Решение № 6303 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2018 г.
ВАСII отделение24.04.2019 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4251/21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 14015/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6303 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби, подадени от А. М., чрез адв. Иванова и адв. Милчева, и главния архитект на район "Витоша" при СО, против решение № 4251/21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 14015/2017 г. по описа на Административен съд – С. град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците А. С. и З. С., чрез адв. Илиева, оспорват основателността на касационните жалби и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Останалите ответници "Пиел" ЕООД и Етажна собственост в сградата на ул. "Беловодски път" № 21" А, не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно и постановено при правилно тълкуване и прилагане нормата на чл. 62, ал. 2 АПК към безспорно установената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и се явяват процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на А. С. и З. С. заповед № 106/09.11.2017 г. на главния архитект на район "Витоша", СО, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в одобрен инвестиционен проект за "Жилищна сграда с подземен гараж" в УПИ Х-170 а, кв. 31, м. "Б. " и в Разрешение за строеж /РС/ № 416/12.10.2006 г. на главния архитект на район "Витоша", като вместо: "... гараж № 7 - 14, 13 кв. м. "... да се чете: "... гараж № 7 - 29, 45 кв. м. " Прието е, че не са налице изискванията на визираната в заповедта норма за поправка на ОФГ, тъй като няма разминаване във волята на органа, одобрил проекта и издал РС, а се "актуализира" проекта и РС към съществуващото фактическо състояние и обем на гараж № 7. Установено е от фактическа страна, че сградата е построена въз основа на одобрени инвестиционни проекти на 10.10.2006 г. от главният архитект на район "Витоша" СО и издадено разрешение за строеж № 416/12.10.2006 г. от същия адм. орган. По време на строителството са извършени промени в одобрения инвестиционен проект, надлежно отразени в строителните книжа на 03.07.2009 г. по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ - "Промяна на предназначението на апартамент в амбулатория за рехабилитация, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда и преустройство на подземни паркоместа в гаражи". Сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-529/04.05.2010 г., а процесната заповед е издадена по заявление вх. № РВТ17-ГР94-4962-/1/03.11.2017 г. на А. М. и внесен инвестиционен проект за корекция в квадратурата на гаражи № 6 и № 7 в сутерена – отделяне на гаражите и промяна на технико-икономическите показатели както следва: гараж № 6 - 19. 74 кв. м. и гараж № 7 - 29. 45 кв. м. Обсъдената подробно от административният съд съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните, установява, че изменението от 03.07.2009 г. на първоначалният инвестиционния проект /одобрен на 10.10.2006 г./ засяга подземният гараж, както по отношение на броя места за паркиране /от 18 на 17/, така и по отношение обособяването на 15 гаража, като съгласно графичната част на проекта гараж № 7 е с площ от 14, 13 кв. м., разположен между оси 1 и 2" и Г и Д до източния край на сутерена, отделен със стени от газобетон, стоманобетонни колони, стоманобетонна шайба по ос Г и врата към транспортната маневрена алея, която е обозначена като обща част на сградата. Кредитирайки заключението на СТЕ и след обсъждането му във връзка с приложените нот. актове и таблица за разпределение на площите на имотите в "жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ Х-170 а", административният съд е достигнал до решаващият правен извод за липса на разминаване в параметрите на гараж № 7 в строителните книжа, поради което е приел, че оспорената заповед не покрива изискванията на правното основание, на което е издадена –чл. 62, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, съобразено с безспорно установената фактическа обстановка. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл. 62, ал. 2 от АПК, на което е издадена процесната заповед. По този ред обаче се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му, както правилно е приел административния съд. С оспорената заповед не се отстранява допусната ОФГ в проекта и РС, а се "актуализира" обема на процесният гараж № 7, което е недопустимо по реда и в процедурата по ал. 2, чл. 62 АПК, още повече, че в специалния закон /ЗУТ/ е разписана отделна процедура за такива хипотези. Неоснователно е възражението за недопустимост на първоинстанционното производство, поради недопустимост на оспорването на А. С. и З. С., тъй като оспорващите са съсобственици на съседният гараж № 8, както и съсобственици на самостоятелен обект в сградата и общите части. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационните жалби - оставени без уважение, като неоснователни. Разноски от ответниците не се претендират пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,