Решение № 568 от 12.11.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200871/2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно частно производство, отмяна на въззивно решение № 14 от 29.01.2023 г. по в.н.ч.д. № 1204/ 2022 г. на Софийския апелативен съд и на протоколно определение от 07.10.2022 г. по н.ч.д. № 1388/ 2022 г. на Софийския градски съд, 10 наказателен състав (Специализиран наказателен съд – закрит) и връщане на делото за ново разглеждане на стадия на първоинстанционното съдебно заседание. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за нарушен материален закон. Главният прокурор твърди, че с определението по чл. 306 от НПК първоинстанционният съд е групирал наказанията на осъдения П. М. П., на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК и е увеличил по чл. 24 от НК общото най-тежко наказание лишаване от свобода, но е пропуснал да присъедини към него наказанието лишаване от правоуправление за срок от 3 години, наложено за едно от престъпленията, участващи в кумулацията. Прокурорът от Върховната прокуратура поддържа искането по изложените в него подробни съображения. В съдебно заседание осъденият П. М. П. и неговият служебен защитник оспорват искането за възобновяване. Адвокат Л. счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност за изпълнение на кумулативното наказание лишаване от право осъденият да управлява моторно превозно средство, поради което искането на главния прокурор, макар и процесуално допустимо, се явява неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на главния прокурор, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С протоколно определение от 07.10.2022 г. по н.ч.д. № 1388/ 2022 г. Софийският градски съд, 10 наказателен състав е групирал, на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, наказанията на осъдения П. М. П. по две отделни наказателни производства, а именно: 1) лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от правоуправление за срок от три години, наложени с влязлата в сила на 20.02.2020 г. присъда по н.о.х.д. № 14250/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, за извършеното на 05.08.2016 г. престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и 2) лишаване от свобода за срок от шест години, наложено с влязлата в сила на 11.04.2022 г. присъда по н.о.х.д. № 3152/ 2017 г., по описа на Специализирания наказателен съд (закрит), 15 състав, за извършеното в периода от 25.02 до 07.04.2022 г. продължавано престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. При групирането е определил едно общо най-тежкото наказание от шест години лишаване от свобода, което увеличил, на основание чл. 24 от НК, допълнително с още две години и за чието изпълнение определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Определението е било обжалвано пред Софийския апелативен съд, който с решение № 14 от 29.01.2023 г. по в.н.ч.д. № 1204/ 2022 г. намалил размера на увеличеното наказание с една година и определил общото наказание на седем години лишаване от свобода. В останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Искането на главния прокурор е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от влизане в сила на съдебния акт (искането е от 22.02.2022 г.). Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. С него се иска утежняване на наказателно-правното положение на осъдения П. М. П., тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да приложи материалният закон по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 2 от НК и да присъедини към определеното от него общо най-тежко наказание лишаване от свобода кумулативното наказание от три години лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Първоинстанционното определение е било обжалвано само от подсъдимия, не е подаден протест, поради което въззивната инстанция не е могла да отстрани нарушението на материалния закон. Воден от тези съображения касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил материално-правните разпоредби на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 2 от НК и които е бил длъжен да приложи. Нарушението не може да се отстрани от настоящата съдебна инстанция, тъй като се касае до утежняване на наказателното положение на осъдения. Ето защо, приключилото частно наказателно производство подлежи на възобновяване, а постановените по него съдебни актове следва да бъдат отменени и делото – върнато за повторното му разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, от стадия на съдебното заседание. Предвид обстоятелството, че нарушението засяга правилното приложение на закона при определяне на наказанието, съдебните актове не могат да бъдат отменени частично. При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 306 НПК първостепенният съд следва отново да обсъди въпросите за групиране на наказанията, необходимостта от увеличаване на общото най-тежко наказание и присъединяването към него на кумулативното наказание. Не е изтекла погасителната давност за изпълнение на кумулативното наказание лишаване от право за управление на МПС. То е наложено с присъда при условията на чл. 49, ал. 2 от НК, което означава, че реалното му изпълнение започва едва след изтърпяването на по-тежкото наказание лишаване от свобода. Възражението на осъдения визира друга хипотеза, по чл. 49, ал. 1 от НК, която не е налице в този случай. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК