Решение № 584 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2026 г.

Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на частния съдебен изпълнител И. Ц. срещу решение от 18.03.2026 г. по дисциплинарно дело № 18 по описа за 2025 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на частния съдебен изпълнител е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2 556,46 евро, равняващи се на 5 000 лв., за извършени нарушения на чл.427 от ГПК за образуване на изпълнителното дело при липса на местна компетентност и на чл.442а от ГПК за предприемане на несъразмерни на размера на задължението изпълнителни способи. Жалбоподателят твърди, че деянията, заради които е санкциониран, не представляват нарушение на цитираните правни норми, а наложеното наказание е явно несправедливо, поради което моли настоящата инстанция да отмени решението на Дисциплинарната комисия. Министърът на правосъдието и Съветът на Камарата на Частните съдебни изпълнители застъпват становището, че жалбата е неоснователна, поради което молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното: Дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане с изх. № 3428 от 24.07.2025 г. на Министъра на правосъдието, в което са посочени две извършени от частния съдебен изпълнител нарушения по изпълнително дело № 20258960400267. Първото е, че в противоречие с разпоредбата на чл.427 от ГПК съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело при липса на местна компетентност, тъй като не са налице изключенията, предвидени в чл.427, ал.1, т.3 от ГПК, на които се е позовал частният съдебен изпълнител. Изборността в полза на взискателя в тази разпоредба е предвидена само за вземания на физически лица за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Второто е, че съдебният изпълнител е предприел несъразмерни с размера на задължението изпълнителни способи, като е наредил на третото задължено лице превод на сума, значително надвишаваща дълга по делото. В решението си дисциплинарният състав е констатирал, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Преспа Инвест“ ЕООД срещу „Кимтех-България“ ООД със седалище [населено място] за вземане в размер на 85 133,75 евро, произтичащо от неизпълнение на договор за извършване на строително-монтажни работи. Преди това по изпълнително дело № 20228960400152 съдебният изпълнител въз основа на обезпечителна заповед, издадена в полза на „Ево“ ООД/първоначален кредитор, прехвърлил вземането си на „Преспа Инвест“ ЕООД/ е наложил запор на вземанията на „Кимтех-България“ ООД до размера на 130 244,77 евро. За цялата тази запорирана сума съдебният изпълнител е изпратил нареждане за превеждане по изпълнително дело № 20258960400267 до третото задължено лице „ЦКБ“ АД. От тези обстоятелства дисциплинарният състав е достигнал до извода, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело при липса на местна компетентност. Приложима е била общата разпоредба на чл.427, т.5 от ГПК, която предвижда, че изпълнителното дело се образува по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника, в случая-гр. Бургас, а не в района на частния съдебен изпълнител-гр. Велико Търново. Приел е също, че е нарушена разпоредбата на чл.442а от ГПК, която предвижда съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. В случая е налице несъответствие между запорираната сума по обезпечителната заповед и сумата, която третото задължено лице е следвало да преведе в изпълнение на запора по изпълнително дело № 20258960400267. Отчитайки тежестта и характера на нарушенията и това, че на частния съдебен изпълнител са налагани три дисциплинарни наказания за други нарушения, дисциплинарният състав е наложил глоба в размер на 2 556,46 евро. При тези мотиви на обжалваното решение на дисциплинарния състав настоящата инстанция достигна до следните правни изводи по оплакванията в жалбата: Установи се, че частният съдебен изпълнител е образувал изпълнителното дело за вземане, произтичащо от незаплатени строително-монтажни работи по договор срещу длъжник-юридическо лице, чието седалище е [населено място]. Вземането не попада в нито една от хипотезите на чл.427, т. 3 от ГПК, при които взискателят може да избере изпълнителното дело да се образува по неговия постоянен или настоящ адрес. Подлежащото на изпълнение вземане не е за издръжка, не произтича от възнаграждение и обезщетение за работа, или от обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Касае се за вземане, чийто произход е от неизпълнение по договор, поради което местната компетентност за образуване на изпълнителното дело се определя по общото правило на чл.427, т.5 от ГПК по седалището на длъжника, както е приел дисциплинарният състав. Следователно частният съдебен изпълнител е осъществил първото нарушение, заради което е наложено дисциплинарното наказание. Частният съдебен изпълнител обаче не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.442а от ГПК, като е насочил изпълнението върху запорираните вземания на „Кимтех-България“ ООД до размера на 130 244,77 евро. Вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, възлиза на 85 133,75 евро, но според изпълнителния лист № 90 от 14.08.2024 г. върху тази главница се дължи законната лихва, считано от завеждането на делото на 17.03.2022 г. до окончателното изплащане. Само до момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело-17.3.2025 г. лихвите върху главницата възлизат на 31 244 евро, в хода на изпълнението тази сума би могла да нарасне и след като се прибавят дължимите разноски не се констатира значително стойностно несъответствие между дължимите суми и сумата, спрямо която съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия. При това положение, след като съдебният изпълнител е извършил само едното нарушение, а предишното дисциплинарно наказание е наложено преди повече от три години-на 12.01.2022 г. с решение № 60291 по гр. д. № 2097 по описа за 2021 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, размерът на глобата се явява прекомерен. Ето защо, в съответствие с правомощието си по чл.73, ал.4 от ЗЧСИ, Върховният касационен съд приема, че наложеното дисциплинарно наказание глоба в размер на 5 000 лв. следва да се намали наполовина. При този изход на спора частният съдебен изпълнител дължи по 50 евро юрисконсултско възнаграждение на Министерството на правосъдието и на Камарата на частните съдебни изпълнители. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение