Решение № 13206 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на А. П. А. с [ЕГН] от гр. София чрез адв. Попов против Решение 21827/25.06.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 10812/2024 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) Р-22002223001736-091-001/09.07.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, жалбоподателката претендира отмяна на първоинстанционното решение, обявяване на нищожността или отмяна на РА, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, и присъждане на разноски. Допълнителни съображения излага в писмена молба от 01.12.2025 г. и представя списък на разноските. Ответникът директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Попова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от юрк. Иванова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспорения пред АССГ РА Р-22002223001736-091-001/09.07.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП София с Решение 1365/08.10.2024 г., са установени на ревизираното лице А. П. А. задължения за данък върху доход от други източници по чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 034.40 лв. и лихва 694.62 лв. и данък върху доход от прехвърляне на права и имущества по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4 402.58 лв. и лихва 2 510.02 лв. АССГ приема, че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите, в ревизионно производство, възложено от компетентен орган, оправомощен от директора на ТД на НАП София със Заповед РД-01-849/31.10.2022 г. Ревизията е повторна. Извършена е във връзка с Решение 329/15.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което е отменен първоначално издаденият РА 22221919008325-091-001/30.11.2022 г. В тази връзка съдът обсъжда доводите на жалбоподателката, че първата ЗВР Р-22221919008325-020-001/17.12.2019 г., както и заповедите за нейното изменение, не са й редовно връчени, и счита същите за неоснователни. Обосновава изводи за спазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, както и за неоснователност на възраженията за изтекла погасителна давност. Първостепенният съд установява, че задълженията на ревизираното физическо лице са установени по общия ред, независимо от това, че му е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че данъчните задължения ще бъдат установени по реда на чл. 122 и следв. ДОПК във връзка с констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Превишение на разходите над приходите за ревизираните години обаче не е установено. В този случай според него не са налице основания за незаконосъобразност на РА. След пълно и точно установяване на фактите по спора и обсъждане на доводите и възраженията на страните АССГ мотивира изводите си за съответствие на РА с материалния закон и неоснователност на жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично неправилно. Касационната жалбоподателка възразява против изводите на съда, че първата ЗВР Р-22221919008325-020-001/17.12.2019 г., с която е поставено началото на ревизионното производство, както и заповедите за нейното изменение, са й редовно връчени. Настоящият касационен състав преценява като правилни и съответни на доказателствата по делото тези изводи на съда. На л. 248 и на л. 440 от том 1 се намира декларация от А. П. А. с вх. 59-00-1066/14.10.2019 г. по описа на ТД на НАП София, с която същата декларира постоянен адрес: гр. София, [жк], [адрес], тел. и електронен адрес: [интернет адрес], които предоставя за нуждите на НАП. ЗВР Р-22221919008325-020-001/17.12.2019 г., ЗИЗВР Р-22221919008325-020-002/18.12.2019 г., ЗИЗВР Р-22221919008325-020-003/04.12.2020 г. са връчени на майката на А. А. Р. Ц. П. на постоянния адрес в гр. София, [жк], [адрес] от органи по приходите при посещението му на 04.03.2021 г., удостоверено с Протокол 1733176/04.03.2021 г., подписан от служителите на НАП и от родителите на А. А.. Приложени са разписки за връчването им, в които е вписано, че получателят се задължава да ги предаде на лицето. Разписките са подписани от Р. Ц. П., поради което не може да се приеме, че тъй като задължението й да ги предаде на дъщеря си не й е било разяснено, то връчването им е нередовно, противно на твърденията на жалбоподателката. С оглед изложеното, правилно АССГ приема, че ЗВР и ЗИЗВР са редовно връчени по реда на чл. 29, ал. 7 ДОПК на пълнолетно лице със същия постоянен адрес, което се е съгласило да ги приеме със задължение да ги предаде. Останалите ЗИЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, са връчени на електронен адрес [интернет адрес], който е предоставен за нуждите на НАП на основание чл. 28, ал. 2 ДОПК. Връчването е редовно и е удостоверено по реда на чл. 29, ал. 6 ДОПК. Останалите документи, в т. ч. уведомленията по чл. 17 и чл. 124, ал. 1 ДОПК, искане за представяне на документи и писмени обяснения, всичките от 22.08.2022 г., РД и РА са връчени на същия електронен адрес и получаването им не се оспорва, напротив същото се потвърждава, видно от изложеното в жалбата против РА 22221919008325-091-001/30.11.2022 г. по административен ред (л. 471, том 1). В касационната жалба не се съдържат други конкретни доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение. При извършената служебно проверка за съответствието на същото с материалния закон в изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира следното: Правилно АССГ приема, че ревизионното производство е образувано преди да е изтекъл петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Същият започва да тече от изтичането на годината, в която е следвало да бъде подадена декларация, т. е. относно задълженията за 2017 г. от изтичането на 2018 г. според чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ. Същият срок не е изтекъл към датата на връчване на ЗВР - 04.03.2021 г. С РА не са установени погасени по давност задължения. Петгодишният давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК и десетгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Данъчното задължение за 2017 г. е следвало да бъде платено през 2018 г. според чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ и от 1 януари 2019 г. започват да текат давностните срокове. Към датата на издаване на РА - 09.07.2024 г. безспорно 10-годишната абсолютна погасителна давност не е изтекла. Петгодишният давностен срок изтича на 1 януари 2024 г. според правилото за броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 ДОПК, но без да се взема предвид спирането и прекъсването на давността по чл. 172 ДОПК. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността е спряла да тече от 04.03.2021 г. до 04.03.2022 г. и продължава да тече до издаването на първия РА на 30.11.2022 г., когато прекъсва на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, и започва да тече нова давност. Тя спира на датата на подаването на жалбата против РА по административен ред до отмяната на РА с решението на решаващия орган от 15.03.2023 г., когато отново продължава да тече, тъй като според ал. 2, изр. последно на чл. 172 ДОПК с отмяната на РА давността не се прекъсва. Отделно от това съдът правилно е съобразил и спирането на давността за периода от 24.03.2020 г. до 21.05.2020 г. на основание § 29 ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2001 г., и за преодоляване на последиците. Получените от А. А. през 2017 г. суми в общ размер 10 344 лв. от Л. Т. и А. Т. с основание капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот, за които безспорно е установено, че не са върнати, правилно са преценени от съда като доход по чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ, върху който се дължи данък в размер на 1 034.40 лв. със съответните лихви към датата на акта. В съответствие с чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ с РА е определен размерът на получения от А. доход от продажбата на недвижим имот през 2018 г. като разлика между продажната цена в размер на 121 261.46 лв. и цената на придобиването му 13 706.88 лв., след приспадане на 10% разходи. Продажната цена според приходните органи и съда е определена в съответствие с чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ - всичко придобито от лицето във връзка с продажбата. Според писмените обяснения на купувача Г. В. Д. имотът е придобит за сумата от 121 261.46 лв., включваща 60 000 лв. за самия апартамент и 61 261.46 лв. за обзавеждането. Според сключения между страните договор продавачът се задължава да прехвърли апартамента с наличното в него обзавеждане и оборудване, както и извършените ремонтни дейности. Настоящият съдебен състав намира, че сумата от 61 261.46 лв. за обзавеждането и оборудването неправилно е включена в продажната цена по чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ. Продажната цена на апартамента е посочена в НА и е потвърдена от страните по сделката. Неправилно приходните органи и съдът тълкуват чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ, приемайки, че сумата от 61 261.46 лв., получена от продавача, също е придобита от него във връзка с продажбата на апартамента. Правилно посочва АССГ, че по аргумент на чл. 97 и на чл. 110, ал. 1 ЗС принадлежащи към апартамента са тези вещи, които са трайно прикрепени към постройката и не биха могли да се отделят от него без съществено да го повредят. Извън тях, съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС обзавеждането и оборудването (мебели, кухненско обзавеждане и оборудване, обзавеждане и оборудване за баня, вкл. мивки, батерии, вани, душове и др.) представляват движими вещи. Тъй като ревизията е по общия ред, в тежест на ревизиращите органи е да докажат, че цената от 61 261.46 лв. е заплатена за подобрения на апартамента, които увеличават стойността му, като изискат от купувачите писмени обяснения за това какво е включвало оборудването и обзавеждането. Това обаче не е направено, а съгласно чл. 13, т. 2 ЗДДФЛ доходите от продажба на движими вещи са необлагаеми. Придобивната цена в размер на 13 706.88 лв. по чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ (документално доказана цена на придобиване) не се оспорва от жалбоподателката, но според нея следва към 13 706.88 лв. да се прибави сумата от 10 344 лв., представляващо получено през 2017 г. капаро. Доколкото тази сума не представлява направен от А. разход за придобиването на апартамента, то същата не може да бъде включена в документално доказаната цена на придобиването му. Що се отнася до твърденията на А., че тя е направила разходи за подобрения на апартамента (обзавеждане и ремонт) в размер на 63 000 лв., които следва да се включат в цената на придобиване, то тези твърдения не са доказани. Свидетелските показания в писмен вид на Б. Г. са недопустими в съдебното производство, както правилно приема административният съд. С оглед изложеното доходът от прехвърляне на имущество, придобит от ревизираното лице, е в размер на 46 293.12 лв. (60 000 - 13 706.88). След приспадането на 10% разходи (4 629.30 лв.) данъчната основа е в размер на 41 663.80 лв., а дължимият данък 4 166 лв. при внесен данък 5 277.33 лв. По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно установените с него задължения за 2018 г. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени акта в посочената част. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. При материален интерес 8 641.62 лв. жалбоподателката претендира и доказва разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1 510 лв. (адвокатско възнаграждение 1 500 лв. и държавна такса 10 лв.). За касационното производство претендира разноски в размер на 1 069.13 лв. (1 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 69.13 лв. за държавна такса). Не представя доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение, а само за внесената държавна такса. Общо доказани са разноски в размер на 1 579.13 лв. На жалбоподателката се дължат разноски в размер на 1 263.17 лв., съответни на уважената част от жалбата (6 912.60 лв.). Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 164.16 лв. за всяка инстанция (общо 2 328.32 лв.). За отхвърлената част от жалбата в размер на 1 729.02 лв. на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 673 лв. (473 + 200) лв., съответни на представената от юрисконсулта правна защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение