Решение № 6311 от 27.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. С. Гачев, срещу решение 273/16.08.2021 г. по адм. дело 216/2021 г. на Административен съд- Велико Търново, с което е отменена негова заповед 03-РД/393/05.02.2021 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от "Винпром Свищов" АД. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. От изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ е подадена и частна жалба срещу определение 395 от 01.11.2021г. по адм.д. 216/2021г. на Административен съд- Велико Търново, с което е оставена без разглеждане негова молба вх. 4020/14.09.2021г., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото Решение 273/16.08.2021г. в частта за разноските, като наред с това е изменено същото решение като е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Винпром Свищов" АД разноски по делото в размер на 34 981.02 лв. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и в двете му части, като са релевирани сътветни искания за неговата отмяна и в прекратителната, и в осъдителната му част. Алтернативно е направено искане за отмяна на определението в частта, с която ДФ "Земеделие" е осъден да заплати разноски в размер над 18 530 лв. по съображения, че материалният интерес по делото възлиза на 3 000 000 лв., а не на 6 512 507.29 лв., както погрешно е приел съдът. Депозирана е и касационна жалба от "Винпром Свищов" АД, представлявано от изпълнителния директор А. Василев, срещу решение 273/16.08.2021 г. по адм. дело 216/2021 г. на Административен съд- Велико Търново, в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените задължителни указания по приложението на закона. Според касатора, неправилно административният съд е дал указания да бъде приложена правна уредба, която не е била действаща към датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, тъй като по този начин се нарушава основният правен принцип на легитимните правни очаквания. По тези съображения се отправя искане да бъде постановено връщане на преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като му бъдат дадени съответни указания да приложи принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания. Претендират се разноски за касационното производство. Депозиран е писмен отговор от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по касационната жалба на "Винпром Свищов" АД, в която са изложени подробни съображения за нейната недопустимост, алтернативно- неоснователност. Отправено е искане същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. Релевирано е и алтернативно искане, в случай, че касационната инстанция намери касационната жалба за допустима, да я счете за неоснователна, тъй като изложените в нея съображения не кореспондират с фактите по делото и относимата правна уредба. "Винпром Свищов" АД, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. Бончева, оспорва касационната и частната жалба, депозирани от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и моли да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание касационната и частната жалба на ДФ "Земеделие" се поддържа от пълномощника юрк. Гачев, който моли същите да бъдат уважени. Касационната жалба на "Винпром Свищов" АД се поддържа от адв. Бончева, по съображенията, релевирани в нея, като е релевирано и сътветното искане същата да бъде уважена като основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната и на частната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие": Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- Велико Търново е образувано по жалбата, подадена от "Винпром Свищов" АД, срещу заповед 03-РД/393 от 05.02.2021г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на търговеца е отказано финансиране по заявление за окончателно плащане от 25.07.2017г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор /НППЛВС/ за периода 2014-2018 г. , с УРН 183318, с ИН 2902020055 и Заявление за обезщетение за загуба на доход от 25.07.2017г. с ИН 2902020055, и двете подадени от дружеството във връзка с изпълнение на дейностите по Договор за предоставяне на финансова помощ 201561 от 19.05.2015г., сключен с ДФ "Земеделие". С атакуваната заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано финансиране на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламент 1306/2013/, чл.99 от Регламент /ЕО/ 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно определяне на основни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро- винарския сектор, вр. чл. 8, ал. 7, т.3 и § 46 от ДР на Наредба 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по НППЛВС за периода 2014-2018 г./Наредба 2/2014г./ и на основание т.4.4., б."б", т.9.2., б. б от Договор 201561/19.05.2015г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по НППЛВС. Отказът е по мотиви, че в хода на извършени от ДФ "Земеделие" административни проверки, по заявление за подпомагане на бенефициента "Винпром Свищов" АД, са констатирани изкуствено създадени условия, обозначени като "персонална, правна, икономическа и географска координация" между "Винпром Свищов" АД и единственият изпълнител на неговия проект- "Агрария сървиз" ЕООД. Посочено е, че двете дружества имат общ адрес за кореспонденция, като при справки в общодостъпни публични регистри се установява следната персонална свързаност между дружествата: изпълнителният директор и член на съвета на директорите на "Винпром Свищов" АД- А. Василев, е и управляващ "Агрария Сървиз" ЕООД; същото лице е племенник на Г. Василев, който, от своя страна, заема мандатна длъжност в Съвета на директорите на дружеството бенефициер "Винпром Свищов" АД. От направени справки в архива на Търговския регистър е установено още, че "Агрария сървиз" ЕООД към момента на подаване на заявление за финансова помощ през 2015г. е със собственик на капитала Г. Василев, който е едновременно и представляващ "Винпром Свищов" АД /негов изпълнителен директор/ и член на съвета на директорите на "Винпром Свищов" АД, с управител А. Василев /към 31.08.2015г./. Двете дружества- "Винпром Свищов" АД /бенефициер по мярката/ и "Агрария сървиз" ЕООД /изпълнител по проекта на бенефициера/ използват една и съща обслужваща банка. Последното фактическо установяване в акта визира Н. Минева, която е пълномощник на "Винпром Свищов" АД към момента на заявленията за окончателно плащане и за обезщетение за загуба на доход - 25.07.2017г., както и на две дъщерни дружества на бенефициента, и в това си качество е представлявала дружеството по договори през 2008г. и 2012г., сключени с ДФ "Земеделие", по които за подизпълнител е бил избран "Агрария Сървиз" ЕООД. Въз основа на тези констатации в административния акт е формиран изводът, че така установените обстоятелства отговарят на индикаторите за изкуствени условия, съгласно документ "Оценка на риска от измами и други сериозни нередности в ущърб на бюджета от ОСП" към Дирекция R- Управление на ресурсите, Съвети за борба с измамите /т.6.1.3.4./. Според мотивите на акта, налице са връзки от персонално, икономическо и правно естество между кандидата за помощта и единствения избран за него изпълнител по проекта в лицето на техните представляващи лица- Г. Василев, А. Василев и Н. Минева, както и улики за умишлена координация между тях, с цел създаване на изкуствени условия за финансиране, а не за улесняване и подпоматане на процеса на създаване на земеделски стопанства от кандидатите и за насърчаване на заетостта. В заключение е извършено позоваване и на Постановление на СП от 18.03.2020г., в което, според съда, допълнително намират потвърждение установените факти. За да отмени обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е отчел, че макар и актът да е издаден в писмена форма, е немотивиран, доколкото изложеното в него и представените в преписката доказателства, не налагат извода, че в случая е осъществен фактическия състав по чл. 8, ал. 7, т.3 от Наредба 2/2018 г. и чл.60 от Регламент 1306/2013. Посочено е, че в заповедта са обективирани само общи фактически констатации за наличието на изкуствено създадени условия, но без осъществен по тях, съответен правен анализ - изследване на обективния и субективния критерий, и обосновка на причинната връзка между приетите за установени факти и направения въз основа на тях извод за наличието на индиция за координация на действията на множество бенефициери, единствено с цел получаването на финансовата помощ. Изтъкнато е, че множество изложени в заповедта факти, изобщо не касаят жалбоподателя по делото, а други - сочат единствено на участие на търговеца в други фирми, но не и за изкуствено създадени условия за получаване на конкретно заявената от него финансова помощ. По тези съображения, съдът е приел жалбата за основателна и е отменил заповедта за отказ от финансиране, като е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдено като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че нормата на чл.8, ал.7, т.3 от Наредба 2/2014г. е неприложима, тъй като е приета след сключване на Договора за предоставяне на финансова помощ от 19.05.2015г. Съдът е констатирал, че към момента на сключване на този договор, чл.8, ал.1 от Наредбата предписва, че "максималният размер на финансовата помощ за мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" е до 75% от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност на база определени пределни цени по приложение 1". След сключването на договора, с ДВ, бр. 92/2015г. в сила от 27.11.2015г., разпоредбата е допълнена, като е предвидено, че "максималният размер на всички разходи по проект или проекти, подадени от един кандидат в рамките на един прием е 3 000 000 лв. Съдът е отчел, че дружеството претендира възстановяване на средства в размер над 6 000 000 лв., а през 2015г., след подписване на договора нормата на чл.8, ал.1 от Наредба 2/2014г. е изменена, като е предвиден таван за подпомагането за един проект от 3 000 000 лв. Въз основа на тези установявания, първостепенният съд е приел, че приложение следва да намери нормата, съставляваща действащо право към датата на издаване на акта, тъй като това правно решение съответства на разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, регламентираща изискването индивидуалният административен акт да съответства на материалния закон, действал при издаването му. В заключение съдът е посочил, че ограничението на размера на финансиране съществува и е допустимо от европейското право, но не е основание за пълен отказ от финансиране, тоест до сумата 3 000 000 лв. след връщането на преписката за ново произнасяне съобразно тези указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е неправилно. Същото е необосновано, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на правилно установените факти, необосновано първоинстанционният съд е приел, че в резултат на свързаността между "Винпром Свищов" АД и "Агрария Сървиз" ЕООД не са създадени изкуствено условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба 4/2014 г. и в нарушение на чл. 8, ал. 7, т.3 от Наредбата, т.е. при наличие на изкуствено създадени условия. Неоснователно съдът е счел, че е опроверган извода на решаващия административен орган досежно наличието на свързаност /роднински връзки/ между управляващите двете дружества. Легалната дефиниция за свързаност на лицата е дадена в Търговския закон. По смисъла на §1, ал. 1 и 2 на Търговския закон свързани са тези лица при които едно лице участва в управлението на друго лице; съдружниците; лицата, които пряко или косвено контролират трето лице; лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. По делото е установено по несъмнен начин, че Г. Василев, който е собственик на капитала на "Агрария Сървиз" ЕООД както при подписване на договора през 2015г., така и при подаването на заявлението от "Винпром Свищов" АД през 2017г., е бил член на Съвета на директорите на последното дружество. Дори и да е вярно, че това лице не е било изпълнителен директор на "Винпром Свищов" АД, както погрешно е посочено в процесната заповед, а този факт е отчетен и от съда, това обстоятелство не може да разколебае извода, че посоченото лице участва едновременно в управлението и на двете дружества. Безспорно Съветът на директорите е управителен орган на едно акционерно дружество, поради което и неточното установяване на качеството изпълнителен директор по отношение на Г. Василев не налага извод, различен от този, формиран от административния орган, а именно, че двете дружества не са напълно самостоятелни търговци. Нещо повече- установено е по категоричен начин още, че А. Василев- племенник на Г. Василев, е управляващ "Агрария Сървиз" АД както през 2015г. при кандидатстването за подпомагане, така и през 2017г., при подаване на заявлението за плащане, а след изпълнението на проекта към 17.12.2020г. А. Василев става член на съвета на директорите и управител на "Винпром Свищов" АД. Тези лица са свързани по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон, като посочените по- горе факти са безспорно установени. От своя страна, правната връзка между лицата е елемент на фактическия състав на понятието изкуствено създадени условия . Легална дефиниция на понятието изкуствено създадени условия се съдържа в § 1, т. 11 на Наредбата, която гласи, че "Изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. "Изкуствено създадени условия" се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия кандидатите за подпомагане биха получили предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. Следва да бъде релевирана и разпоредбата на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 предписва, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство, не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В мотивите на съдебния акт бланкетно е посочено, че при преценка относно наличието на "изкуствено създадени условия" по смисъла на чл. 60 от регламент 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета /чиято дефиниция изцяло е реципирана в текста на §1, т.46 от ДР на Наредба 2/2014г./, съдът следва да се увери, че всички обективни елементи следва да се установят при условията на кумулативност. При изграждането на своите изводи, обаче, съдът не е съобразил относимите факти в тяхната обусловеност и взаимовръзка. Съдът е игнорирал необосновано обстоятелството, че двете дружества са с едно и също седалище и адрес на управление: гр. Свищов, ул. "33- ти Свищовски полк" 110. Не е извършил дължимата преценка и на факта, че Н. Минева- пълномощник на "Винпром Свищов" АД към момента на подаване на заявленията за окончателно плащане и за обезщетение за загуба на доход на 25.07.2017г. и член на съвета на директорите и член на управителния съвет на "Винпром Свищов" АД, е същевремнно и управител на две дъщерни дружества на "Винпром Свищов" АД, а именно "Совата- 2004" ЕООД и "Горчивка" ЕООД. Тези две дружества са бенефициери по договори с ДФ "Земеделие", като избраният подизпълнител на трите дружества е именно дружеството "Агрария Сървиз" ЕООД. Тези факти са подробно обсъдени и в Постановление на Специализирана прокуратура от 18-03.2020г., чието съдържание е превратно интерпретирано от съда. Вярно е, че фактите, установени по досъдебното производство, нямат доказателствена стойност в административното производство, но не е ирелевантно, че те изцяло кореспондират с обстоятелствата, установени в административното производство. Липсата на извършено престъпление, не налага автоматично и извод за липса на изкуствено създадени условия, както всъщност е приел административният съд. Според настоящия състав, всички описани по- горе обстоятелства съставляват обективни елементи, индикатори, които еднозначно установяват свързаността между дружествата "Винпром Свищов" АД и "Агрария сървиз" ЕООД. Според т. 39 от решение на Съда на Европейския съюз от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. От обективна страна са установени множество индикатори- връзки от различно естество между споменатите по- горе физически и юридически лица във времево отношение преди кандидатстването по програмата до момента на постановяване на акта, използването на контролирано от бенефициера дружество- изпълнител по проекта, еднакво седалище и адрес на управление, използването на една и съща банка. Всъщност, в мотивите си съдът е възприел правилната теза, че двете дружества не са независими предприятия, но необосновано е формирал извода, че решаващият административен орган не е изпълнил задължението си да докаже кои са тези изкуствени условия, които са довели до получаване на предимство, нито е установил в какво се изразява предимството на бенефициера. В тази връзка следва да се подчертае, че обсъдените по- горе обстоятелства разкриват и умишлена координация между посочените физически лица, които имат представителна власт спрямо дружествата бенефициер и изпълнител, като целта е получаване на предимство и облага, която се установява едва във фазата на отчитането на проекта, респективно отправените искания за плащане. Относно субективния елемент Съдът на Европейския съюз приема, че фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране (решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Starke, т. 58). Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, според т. 44 от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила . Установените в административното и съдебното производство факти, отнасящи се до наличието на родствени, икономически, географски и правни връзки между кандидата по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя"- "Винпром Свищов" АД и неговия изпълнител по проекта - "Агрария сървиз" ЕООД, свидетелстват за съществуването на умишлена координация между тези лица, с цел създаване на изкуствени условия за финансиране, а не за улесняване и подпомагане на процеса на създаване на земеделски стопанства от кандидатите и насърчаване на заетостта. Налице са безспорни индикатори и връзки- верига от съвпадения от лично, икономическо и правно естество преди одобрението и след момента на отчитането на проекта, които са насочени към усвояването на финансиране посредством привличането за изпълнител на контролирано търговско дружество. Противно на приетото от административния съд, настоящата инстанция счита, че за фактите, установени от административния орган, "Винпром Свищов" АД не ангажира доказателства, които по несъмнен начин да ги опровергаят, а само твърдения. Напълно несъстоятелен е изводът на решаващия състав ,че "в преобладаващата част от изтъкнатите факти за свързаност има други логични причини, стоящи в света на бизнеса и неговите планове, включително по отношение на мениджмънта". Кои конкретно логични причини визира съдът, в мотивите на решението не е посочено, но несъмнено привличането на зависим от "Винпром Свищов" АД изпълнител по проекта не постига целта на подпомагането, защото бенефициерът получава значително предимство при одобрението пред останалите кандидати по мярката, което следва да се отнеме при искането за изплащане на финансова помощ. По тези съображения и заявените за верификация разходи правилно не са възприети като реално сторени от бенефициера. Като е приел обратното, съдът е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Винпром Свищов" АД срещу Заповед 03-РД/393/05.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". По частната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие": Предвид установената незаконосъобразност на обжалваното решение, то следва да бъде отменено и акцесорното произнасяне с определение по делото 395 от 01.11.2021 г. от административния съд по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 АПК. С оглед изхода на основния спор, разноски на "Винпром Свищов" не се дължат. По касационната жалба на изпълнителния директор на "Винпром Свищов" АД: Предвид основателността на касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", касационната жалба на "Винпром Свищов" АД, с която се обжалва решението на Административен съд- Велико Търново само в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените задължителни указания по приложението на закона, се явява недопустима- същата е лишена от предмет, поради което съдът не дължи произнасяне по нея и тя следва да бъде оставена без разглеждане. По разноските: С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" искане за присъждане на разноски, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, "Винпром Свищов" АД следва да бъде осъден да заплати на фонда възнаграждение в размер общо на 2 100 лв., от които 1 700 лв.- държавна такса за образуване на касационното производство и 400 лева- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение