Решение № 13848 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2009 г.

Решение № 13848 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11243/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Мария Милошева, в качеството й на процесуален представител на Министерския съвет на РБългария, срещу решение № 10321 от 6.08.2009 г. по адм. дело № 5103 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Красимира Димитрова Богданова оспорва същата лично като неоснователна. Заинтересуваната страна - министърът на труда и социалната политика не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, както и с оглед разпоредбата на чл. 218, във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 и от надлежна страна, с оглед на чл. 210, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение е бил сезиран с жалба от Красимира Димитрова Богданова, като е образувано производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК. В него е била оспорена разпоредбата на чл. 67 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза за работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ), приет с постановление на Министерския съвет № 97 от 31.05.2005 г., обн. ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., като същият е издаден на основание чл. 109 от Закона за здравето (ЗЗ). В последната законова разпоредба е предвидено, че устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет. Така определеният предмет на обществени отношения, които се регулират с подзаконов акт е възпроизведен в чл. 1 от този правилник. В цитираната подзаконова норма, която е била оспорена пред първоинстанционния съд е предвидено, че обжалването на решенията на органите на експертизата спират плащанията по тях. Съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 1 от АПК е обосновал извод за наличие на правен интерес от обжалване на подзаконов акт, респ. негова разпоредба, понеже жалбоподателят Красимира Богданова е с призната трайно намалена работоспособност, за което има издадено решение на органа на медицинската експертиза, като при поредното във времето преосвидетелствуване е определен процент на същата, различен от този в първите по време експертни решения на този орган, респ. с диагноза, различна от приетата в тях и с тригодишен срок. С акт на осигурителния орган, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 30, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е прекратена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, понеже не е представено експертно решение за преосвидетелстване с продължен срок на инвалидността. Към датата на прекратяване лицето е представило експертно решение на ТЕЛК, което обосновава упражняването и реализирането на осигурителните му права относно пенсии, но същото е обжалвано пред НЕЛК и е поставен печат "невалидно". При преценяване на допустимостта на оспорването, съдът е приел, че следва да се произнесе по твърдяно противоречие на чл. 67 от ПУОРОМЕРРКМЕ с Конституцията на РБългария и с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, с оглед изискването на чл. 187, ал. 2 от АПК, която разпоредба приема че последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Като се е позовал на същата норма е счел, че не следва да се произнася по изложените съображения относно твърдяно противоречие с разпоредбата на чл. 112 от ЗЗ. Тези изводи са направени по повод възражение на процесуалния представител на ответната страна - Министерският съвет, понеже Върховният административен съд е бил сезиран с жалба по реда на чл. 185 и сл. от АПК и е образувано адм. дело № 11138 по описа за 2007 г., първо А отделение. В производството по това административно дело е преценявана законосъобразността на чл. 45 и на глава четвърта "Обжалване на решенията на органите на експертизата на работоспособността", чл. 61 до чл. 67 включително, от същия подзаконов нормативен акт, а именно ПУОРОМЕРРКМЕ. В мотивите на сега обжалваното по касационен ред решение има изрично произнасяне по допустимостта на оспорването, като са изложени аргументирани доводи в тази насока, които се споделят от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е приел, че в цитираното съдебно решение на Върховния административен съд не е обсъждана незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 67 от процесния правилник, понеже жалбоподателят в това производство не е твърдял такава. Това обсъждане се явява задължително в настоящото решение, понеже представлява съдържанието на първото касационно възражение, направено в касационната жалба, с която е сезиран съдебния състав. Същото следва да бъде преценено като неоснователно, понеже в проведеното съдебно производство по адм. дело № 11138 по описа за 2007 г., първо А отделение оплакванията, изложени и в мотивите на издадения съдебен акт са относно "нищожност на обжалваните норми, понеже същите са издадени в нарушение на законовата делегация, предоставена на Министерския съвет; са за нарушаване на разпоредбата на чл. 2 от АПК, понеже с подзаконов нормативен акт са въведени нови правила за административно производство; са за противоречие с разпоредбата на чл. 57 от АПК на установения с чл. 45 от правилника тримесечен срок за произнасяне на НЕЛК и за противоречие на нормата на чл. 66 от правилника с разпоредбите на чл. 99 и сл. от АПК и на чл. 112 от ЗЗ ". С цитираното съдебно решение е отменена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ПУОРОМЕРРКМЕ, в частта им, в която е пропуснат посочения в чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето тримесечен срок, като в останалата част оспорването е отхвърлено. В случая не е налице последващо оспорване на подзаконов нормативен акт, респ. подзаконова разпоредба, на същото основание, с оглед изискванията на чл. 187, ал. 2 от АПК. При преценяване на правилността на съдебното решение, което се обжалва и конкретно на основателността на касационната жалба, то следва да се отчете обстоятелството, че според решаващият съд твърдяното противоречие с Конституцията на РБългария не се установява. Това се предпоставя от непосочване от страна на жалбоподателя на конкретна конституционна норма, съответно и от невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 146, във връзка с чл. 196 от АПК, в която са посочени основанията за оспорване. По повод тази част на спора няма касационно възражение в касационната жалба. При преценяване на правилността на съдебното решение, което се обжалва отново по повод основателността на касационната жалба следва да бъде обсъден и друг спорен момент, а именно твърдяното противоречие към кой момент следва да бъде преценявано, който се въвежда като второ касационно възражение. Това се налага с оглед факта, че законовата разпоредба, на която се е позовал жалбоподателя в първоинстанционното производство, като такава на която противоречи оспорената подзаконова разпоредба, е изменена и това е станало с § 89 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г. Първоинстанционния съд е приел, че не е налице основание "за оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на производството по делото поради настъпилата законова промяна с ДВ бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г. ", понеже по чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Според съда предвид този текст спорът се разглежда както е предявен, а именно за противоречие с чл. 98, ал. 7 от КСО, в редакцията от ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г., действаща към приключване на устните състезания по делото на 23.06.2009 г. Според касатора с оглед целите на АПК искането за отмяна на чл. 67 от ПУОРОМЕРРКМЕ непосредствено преди изменението на чл. 98, ал. 7 от КСО не постига своя ефект, понеже уреждането на оспорените правоотношения е постигнато на законово ниво. Новата редакция на посочената законова разпоредба въвежда друг принцип, който обезсмисля оспорването и отмяната на обсъжданата подзаконова разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че това касационно възражение е неправилно. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК изрично посочва, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, като в случая това е станало на 23.06.2009 г., когато е постановено определението, с което е даден ход на делото по съществото на спора. Правилно е преценявана твърдяната незаконосъобразност на чл. 67 от ПУОРОМЕРРКМЕ на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, създадена с § 4 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. (ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.). Новата редакция на чл. 98, ал. 7 от КСО е създадена с § 89 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 41 от 2.06.2009 г. (в сила от 2.06.2009 г.), но самата законова разпоредба от КСО е в сила от 1.07.2009 г. При преценяване на незаконосъобразността на подзаконовата норма съдът е изложил конкретни съображения, като е обсъдил разпоредбите на чл. 98 от КСО в нейната цялост, с оглед правилата, които тя урежда относно реда за отпускане и изменение на пенсията. Според него от тълкуването на чл. 98, ал. 7 от КСО, в посочената редакция, се установява забрана да се издават разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки към тях, до влизане в сила на решенията на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза. Актове, които не трябват да се издават са насочени към промяна на съществуващи права (изменяне, осъвременяване, спиране, прекратяване на пенсиите) или за създаването им (отпускане, възобновяване, възстановяване на пенсиите). Обхватът на забраната изчерпва всички правомощия на органа по пенсионно осигуряване при териториалните поделения на НОИ във връзка с реализиране на осигурителни право по реда на КСО и същата се определя от решаващия съд като абсолютна. Правилна е преценката на съда, че предвид равенството на процесуалните права на оспорващите по чл. 8 от АПК, следва да се приеме, че забраната по чл. 98 ал. 7 от КСО, в редакцията до 1.07.2009 г., не би могло да важи само при обжалване от председателя на медицинската комисия, а следва да се прилага и при обжалване от освидетелстваното лице. Процедурата не може да е различна в зависимост от това дали решението е обжалвано от освидетелстваното лице, от органите по чл. 112, ал. 1 от ЗЗ или от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО. При наличието на тази забрана за издаване на всякакви разпореждания по чл. 98, ал. 1 от КСО, включително, за спиране и прекратяване на пенсиите, предвиденото в чл. 67 от правилника спиране на плащанията по обжалвани решения на органите на експертизата на работоспособността е в нарушение на чл. 98, ал. 7 от КСО, в обсъжданата редакция. Следва да бъде споделен и довода в мотивите на съдебния акт, че ако решението на органите на медицинската експертиза на работоспособността е обжалвано частично, предвиденото в чл. 67 от правилника спиране на плащанията е неизпълнимо, без да се издаде разпореждане за спиране или прекратяване на пенсията, което е забранено с оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав