Решение № 4825 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2011 г.

Решение № 4825 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Смилчов Силков, гр. Чепеларе, против Решение № 296/2011 г., постановено по адм. д. № 285/2011 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта му, с която се прекратява производството по жалбата му и в частта за разноските. Видно от обстоятелствената част на жалбата, обаче, е че обжалването е в отхвърлителната му част, касателно границите. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Виолета Смилчова Силкова, Александър Смилчов Силков и Емил Смилчов Силков против Заповед № КД-14-21-359/22.07.2011 г. на Началник Служба по ГКК, с която е одобрено изменение на КК И КР на гр. Чепеларе, засягащо поземлени имоти с идентификатори 860, 861, 860.1, 860.2, 860.3 и 861.2. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на Силкови в частта й за имоти 860.1, 860.2, 860.3 като е прекратил производството за тази част и е отхвърлил жалбата в частта, с която е одобрено изменението, засягащо поземлени имоти 860 и 861; отменил е Заповед № КД-14-21-359/22.07.2011 г. в частта й за ПИ 861.2 и е осъдил жалбоподателите на разноски в размер общо на 125 лв. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е прекратено производството досежно процесните сгради. За тях жалбоподателите не са доказали право на собственост или ограничени вещни права и нямат качеството на заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, в която връзка - в тази част жалбата им е недопустима. Верни са и изводите на решаващия съд относно границата между поземлени имоти 860 и 861. При евентуален различен изход относно тази граница на висящото исково производство - ще е налице основание за образуване на ново производство по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР. И съответни на постановеното решение са и присъдените разноски, постановени в справедлив, редуциран размер. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав