Решение № 11014 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите, подадена чрез процесуален представител против Решение 438/09.02.2024 г., постановено по административно дело 1031/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед 213/05.10.2023 г. В касационната жалба се изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответната страна, Т. М. Т., представлявана от адвокат Д. Ненова оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за основателна. Предмет на съдебен контрол е Заповед 213/05.10.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с Т. М. Т., заемаща длъжността инспектор в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, считано от 06.10.2023 г. Първостепенният съд е отменил заповедта, развивайки мотиви за съществени нарушения в изискванията за форма и материална незаконосъобразност. Настоящият касационен състав не споделя възприетите от административния съд правни изводи. Неправилно съдът е приел, че заповедта е немотивирана съобразно изискванията за форма на административния акт, разписани в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържала правни и фактически основания за издаването й. Видно от мотивите на оспорената заповед е, че в нея ясно е посочено правното основание, послужило на органа едностранно да прекрати служебното правоотношение със служителя, а именно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл. В Закона за държавния служител е налице специална уредба по въпроса каква следва да е формата на заповед, издадена на това правно основание, съдържаща се в чл. 108, ал.1, изр. 1 ЗДСл, който изисква посочване на правното основание за прекратяването, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Тази разпоредба е спазена в процесния случай, като същата е специална и дерогира общата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което непосочване на фактическото основание за издаване на заповедта не представлява порок във формата, както е приел съдът. На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е и материално законосъобразна, тъй като от документите, съдържащи в относимата административна преписка се установяват всички факти, изпълващи състава на чл. 107, ал.1, т. 10 ЗДСл. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, органът по назначаване прекратява едностранно служебното правоотношение с държавен служител, назначен да заема длъжност при непълно работно време, когато длъжността бъде определена за заемане при пълно работно време. Установено е, че през 2020 г. служителят е назначен на длъжност, определена в длъжностното разписание за заемане при непълно работно време, в хипотезата на чл. 16а, ал. 1 ЗДСл. През 2023 г. е извършена трансформация на длъжността инспектор на непълно работно време в длъжност старши инспектор на пълно работно време , което се установява от представената по делото Заповед 21/05.10.2023 г. на Председателя на КЗП и Длъжностно разписание на длъжностите в Комисията за защита на потребителите в сила от 06.10.2023 г. Административният орган е упражнил оперативната си самостоятелност, като е извършил промяна касаеща процесната длъжност едновременно в две насоки определил е длъжността да се заема при условията на пълно работно време и я е трансформирал в по-висока такава - от инспектор в старши инспектор . Тази трансформация не изключва приложението на чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, както неправилно е приел първостепенния съд, тъй като безспорно заемната от Т. длъжност е престанала да съществува при условията на непълно работно време, вместо което и на нейно място в щатното разписание фигурира длъжност на пълно работно време, която се заема при други условия и ред. Съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона, което налага да бъде отменено, като предвид изложените по-горе мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение