Решение № 13524 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2016 г.

Решение № 13524 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "А . - А." ЕООД, със седалище и адрес на управление с. С., обл. Х., представлявано от управителя М. А. Х., против Решение № 1413 от 12.06.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2645 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002615000017-091-001/07.07.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 738 от 18.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството за ревизираните периоди 01.01.2011 г. - 30.12.2012 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне главница - 43 053.09 лв. и лихви - 15 672.14 лв. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи относно недоказани вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки при неправилна преценка на представените от жалбоподателя достатъчно доказателства; доказано било транспортиране на стоката до територията на Р. Г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС П. е бил посоченият РА, с който в резултат на ревизия по общия ред на ревизираното дружество за ревизираните периоди 01.01.2011 г. - 30.12.2012 г. са установени данъчни задължения по ЗДДС в посочените размери. Задълженията са определени поради непризнаване на декларирани от ревизираното лице вътреобщностни доставки на стоки до контрагенти, установени в Р. Г. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество изцяло, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест за доказване на предпоставки за нулева ставка за облагане, не е доказал стоката-строителни материали, по процесните фактури, да е транспортирана до територията на Р. Г.. В тази връзка, съдът приел за недостатъчни и твърде общи свидетелските показания на приятели на управителя на ревизираното лице относно транспортирането на стоката, а представените транспортни документи за недоказващи получаването на стоката от гръцките получатели. Относно фактурите с получател гръцкия гражданин Л. А. К., съдът е съобразил безспорното обстоятелство, установено и при проверката по линия на административното сътрудничество, на липса на регистрация на получателя по ДДС. О. фактурите с получател Т. А. М., съдът е съобразил изричното оспорване от страна на този получател на стока на обща стойност 23 855,88 евро, за която е приел, че не е доказано транспортирането й до територията на Р. Г.. Относно фактурите с получател Д. Д. Г., съдът е съобразил липсата на доказателства за плащане по фактурите и липсата на идентификационни данни за лицата получили стоката в представените транспортни документи и обстоятелството, че получателят е отрекъл получаването на стоката при проверка по реда на административното сътрудничество. Решението е правилно. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностната доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежест на жалбоподателя е доказване на предпоставките за прилагане на нулева ставка за облагане с ДДС. О. доставките с получател Л. А. К. е установено от обясненията на този получател, отразени във формуляр SCAC 2004 по регламент № 904/2010/ЕС, че не е бил регистриран за целите на вътреобщностни сделки в Гърция и е получил стоките - строителни материали, в качеството си на физическо лице, извършващо ремонт на лично притежавана сграда, несвързан с икономическата му дейност. Липсата на посочената регистрация е формална пречка за признаване на исканото от жалбоподателя освобождаване на доставките, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Относно доставките с получатели Т. А. М. и Д. Д. Г., обосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на административния съд за недоказано транспортиране на стоката до територията на Р. Г. Тезата на жалбоподателя и била за транспортиране на стоката от него като лицензиран за автомобилен превоз превозвач. Представените за превоза международни товарителници действително не съдържат идентификационни данни за лицата, получили стоката. Отделно от това, по реда на Регламент № 904/2010/ЕС, посочените получатели са отрекли получаването на стоката. При положение, че превозът е бил изцяло под контрола на ревизираното дружество, само в негова власт е било доказването на преминаването на вътрешната граница между България и Гърция, както и идентифициране на лицата, получили стоката. Представените в тази връзка товарителници и пътни листа не дават достатъчно информация за транспортния маршрут и за лицата, получили стоката. Плащането на процесните фактури също не е доказано, предвид представените едностранно подписани от ревизираното дружество приходни касови ордери. Макар обстоятелството на начисляване на ДДС от страна на посочените получатели в Гърция да не представлява решаващо доказателство за признаването на нулева ставка на доставки /т. 3 от Диспозитива на Решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos/, доказаната липса на такова начисляване правилно е взета предвид от решаващия съд при преценката на доказателствата във връзка с транспортирането на стоката до територията на друга държава - членка. На последно място, неоснователни са касационните оплаквания относно преценката на събраните гласни доказателства. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, доколкото от тях се установява, че жалбоподателят е осъществявал доставки на стоки от България до Гърция, при налични данни за влизане и излизане на територията на Р. Г. на МПС с рег. № Х 6821 ВН, както и признания на гръцкия получател Т. А. М., че е получавал стока по фактури, различни от процесните. Обосновано обаче съдът е приел, свидетелските показания не са достатъчно конкретни относно мястото, времето и количеството на процесните доставки, а и предвид приятелските отношения между свидетелите и управителя на РЛ и неговия баща и липсата на връзка със съставяните документи. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, изтъкнати в касационната жалба и следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на процеса, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 741,33 лв. на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8 и 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение