Решение № 4109 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2008 г.

Решение № 4109 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 209, т. 3 от АПК е образувано по касационна жалба на Ангел Колев Тодоров срещу решение № II-23 от 26.02.2008 г., по адм. д. № 914/2006 г. на Бургаски окръжен съд с доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Ответникът - началникът на РПУ гр. Приморско не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, настоящия състав намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в процеса за която решението е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство, образувано по жалба на Ангел Колев Тодоров, е упражнил контрол за законосъобразност на оспорената административна заповед № З-24 от 11.07.2006 г. на началника на РПУ - гр. Приморско, постановена на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. С заповедта на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за това, че като отговарящ за отчетността и ползването на л. а. ВАЗ 21051 с ДК№ А 81-70 АМ, в пътната книжка на автомобила (№ 0087797) не са попълвани редовно данните за маршрутите, изминатите километри, имената и подписите на ползващите служебното МПС, в резултат на което за времето от 23.05.2006 г. до 21.06.2006 г. в пътната книжка не са отразени изминати 1447 км. Съдът преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание предмета на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, е приел за установено, че заповедта е законосъобразна и не са налице основанията на чл. 146 АПК за нейната отмяна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Констатираните при проверката на автомобила факти за системно и нередовно попълване на реквизитите в пътната книжка на автомобила не се опровергават с доказателства от касатора. Същите са установени от докладни записки на н-к "Автотранспорт" при ОДП-Бургас и н-к група "Оперативна" при РПУ-Приморско като жалбоподателят е бил надлежно запознат с данните от проверката във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Приета са и писмените му обяснения по констатираните нарушения на изискванията на Инструкция I-83/1994 г. Със заповедта за наложеното наказание е надлежно запознат срещу подпис. При така приетото за установено законосъобразно съдът е приел, че жалбоподателят като отговарящ за автомобила е проявил небрежност в служебната си дейност като с действията и поведението си не е изпълнил служебните си задължения, определени в Инструкция I-83/1994 г., и деянието съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР. Дисциплинарно нарушение е установено безспорно, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебни задължения, за което се налага дисциплинарно наказание, посочено в чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР - "порицание". Жалбоподателят е оспорил да е извършил посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина по изложени съображения, че задълженията му на "отговорник" не включват упражняване на контрол за попълване на пътните книжки на превозните средства. Възражението правилно е прието от съда за неоснователно защото извършеното нарушение и проявената небрежност като форма на виновно поведение на държавния служител, в чието задължения е вменена отговорността за контрол върху служебния автомобил е по силата на изрична заповед на началника на РПУ-Приморско. Този довод като лична защитна теза се поддържа и пред касационната инстанция, но фактите, събрани и установени в административното и съдебно производства, го опровергават. Неоснователен е и довода за нарушено право на защита от неполучаване на копие от оспорената заповед защото връчването на заповедта като изискване на разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ЗМВР е осъществено доколкото жалбоподателя, в качеството си на адресат на същата, е бил запознат с нея и е възприел обективираното в нея волеизявление за наложеното му дисциплинарно наказание - обстоятелства удостоверени с подписа му върху акта. Доколкото липсва установяване за отказ на искане да му се даде копие от заповедта и предвид упражнено право на писмени обяснения, относно фактическите обстоятелства на заповедта, довода е неоснователен. Ето защо наведените пороци на дисциплинарното производство и тези за нарушение на материалния закон не обосновават извод за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,