Решение № 12475 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2009 г.
ВАСI отделение26.10.2009 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 187 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 155 от 2009 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, VII състав. Осъжда директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, да заплати на "Мили Акад" ЕООД - гр. Мездра, със седалище и адрес на управление гр. Мездра; адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Мездра, ул. "Св. Патриарх Евтимий" 29, вх. "В", ап. 4, представлявано от Милена Христова Акад, съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 350 (триста и петдесет) лева - адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12475 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, срещу решение № 187 от 27.03.2009 г. по адм. дело № 155 от 2009 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, VII състав, с което е отменен РА № 800311 от 24.11.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 31 от 23.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, в частта, в която на "Мили Акад" ЕООД е доначислен ДДС в размер на 2170, 05 лв. и законна лихва в размер на 602, 37 лв. за данъчния период м. 12.2007 година. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Мили Акад" ЕООД, чрез процесуалния си представител - адв. Иванов, в съдебно заседание и в писмено становище от 7.05.2009 г. изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал 1 от АПК, но е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, Административният съд - Велико Търново, е приел, че видно от фактура № 20080605 от 19.11.2007 г., купувач на процесния лек автомобил е Маджит Акад от гр. Мездра, а не дружеството жалбоподател. Идентификационният номер съгласно § 1 от ДР на ППЗДДС е различен за различните лица - за вписаните в търговския регистър, за тези, вписани в регистър БУЛСТАТ, и единният граждански номер или личният номер на чужденец - за физическите лица. Съдът е приел, че посоченият във фактурата идентификационен номер не е личният номер на чужденец, какъвто е Маджит Акад и който е посочен в представените от жалбоподателя удостоверение от КАТ и договор за продажба на МПС. Несъответствието в съдържанието на процесната фактура по отношение на имената и данъчния номер на друг правен субект води до неяснота, но при систематичното тълкуване съдът е приел, че получател по фактурата е физическото лице, а не дружеството жалбоподател. Този извод съдът е направил въз основа на представеното удостоверение, че автомобилът е регистриран в определения по чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, 14-дневен срок от придобиването на собствеността. Също така съгласно представения договор за покупко-продажба на МПС от 19.05.2008 г. съдът е приел, че купувачът по процесната фактура - Маджит Акад, се е разпоредил с лекия автомобил и предвид на това правилно не е осчетоводил лекия автомобил, не е издал протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС и не е начислил ДДС. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният е приел, че чл. 13, ал. 1 от ЗДДС дава дефиниция за вътреобщностно придобиване, а именно в конкретния случай придобиването на право на собственост върху внесената стока. Правилно съдът е приел, че купувач на лекия автомобил е лицето Маджит Акад от гр. Мездра, а не "Мили Акад" ЕООД, независимо че посоченият данъчен номер е ЕИК по БУЛСТАТ на същото дружество. Съгласно § 1 от ДР на ППЗДДС идентификационният номер на чужденец, който не е вписан в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, е различен от идентификационните кодове на вписаните в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ лица. Посоченият във фактурата идентификационен номер не е личният номер на Маджит Акад. В тази връзка правилно съдът е приел, че тази неяснота е следвало да се преодолее съгласно волята на страните. В подкрепа на извода си съдът правилно е приел, че правото на собственост върху автомобила е придобито от Маджит Акад, регистрацията на автомобила от органите на КАТ е на името на това лице, както и разпоредителните действия при извършената продажба на 19.05.2008 г. са на същото лице. С оглед на това начисленият ДДС за данъчния период м. 12.2007 г. е неправилен, поради което правилно с решението си Административният съд - Велико Търново, е отменил РА. При надлежно установена фактическа обстановка, която съдът е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Административният съд - гр. Велико Търново, VII състав, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по доказан чрез адвокатско пълномощно размер - 350 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,