Решение № 11501 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕКОПРОДУКТ ООД, [ЕИК] чрез пълномощник, против решение 49 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 48/2023 г., по описа на Административен съд - Силистра, в частта, с която са отхвърлени предявените исковете на Екопродукт ООД, [ЕИК] за разликата в претендирания размер на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД над 51 095 лева до претендирания размер от 782 888 лева като неоснователни, както и в частта за присъдените разноски. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, в оспорваната част и постановяването на друго, с което бъде уважена исковата претенция в цялост, както и да бъде присъден пълния претендиран размер на разноските. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Областна дирекция по безопасност на храните - Силистра, Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението в оспорените му части. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната част на решение 49 от 31.05.2023 г., Административен съд - Силистра е отхвърлил исковете на Екопродукт ООД, [ЕИК] за разликата в претендирания размер на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД над 51 095 лева до претендирания размер от 782 888 лева като неоснователни. По отношение на разноските е приел, че съобразно уважената част на претендираната от ищеца сума следва да присъди в негова полза разноски в размер на 2 602 лева, като е отхвърлил претендирания размер над тази сума. Решението е обжалвано само в отхвърлителните му части като, в частта, с която е уважена исковата претенция, не е обжалвано и е влязло в законна сила и не подлежи на касационен контрол. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че с Акт 1 от 12.09.2019 г. Дирекция Безопасност на храните - Силистра е определила обезщетение за умъртвени животни в размер на 6 771 288,20 лева, като сумата е изплатена на датата на издаване на административния акт - 12.09.2019 г. Същият е бил оспорен и е постановено Решение 6 от 16.02.2022 г. постановено по адм. дело 101/2021 г., по описа на Административен съд Силистра, влязло в сила на 15.07.2022 г., с което обезщетението е завишено от 6 771 288,20 лева на 8 684 817,02 лева., като на 11.10.2022 г. е изплатено на ищеца това увеличение в размер на 1 913 528,82 лв. По отношение на претенцията за обезщетение за вреди по повод на изменен Акт 2 от 13.09.2019 г. Дирекция Безопасност на храните - Силистра е определила обезщетение за умъртвени животни в размер на 2 128 179,15 лева, като същия е бил оспорен и първоинстанционният съд с Решение 5 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело 102/2021 г., по описа на Административен съд - Силистра е завишил главницата, представляваща обезщетение за умъртвени животни, с 555 450,85 лв. Същото е обжалвано и е било потвърдено с Решение 10 620 от 22.11.2022 г. постановено по адм. дело 4312/2022 г. по описа на ВАС, като на 20.12.2022 г. сумата е била заплатена на ищеца С оглед на тази фактическа обстановка, първостепенния съд е приел от правна страна, че предявените искове за законна лихва върху съответните главници се явяват частично основателни, поради което е счел следното: 1. по Акт 1 от 12.09.2019 г. падежът на дължимост на увеличението от 1 913 528,82 лв. е 15.07.2022 г., която сума е платена три месеца по-късно на 11.10.2022 г., като за този период се дължи обезщетение в размер на 46 775,15 лв.; 2. по Акт 2 от 13.09.2019 г. падежът на дължимост на увеличението от 555 450,85 лв. е 22.11.2022 г., като сумата е платена на 20.12.2022 г., като за този период се дължи обезщетение в размер на 4 320,17 лв. Решението в обжалваните му части е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при него; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), чиито размер се основава на този на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Безспорно в настоящия случай са установени претендираните имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи поради неизпълнение на парично задължение, които са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, като законната лихва по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. На следващо място, настоящия състав счита, че не подлежи на нарочно доказване фактът, че ограниченията без правно основание на ползването и разпореждането със задържаната сума носи вреда във вид на пропусната полза и че нейният размер следва да се определи съобразно законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения за периода на неплащането й на датата, на която същата е дължима. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. С оглед на изложеното са налице всички кумулативно изискуеми по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди. По тези съображения съдебното решение на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове за разликата в претендирания размер на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за сума в размер над 51 095 лева до 782 888 лева следва да бъде отменено, а вместо това да се уважат предявените искове за сума в размер 731 793 лева за обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от два изменени незаконосъобразни административни акта, представляващи лихвата по чл. 86 ЗЗД. Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени и по отношение на присъдените разноски. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, направените в първоинстанционното производство разноски в размер на още 37 265 лева разноски следва да останат в тежест на ответника по иска, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за сумата в размер над 2 602 лева до претендирания размер от 37 265 лева за производството пред първоинстанционния съд. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в чатта, в която дружеството е осъдено да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Силистра направените пред първоинстанц;ионния съд разноски, представляващи възнаграждение за юрисконулт в размер на 200.00 лева. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за разноски и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на касационния жалбоподател следва да се присъдят 5 855 лв. за държавна такса за образуване на делото пред Върховния административен съд и 39 763.97 лв. за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие за касационното производство. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение