Решение № 7556 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14410/2018 г.

Решение № 7556 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14410/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Х. Найденов, подадена чрез пълномощник – адвокат Б. Иванова, против Решение № 504/3.10.2018 г., постановено по административно дело № 316/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-217/28.05.2018 г. на Кмета на Община Берковица, нареждаща премахване на незаконен строеж "Плътна ограда" над 2, 20 м., построена в ПИ 03928.512.135 по Кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Сочат се нарушения при съставяне и връчване на констативните актове, предхождащи издаването на заповедта, както и некоректно описание на строежа, което възпрепятсва неговата идентификация. Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова, която моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на процесната заповед. Ответната страна, Кмет на Община Берковица, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Монтана е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Х. Найденов да премахне строеж "Плътна ограда над 2, 20 м., построен в поземлен имот 93928.512.135 по Кадастралната карта на [населено място], квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Констатираните в хода на административното производство релевантни факти, касаещи вида, характеристиките, местонахождението и периодът на извършване на строежа, не са оборени от страна на жалбоподателя, напротив потвърдени са посредством заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Установено е, че оградата е изградена през 2017 г. без строителни книжа, разположена е в средата на поземления имот с височина малко над 2, 20 м., с бетонови основи на височина до 60 см. И бетонови тухли между бетонови колони. Не са спорни външните характеристики на обекта, който въпреки, че не се намира на регулационната линия на имота, по своята форма, размери и предназначение представлява ограда. Макар и формално строежът да не попадат в приложното поле на чл. 48 ЗУТ, това би се отразило съществено на законосъобразността на оспорената заповед само при невъзможност да бъде индивидуализиран, каквато опасност в случая не съществува, с оглед неговото описание в заповедта и констативните актове, част от които е и съставена окомерна скица. Правно значимите обстоятелства за законосъобразност на оспорената заповед са действителното предназначение на строежа, неговите размери, местоположение, характеристика и липсата на разрешение за изграждането му, които факти правилно са установени от административния орган и от съда, и които преценени в своята съвкупност налагат извода за съответствие на заповедта с материалния закон. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба възражения, касаещи съществени нарушения в хода на административното производство. Тези възражения са поддържани и пред Административен съд – Монтана, който подробно и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика относно липсата на същественост на евентуално допуснати нарушения в процедурата по съставяне и връчване на констативния акт, предхождащ издаването на заповед, разпореждаща премахване на незаконен строеж, с оглед съществуващата възможност в хода на съдебното й оспорване да се осъществи в пълен обем правото на защита на нейния адресат. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,