Решение № 16293 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2012 г.

Решение № 16293 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Некском - България" ЕАД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Силвина Белева, против Решение № 10548/18.07.2012 г., по адм. дело № 5045/2012 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 287/20.02.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което е отнето издаденото му Разрешение № 01345 от 15.01.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услугата достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата "избор на оператор", като неоснователна. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Петкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество я намира за основателна. Предмет на разглеждане пред тричленния състав на Върховен административен съд е жалбата на "Некском - България" ЕАД, против Решение № 287/20.02.2012 г. на КРС, издадено на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта му. Съдът е приел, че дружеството не е заплатило в срок пет вноски от дължимата годишна такса за ползване на ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услугата достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата "избор на оператор", за периода 1.01.2010 г. - 31.03.2011 г., в размер на 3000 лева, което неизпълнение е системно, по смисъла на § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС и протоколно решение № 4/19.03.2008 г. на КРС. Поради това е извел изводи, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС за отнемане на издаденото разрешение. От друга страна е отхвърлил оплакванията на оспорващото дружество за несъответствие на решението с целите на закона по чл. 4, ал. 1 от ЗЕС и за съобразяване с извършеното плащане на дължимата такса, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. От данните по делото е установено, че действително за посочения в акта период 1.01.2010 г. - 31.03.2011 г., съобразно уговорения начин на плащане на годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера /по чл. 8, ал. 1, т. 9 от Тарифата за таксите/, съгласно чл. 13, ал. 1 от същата Тарифа за таксите, които се събират от КРС за 2010 г., към която препраща и т. 4 от Приложение № 3 към Разрешение № 01345/15.01.2009 г., дължимата сума възлиза на 3 000 лв., видно и от финансовата справка за тези задължения. Този начин включва плащане на годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по чл. 140, т. 1 от ЗЕС, на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието. Годишната такса по чл. 140, т. 1 от ЗЕС е различна от административната такса по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗЕС, която е такса за контрол, което разграничение не е направено от съда. Оспореният административен акт има предвид само годишната такса по чл. 140, т. 1 от ЗЕС, а не и административната годишна такса за контрол, както незаконосъобразно е прието от съда. Незаконосъобразен е и извода му, за наличие на системно неплащане на дължимата такса по издаденото разрешение, а оттук и за правилното приложение от органа на разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС. Съдът е обосновал системното неплащане, с неплащането на петте вноски за визирания период, на основание т. 4 от Приложение № 3 към Разрешение № 01345/2009 г. и протоколно решение № 4/19.03.2008 г. на КРС /неплащане на такси за период по-голям от две тримесечия/. Първото от тях касае начина на плащане /разсрочено/, а не променя характера на процесната такса, като годишна. Съдът е следвало да съобрази, че разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС в случая има предвид системно неплащане на годишната такса по чл. 140, т. 1 от ЗЕС, като неплащането за цялата година обуславя наличие на едно административно нарушение, а не пет такива нарушения. Това разбиране следва от определяне на понятието "системно неизпълнение" в § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, съгласно който такова е налице когато в 2-двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. Явно е, че при направеното тълкуване на понятието системно неизпълнение, в случая не са налице три или повече административни нарушения, а само едно. Това едно нарушение, от страна на касатора, не дава основание на КРС за приложение на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС за отмяна на издаденото му разрешение. Като е приел обратното, а именно, че са налице предпоставките за отнемане на разрешението, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, съдът е приложил неправилно закона и решението му, като незаконосъобразно подлежи на отмяна. Не е налице и другото, възприето от съда основание, а именно протоколно решение № 4/19.03.2008 г. на КРС. Последното противоречи на законовата норма на § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, поради което е неприложимо. При тези изводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, същото следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да се постанови друго по същество, с което жалбата на касатора бъде уважена, а оспореното Решение № 287/20.02.2012 г. на КРС бъде отменено като незаконосъобразно, на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход по касационното обжалване, настоящата инстанция счита за ненужно да се произнася по останалите оплаквания в жалбата, но само за пълнота, намира, че оплакването за нарушение на чл. 142, ал. 2 от АПК е неоснователно. Извършеното плащане като юридически факт, настъпил след издаване на оспореното решение, би следвало да се съобрази от решаващия съд само тогава, когато има отношение към спорното право, а в случая няма, поради изначалната липса на три или повече административни нарушения, свързани с неплащане на лицензионната такса по издаденото на касатора разрешение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото, в общ размер на 1691.67 лева, от които 1666.67 лева изплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Водим от горното Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия,