Решение № 328 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1703/2011 г.

Решение № 328 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1703/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения А. Т. П. за възобновяване на производството по нохд № 6538/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Пловдив. В искането /наречено от подателя жалба/ се сочи, че по делото са допуснати процесуални нарушения при установяване на точния брой откраднати велосипеди. Според осъдения те са тринадесет, а не двадесет и един, както са приели съдебните състави. В подробни писмени бележки се доразвива същата теза с аргументи за едностранчиво разследване, което не е работило по версията за "изнасяне" на осем велосипеда от лица, работещи в магазина. Искателят прави оплакване и за игнориране на възраженията, които направил пред двете инстанции, както и за неадекватност на служебната защита . В заключение отправя молба за оправдаване по обвинението за кражба на осем велосипеда и за намаляване на наложената санкция. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа искането, като изтъква, че при разглеждането на делото подсъдимият не е получил разяснение за процесуалните последици от направеното признание и за възможността да се приложи процедурата по чл. 371, ал. 1 от НПК относно част от доказателствените средства. Отправя и упрек към съда, който е търсел "улеснена процедура" в нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното: Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 568 от 10.12.2010 г. по нохд № 6538/2010 г. признал А. Т. П., А. Кръстев Д. и Г. Д. Д. за виновни в това, че при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор в немаловажен случай и чрез разрушаване на преграда - тухлена стена, здраво направена за защита на имот и използване на моторно превозно средство отнели чужди движими вещи - двадесет и един броя велосипеди и части за тях на обща стойност 2 021,59 лева от владението на П. К. от гр. Пловдив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 2 и чл. 55, ал. 1 от НК осъдил всеки от тях на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от размера на наказанието времето, през което подсъдимите били задържани под стража в изпълнение на мярка за неотклонение и по чл. 65 от ЗМВР. Окръжният съд в гр. Пловдив с решение № 64 от 18.03.2011 г. по внохд № 45 от 2011 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК след като искателят и останалите подсъдими на основание чл. 371, т. 2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласили не се събират доказателства за тях. Няма данни волята на осъдения П. да е била манипулирана и той да е изпаднал в положението на "излъган ", както се твърди в искането му. П. бил защитаван от адвокат Х., назначен по негова молба от съда. Двамата имали възможност да изяснят линията на защита, тъй като адвокат Х. представлявал подсъдимия и в производството по искане за изменение на мярката за неотклонение . В съдебното заседание, проведено тринадесет дни преди разглеждане на делото по същество, подсъдимият П. и неговият защитник изразили процесуална позиция, която не претърпяла последващо развитие, свеждаща се до признаване на фактите по обвинението. Видно от досието на първоинстанционното дело съкратеното съдебно следствие е проведено по инициатива на тримата подсъдими, подкрепена от защитниците им. Съдебният състав разяснил на подсъдимите правата им по чл. 371 от НПК и ги предупредил, че в хипотезата чл. 371, т. 2 от НПК няма да се събират доказателства за фактите в обвинителния акт. А. П. отново повторил както самопризнанието, така отказа от събиране на доказателства. При тези данни твърдението за искателя за нарушена процедура при предварителното изслушване и вземането на решение за съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е несъстоятелно. Съгласно обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на НК на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г. когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК той "сам се е лишил от процесуална възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. " След постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК подсъдимият не може да оттегля изявлението си за съкратено съдебно следствие и да претендира събирането на доказателства за версии извън рамките на признатите факти. Приетото от него доказателствено ограничение е премирано от законодателя с налагане на санкция при облекчен режим, каквато подсъдимият П. получил. Въззивният състав не търпи укор и относно проверката за процесуална екзактност на извода на първата инстанция за подкрепа на самопризнанието от събраните в досъдебното производство факти. Предметът на кражбата е конкретизиран на базата на показанията на свидетелите К., Г. и Б., документите за извършената в магазина инвентаризация и тяхната експертна оценка. Няма никакви данни, че освен четиримата подсъдими други лица са влизали в неработещия магазин и са изнесли част от липсващите стоки. Изложената от подсъдимия версия за злоупотреби от лица, имащи легален достъп до магазина, е напълно лишена от доказателствена подкрепа и изцяло в сферата на хипотетичните съвпадения. Ето защо съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, решавайки делото при условията на чл. 373, ал. 1 от НПК. Този процесуален ред дал възможност подсъдимият да получи редуцирано по размер наказание лишаване от свобода -две години и девет месеца при легален минимум от три години, което не разкрива явно несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Още първата инстанция отбелязала, че е извършено престъпление с няколко квалифициращи признака и с предмет на значителна стойност. Самопризнанието е ценено по възможно най-благоприятния за подсъдимия начин. Намаляването на наказанието ще го отклони от възможността да се постигнат целите както на личната, така и на генералната превенция . Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК