Решение № 36 от 21.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 234/2014 г.

Решение № 36 от 21.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 234/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С. Г. С. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 230 от 09.10.2013 г., постановено по гр. д. Nо 1454/2012 г. по описа на ВКС - III г. о., В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане и е върната частна жалба вх. Nо 8828/27.09.2013 г. срещу Определение от 25.09.2013 г., с което е оставена без уважение молба за поправка на съдебен протокол от проведено на 12.06.2013 г. открито съдебно заседание, като процесуално недопустима . С настоящата частна жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и постановено в нарушение на закона, конкретни доводи за сочената незаконосъобразност не се релевират. В открито съдебно заседание се поддържа незаконосъобразността на обжалваното решение по съображения, че определенията по чл. 151 ГПК са обжалваеми съдебни актове, тъй като са преграждащи по см. на закона. С отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна - В. а. с. не взема становище. В съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Р. С. - САК се поддържа, че определенията по чл. 151 ГПК не подлежат на обжалване след като законодателя не е предвидил такава възможност поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважения. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, с което е прието, че определение по чл. 151, ал. 4 ГПК "за поправка на протокол от открито съдебно заседание", е необжалваем съдебен акт, е правилно и законосъобразно. Приетата теза на съда, че определението по чл. 151, ал. 4 ГПК не съставлява определение от категорията на обжалваемите съдебни определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК е съобразена със закона, поради което и подадената срещу този съдебен акт ЧАСТНА ЖАЛБА с искане за отмяна от съда, който го е постановил, не подлежи на разглеждане като процесуално недопустима . Няма спор, че с разпоредбата на чл. 151 ГПК не е предвидена възможност за обжалване на определенията за поправка на протокол от открито съдебно заседание, независимо дали исканата поправка е допусната или не, независимо дали се иска поправка на съдебен протокол в първата, въззивната или касационна инстанция. Т. е. определението не е от категорията на изрично посочените такива като обжалваеми - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. На второ място това определение е необжалваемо по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма характера на преграждащо. Производството за поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание е уредено като акцесорно, съпътстващо конкретно съдебно заседание производство, без да разрешава правен спорили да е относимо към разглеждания по същество правен спор, поради което е извън категорията на актовете, визирани в чл. 274, ал. 3 ГПК. Преграждащото определение съдържа властническо волеизявление /дискрецията/ на компетентния съд в смисъл на временно или постоянно преустановяващо хода на делото по разглеждане на конкретен гражданско-правен спор. Извън тази категория са определенията, който предполагат движението на съдебното производство от гл. т. на събиране на доказателствата, ангажирани от страните и движение към постановяване на съдебния акт по съществото на спора . Определението на съда по чл. 151 ГПК за поправка на протокол от открито съдебно заседание, с която се допуска или отказва изменение на протоколно определение по движение на производството, няма характера на нито на преграждащо в посочения смисъл, тъй като не препятства развитието на вече инициирано, висящо исково производство. По изложените съображения и на основание чл. 279 ГПК във вр. с чл. 278-274 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия