Решение № 14688 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2020 г.

Решение № 14688 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Пловдив против решение № 346 от 10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3324/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – М. Чикчев и М. Чикчева, в писмено становище, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив прогласява нищожността на заповед ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012 г. на началника на РДНСК – Южен Централен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда", находящ се в [населено място], [адрес], с извършител М. Чикчева. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, в нарушение на предписаната от закона форма, водещо до невъзможен предмет и пълно несъответствие на волята на административния орган, тъй като М. Чикчева не е собственик, възложител или изпълнител на незаконния строеж, като не е установено и местонахождението на незаконния строеж. По тези съображения съдът прави извод за нищожност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и в нарушение на предписаната от закона форма, което е толкова съществено, че обосновава нищожността на оспорената заповед. Видно от последната е, че началника на РДНСК – ЮЦР издава заповедта въз основа на заповед РД-13-229/02.07.2012 г. на началника на ДНСК. В жалбата срещу заповедта не са налице твърдения за некомпетентност на издателя на акта, а в последния изрично е посочена заповедта за делегиране на права. В нарушение на чл. 152, ал. 3 вр. ал. 2 АПК съдът не изисква представяне на административната преписка в нейната цялост в т. ч. и цитираната в административния акт заповед за делегиране на права. Освен това с влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 3316/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на М. Чикчева против същата заповед за премахване на незаконен строеж, като по арг. на чл. 168, ал. 2 АПК в това производство съдът проверява и валидността на административния акт. Освен това с влязлото в сила решение е прието, че извършител на строежа е М. Чикчева, както и че същият е индивидуализиран. Ето защо изводите на съда в обратния смисъл, са незаконосъобразни и необосновани. В касационното производство е представена заповед РД-13-229/02.07.2012 г. на началника на ДНСК, с т. 3, от която на началниците на РДНСК са предоставени правомощията по чл. 225, ал. 1 ЗУТ – да издават заповеди за премахване на незаконни строежи. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й, а процесния строеж е индивидуализиран. Фактът дали е допусната фактическа грешка относно изписване на номера на поземления имот или УПИ, е ирелевантен за действителността на административния акт, тъй като в същия изрично е посочен точния административен адрес, в който се намира сградата, в която е извършено незаконното строителство. Това обстоятелство се подкрепя от всички приложени по делото доказателства в т. ч. и от жалбите на Чикчева против действията на органа по принудителното изпълнение на заповедта. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното изводът на първоинстанционния съд, че формата на акта е опорочена до степен на нищожност и липсва валидно волеизявление, е незаконосъобразен и необоснован. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи нейната нищожност. От събраните по делото доказателства е установено, че е извършено незаконно строителство, без да бъдат издадени строителни книжа и без разрешението на съсобствениците на имота. Следователно не е налице нарушение на материалния закон, което да води до нищожност на заповедта. Ето защо като прогласява нищожността на оспорения административен акт, Административен съд гр. Пловдив постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на М. Чикчев да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. Чикчев да заплати на ДНСК сумата 170 лв., от която 100 лв. юрисконсулско възнаграждение и 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,