Решение № 3366 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2016 г.

Решение № 3366 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез пълномощника ст. юрк. Д. П. против решение № 60 от 31.03.2016 г. по адм. д. № 437/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2007 от 31.07.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни, издадено от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. и е върната преписката на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция за ново произнасяне съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. С решението е осъден ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 610 лв. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се, да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора като бъде отхвърлена жалбата срещу процесното УП. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът - В. Д. Д. от гр. Х., чрез пълномощника адв. Аврамов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата, като предлага оспореното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Х. е отменил Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2007 от 31.07.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни, издадено от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С.. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице основание за отказ от подпомагане. На следващо място съдът е приел, че процесното УП е издадено и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в резултат, на което административния акт не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, макар в мотивната част на акта да се налагат някои корекции и уточнения за административния орган, които да бъдат съобразени от него при последващото произнасяне по административната преписка. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице основания за отказ от подпомагане. В случая в таблицата на стр. 1 от уведомителното писмо в колона 1 е посочена схемата за национално доплащане за говеда, необвързана с производство по Наредба № 2/21.02.2011 г., а именно НДЖ1, а в колона 2 са посочени броят декларирани животни. В колони 3-7 са посочени различни критерии и условия, на които кандидатът следва да отговаря, като визираните в колона 3, 5 и 6 са отбелязани като неприложими, в колона 4 е попълнено, че е изпълнено условието за минималния брой отглеждани животни, а колона 7 "кандидатът продължава да извършва земеделска дейност и е изпълнил поне едно от изискванията" е попълнена с "не". Настоящата съдебна инстанция счита, че словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице основания за отказ от подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място настоящата съдебна инстанция приема, че е налице неправилно прилагане и тълкуване от страна на административния орган на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да извършват земеделска дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7, б "ж" от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /в приложимата редакция към подаването на заявлението - обн. В ДВ. бр. 22 от 11 Март 2014 г./ при участие в схемите за национални доплащания за говеда, земеделският производител следва да продължава да извършва земеделска дейност като това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта е налице едно от следните условия: 1) земеделският стопанин е регистриран по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн, 2) е собственик на животно, животновъден обект или пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните 3) стопанисва най-малко 0,1 хектара земеделска площ. В конкретния случай земеделският стопанин с подаденото заявление с УИН 26/030414/19261 е посочил, че стопанисва БЗС 58244-86-1 с площ от 0.22 ха, като видно от назначената по делото експертиза това е земеделска земя, поради което се налага изводът, че В. Д. Д. стопанисва най-малко 0,1 хектара земеделска площ, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1, т. 7, б "ж" от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /в цитираната редакция/. В този смисъл съдът приема, че земеделският стопанин продължава да извършва земеделска дейност и не следва да бъде санкциониран от административния орган на това основание. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд като краен резултат е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. По отношение на претендирания размер на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 600 лв., вместо поисканите 1172 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение