им и пълна оценка е формирал извод за безспорна установеност на фактите от значение за правилното решаване на делото. Съобразявайки показанията на свидетелите Н. К. и Г. Г., съдържанието на акта за административно нарушение и съдържанието на писмо № 758/6.07.2012 г., придружено със заверено копие от медицинския журнал на ЦСМП в М. е направил обоснованото заключение, че осъденият е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 2.15 промила. От своя страна, въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 314 и сл. от НПК и след като е проверила изцяло правилността на присъдата и се е съобразила с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение № 603/27.12.2012 г. по к. д. № 1931/12 г. на I н. о. и мотивирала виждането си за липса на основание за промяна на приетите от първата инстанция факти. Решаващите съдилища са отговорил подробно на възражението, изложено в настоящото искане пред ВКС. Настоящият състав се съгласява с изразеното от Окръжния съд, че няма допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г. Употребата на алкохол или други упойващи вещества се установява чрез съответни технически средства и/или медицински и лабораторни изследвания. Съгласно чл. 2 от Наредбата, към медицинско изследване се пристъпва когато е взета некачествена проба с техническото средство или се оспорва дадения от него резултат, какъвто не е настоящият случай. Както от показанията на свидетелите, така и от Акта за административно нарушение е видно, че осъдения не е оспорил резултата от техническото средство -Дрегер- който е отчел концентрация от 2.15 промила. Безспорно е установен и факта, че поради установената висока алкохолна концентрация на С. е предоставен талон за изследване на кръвта и той е бил придружен от полицаите до ЦСМП, където е отказал да даде кръв за изследване. Отказът е документиран в медицинския журнал на центъра, чрез подписите на лекаря, медицинската сестра и св. г. Този отказ е установен безспорно и от показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители. При това положение съдът законосъобразно е счел за неоснователно и е отхвърлил възражението за недоказаност на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения. Тя е установена по надлежния ред, чрез един от предвидените в Наредбата способи, каквото е техническото средство "Дрегер". Настоящият касационен състав не намира основания за отмяна на влязлото в сила решение, нито за оправдаване на осъдения С. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение