Решение № 279 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1482/2011 г.

Решение № 279 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1482/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подс. П. Р. С. срещу въззивна присъда № 419, постановена на 24.11.2010 г. по ВНОХД № 2703/2010 г. по описа на Софийски градски съд, с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда и той е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С присъда № 9 от 06.04.2010 г. по НОХД № 3434/2010 г. Районен съд - [населено място] е признал подсъдимия С. за невиновен в това, че на неустановена дата през м. април 2006 г. в [населено място] да е възбудил и поддържал заблуждение у Б. И. Н. с цел да набави за себе си имотна и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв., поради което го е оправдал по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК и са били отхвърлени предявените от Н. граждански искове в размер на 5 000 лв. за имуществени и 1000 лв. за неимуществени вреди. С въззивната присъда подс. С. е бил признат за виновен по обвинението и му е било наложено наказание една година "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено за срок от четири години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Осъден е да заплати на гражданския ищец 5 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението. В касационната жалба се съдържа аргумент за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, което се дължи на необсъждане в цялост на всички доказателства по делото, а само на тези, които изхождат от пострадалия и близки на него лица. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия. Твърди се и наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК предвид постановяване на въззивната присъда въз основа на предположения, а не на безспорни доказателства, както и на това по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като наложеното наказание е прекалено тежко. С оглед на това се прави алтернативно искане за намаляване на наказанието или приложението на чл. 55 от НК и замяната му с "пробация". До даване ход на делото пред касационната инстанция защитникът представя допълнение към жалбата. В съдебно заседание пред ВКС защитата поддържа жалбата и допълнението към нея, като в контекста на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения излага и аргументи за това, че въззивният съд е интерпретирал неправилно доказателствата по делото и без основание не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, които освен негово средство за защита, са и доказателствено средство. Поддържа искането за оправдаването на подс. С. или намаляване на наложеното му наказание. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като мотивите към въззивната присъда не страдат от сочените пороци. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като не са били допуснати твърдените в нея нарушения - доказателствата са били правилно обсъдени, а направените изводи за приложението на материалния закон са правилни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Жалбата е неоснователна. При проверката на въззивната присъда не се констатира да е налице соченото в касационната жалба процесуално нарушение, изразяващо се в игнориране на определени доказателства за сметка на тези, изходящи от пострадалия и негови близки лица. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, залегнали в новата въззивна присъда, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107, ал. 5 от НПК, на събраните в процеса две групи противоречиви доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към деянието, е довела въззивния съд до законосъобразно извършване на извода, че не следва да се кредитират обясненията на подс. С., на които е дал вяра първоинстанционният съд и е постановил оправдателната си присъда, както и че не са налице посочените от този съд съществени противоречия между свидетелите на обвинението /в частност св. А. И. и св. И. И./. Съпоставката на показанията им от първоинстанционното съдебно следствие /л. 31 и л. 30/ и това, което въззивният съд е провел /л. 39 и л. 41/, е позволило на последния да констатира липса на каквито и да е противоречия в показанията на свидетелите по основните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес - извършено ли е предаване на сумата от 5000 лева от пострадалия на подсъдимия и каква е била уговорката между тях. Те подробно са изложени в мотивите /стр. 5 и 6/. Изводът на Софийски градски съд за недостоверността на обясненията на подсъдимия /който въобще отрича пред съда да е получавал пари от св. Н. и да е обещавал в замяна на това дялово участие в дейността на заведението "Кардинал", а пред св. А. И. е споделил, че е взел пари от Н., но като заем/ е защитен в мотивите на съда от анализа на доказателствата. Приетото за установено обстоятелство по предаването на сумата от 5000 лева от пострадалия на подсъдимия се основава не само върху показанията на самия пострадал, но и върху тези на св. И. И. /който е очевидец/, така и на тези на св. Б. и св. М., които като източници на производни доказателства съдържат в себе си обективните елементи на обстоятелствата, въвели в заблуждение пострадалия и източника на тази заблуда в лицето именно на подсъдимия. Те от своя страна, опровергават твърдението на подсъдимия пред настоящия съд, че не е виждал никога пострадалия и че това е станало за първи път в сградата на полицейското управление. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. По делото въззивният съд не е допуснал такива. Той е дал убедителен и аргументиран отговор при новата оценка на доказателствата по реда на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, както по отношение на събраните от първоинстанционния съд доказателства, така и на тези, събрани на съдебното следствие, което сам е провел. Документирани по надлежния ред са изводите и начина на достигане до тях, че по делото е доказано обвинението спрямо подс. С. по начин, изискуем от чл. 303 от НПК. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на целия доказателствен процес с оглед разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 3 във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателства /осъдителни и оправдателни/ и е демонстрирана волята на решаващия съд да кредитира осъдителните. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивният съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към присъдата въззивният съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защитата и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на въззивната присъда, са напълно необосновани. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила касационната инстанция не би могла да отправи упрек към въззивната относно приетите фактически положения от нея, тъй като няма такава компетентност. При тези обстоятелства ВКС не констатира да е било допуснато някое от твърдените нарушения на процесуалните правила, което да дава основание за упражняване на правомощието му по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения /неправилен анализ на доказателствата/ са неоснователни. С оглед посоченото по-горе липса на нарушение на процесуалните правила при установяване на фактите по делото, ВКС няма компетентност да приема нови фактически положения. Искането на защитата да се приеме, че въобще не е било налице предаване на сумата от 5000 лева от пострадалия Н. на подс. С., не почива на приетите за установени фактически положения от въззивния съд. Към тях напълно законосъобразно е приложен материалния закон от предходната съдебна инстанция. С. е възбудил и поддържал заблуждение у Н., като е създал у него представата за съществуването на определени факти от обективната действителност - че е собственик на заведение "Кардинал" и че срещу сумата от 5000 лева ще включи в управлението и печалбата на заведението св. Н.. По този начин с активното си поведение той е възбудил заблуждение у пострадалия, което впоследствие умело е манипулирал, отказвайки да подпише договор за съдружие, предложен му от св. Н., същевременно предлагайки да му предостави запис на заповед за получената от него сума. Провел е две срещи и разговори с пострадалия в присъствието на св. И. И., като е обосновал и необходимостта от средствата /сумата от 5000 лв./ за ремонт на заведението. С тези си действия подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнителното деяние, с които е мотивирал пострадалия да предприемат действия с оглед имуществено разпореждане. Решението на пострадалия да се разпореди с парите е причинено от формираното заблуждение от страна на С. и е пряка последица от него. С това измамата е довършена, тъй като се установява, че подсъдимият не е имал въобще намерение да изпълни поетото обещание към пострадалия - да му предостави дял от управлението и печалбата на заведението, тъй като и обективно не би могъл да стори това, тъй като не е бил собственик на същото. С оглед на това ВКС не констатира да е налице нарушение на закона, тъй като същият е приложен правилно. Липсват основания за оправдаването на подсъдимия. Не се констатира наложеното наказание на подс. С. да е явно несправедливо. То е определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства към минималния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. По делото не се сочат смекчаващи обстоятелства, които да не са отчетени от въззивния съд и които да могат да повлияят на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Липсва каквото и да е изключително обстоятелство, което да налага приложението на чл. 55 от НК, както и наличните смекчаващи обстоятелства не обусловят в своята съвкупност многобройност, която да е аргумент за преценка на критерия за приложението на наказанието "пробация". Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години, е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца, поради което и не е явно несправедливо. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице посоченото касационно основание в жалбата на подсъдимия, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение