Решение № 314 от 11.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Г. Стойчев от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. О. Стойчев, срещу Решение 2977 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело 10113/2021 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РА50 307 от 23.04.2020 г. на Главния архитект на Столична Община, с която е отказано да се одобри проект за подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за поземлен имот /ПИ/ идентификатор 68134.4354.151 в кв.12, м. Територии, прилежащи на Околовръстен път и [улица]за образуване на нов УПИ ХІV-151 за обществено обслужващи дейности с предвидено в него застрояване и изменение на плана за улична регулация /ИПУР/ от о.т.157а-о.т.158-о.т.159-о.т.161, м. Люлин-2 микрорайон, район Люлин, съгласно приложения проект, поради липса на съгласие от П. Лефтеров, като нов съсобственик на имота, предмет на исканото изменение. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Главен архитект на Столична община, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното решение Административен съд София град /АССГ/ се е произнесъл във връзка с указания, дадени в Решение 10374/13.10.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 4222/2021 г., с което е отменено предходно Решение 346 от 19.01.2021 г., постановено по адм. дело 6587/2020 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е прието, че П. Лефтеров е заинтересувано лице и в това производство не може да се разрешава спор за собственост, а висящият граждански такъв спор за материално право не е преюдициален спрямо административния спор, както и че законосъобразността на административният акт се преценява към момента на издаването му. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Към момента на произнасяне на административния орган съсобственици на ПИ 68134.4354.151 са П. Лефтеров и Г. Стойчев, като първия не е дал съгласие за проекта на ПУП-ПРЗ и ИПУР. Посочено е, че правилно е преценено, че процедурата е стартирала при наличие на съгласие от всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, но към момента на постановяване на крайния акт и междувременно настъпилата промяна в собствеността, такова съгласие вече не е налице, предвид възражението на П. Лефтеров. Прието е, че липсата на съгласие от всички заинтересувани лица собственици на ПИ 68134.4354.151, е основание да се откаже одобряване на проекта на ПУП-ПРЗ и ИПУР, както правилно е направено с оспорената заповед. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразени са указанията дадени от ВАС при първото разглеждане на делото по реда на касационния контрол. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторът, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми. Съгласно разпоредбите на чл. 124а, ал. 5, вр. с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, за издаване разрешение за изработването на проект за ПУП е необходимо съгласието на всички заинтересувани лица, като такива в това административно производство са собствениците на непосредствено засегнатия от предвижданията на плана имот. Действително процедурата е стартирала при наличие на съгласие от всички заинтересувани лица, но в хода на производството по одобряване на проекта за ПУП е настъпила промяна в собствеността на ПИ 68134.4354.151, което налага съгласие с проекта и от новия собственик П. Лефтеров, който е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Същият е депозирал искане вх. РЛН19-ГР00-88/30.04.2019г., съдържащо изрично несъгласие за извършване на градоустройствената процедура и одобряване на изработения проект за ПУП-ПРЗ. Следователно правилно административният орган е отказал да одобри ПУП-ПРЗ и ИПУР, предвид факта, че към момента на постановяване на крайния акт и междувременно настъпилата промяна в собствеността, такова съгласие вече не е налице. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,