Решение № 58 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2015 г.

Решение № 58 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Т. Ш. Т. от с. Череша, община Руен чрез адв. М. Т. срещу Решение № 2014 от 27.11.2014 г., постановено по адм. д. № 999/2014 г. по описа от Административен съд - Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания пред АС - Бургас административен акт като незаконосъобразен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Т. Т., не се явява и не се представлява. Ответникът, заместник изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но на различни от изложените в нея основания. С атакуваното съдебно решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. Ш. Т. срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. изх. № 02-020-6500/9258 от 1.10.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган, при съобразяване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Според АС - Бургас обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 е постановен съобразно приложимите материалноправни правни норми. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, съгласно която кандидатите следва да подават заявление за всяка година след първото компенсаторно плащане, задължава жалбоподателя да кандидатства по мярка 212 и през 2012 г., но същият не е изпълнил това свое задължение и не е подал заявление за 2012 г. Поради това и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата издаденият акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е съобразен с изискванията на материалния закон. АС - Бургас е приел за неоснователен основния довод на жалбоподателя, че, доколкото заявените за подпомагане през 2011 г. 7 БЗС съставляват съпружеска имуществена общност и същите през 2012 г., макар да не са заявени от жалбоподателя, са заявени за подпомагане по същата мярка от съпругата му, то следва да се приеме, че е спазен петгодишния му ангажимент по мярката. Съдът е приел, че за целите на финансовото подпомагане на земеделските производители дали заявените от един земеделски производител БЗС съставляват СИО или не е без правно значение - важно е кой е подпомогнатият земеделски производител и чии са поетите ангажименти по мярка 212 при вече получено първо компенсаторно плащане по нея. АС - Бургас е заключил, че в случая не е налице хипотезата на чл. 15, във вр. с § 1, т. 3, б. "б" от Наредбата и не може да се приеме, че е налице дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента, водеща до прекратяване на ангажимента на жалбоподателя, без задължение за плащане на полученото. Анализирайки представеното по делото експертно решение от ТЕЛК, съдът е стигнал до извода, че Т. Т. е бил освидетелстван като лице с намалена трудоспособност още през 2007 г. - т.е. преди същият в качеството си на земеделски производител да е кандидатствал и да е бил одобрен за финансиране по мярка 212. Предвид това обстоятелство не може да се приеме, че неизпълнението на задължението е резултат от форсмажорно обстоятелство, настъпило в срока на изпълнението. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Видно от събраните по делото доказателства и служебно известният на настоящия съдебен състав Протокол № 16 от заседание на УС на ДФЗ от 31.03.2011 г., от който е видно, че С. К. е избран за зам. изпълнителен директор на ДФЗ, обжалваният акт е постановен не от изпълнителния директор на ДФЗ, а от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, без да е уточнено дали същият действа при условията на заместване или при условията на делегация. И в двата случая би следвало да е налице нарочна писмена заповед, издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, каквато не е представена по делото, поради което касационната инстанция не може да приеме, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по материя административен орган. Настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно чл. 20а ЗПЗП /в редакцията му към датата на издаване на оспорения административен акт/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че изпълнителният директор е единствено компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания. Законът за подпомагане на земеделски производители, в релевантната към момента на издаване на спорния АПМА редакция, не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия по издаване на акта по чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., поради което той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегация не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет, доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато законова разпоредба към този момент липсва. В този смисъл са и Решение № 1636 от 16.02.2015 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 5602/2014 г., III отд. и Решение № 7008/11.06.2015 г. по адм. д. № 10002/2014 г. по описа на ВАС, III отделение. С оглед гореизложеното решението на АС - Бургас като неправилно следва да бъде отменено, а настоящият състав на ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на обжалвания административен акт като постановен от некомпетентен орган и да върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,