Решение № 7037 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2021 г.

Решение № 7037 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез юриск. Т. Т. срещу решение № 15/15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 711/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, с което по жалба на "Сегасила" ЕООД – гр. Стара Загора е отменена заповед № ФК-626-0075234/15.10.2020 г. за наложена принудителна административна мярка на дружеството "запечатване на търговски обект – магазин за пържена риба "Морски свят" в гр. Стара Загора и забрана за достъп до него за 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Релевират се оплаквания в касационната жалба за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ) е издадена в нарушение на принципа, установен в чл. 6 АПК, а също и, че срокът на действие на същата мярка е несъразмерен на конкретно извършеното от обективна страна административно нарушение и се засягат права и интереси на търговеца в повече от допустимото и необходимото за постигане на целта, която законът свързва с въпросната мярка. Според касационния жалбоподател в заповедта за ПАМ са изложени, както общи, така и конкретни мотиви за определяне продължителността мярката, съобразно принципа на съразмерност, както и че този срок е под средния размер, заложен в закона. Сочи се от касатора, че съдът при произнасянето си не е отчел безспорно установеното нарушение на реда и начина на издаване на документ за продажба по установения ред, което всъщност е основанието за прилагане на ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Моли съдът да съобрази, че при определяне на срока на ПАМ административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазване пределите на оперативната самостоятелност. Излагат се и доводи, че в конкретния случай не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел не е нарушена. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са посочени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди заповедта за ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба "Сегасила" ЕООД – гр. Стара Загора в депозираните от адв. П. К. писмено възражение и писмена защита, я оспорва по подробно развитите съображения и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на сторените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта, с която е наложена оспорената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че мотивирането от административния орган продължителността на срока на мярката не обосновава законосъобразността на избора на органа досежно определения срок на действие на приложената ПАМ. Прието, че изложените мотиви в заповедта за ПАМ са общи, а не конкретни, тъй като отразяването само на продължителността на работното време на магазина, разнообразието на предлагания асортимент в недостатъчна и убедителна степен мотивират решението на органа да прилага въпросната ПАМ за срок от 14 дни. Съдът е посочил в решението си, че в мотивировката на административния орган дори не се визира безспорно установения факт на неотчетени приходи от извършения в същия ден продажби от обекта на стойност над 170 лв., което несъмнено би оказало значително влияние на обосновката на продължителността на срока. Прието е от съда, че мотивите за срока в заповедта са в сферата на хипотетичното (предполагаемото), което по никакъв начин не е конкретизирано. Напълно за необосновани съдът е приел и доводите заповедта, които органът винаги сочи бланкетно в заповедите за ПАМ- за нарушаване на установения ред на данъчната дисциплина, възможността за проследяване и отчетност на реализирани продажби продажби, поведение, насочено към неспазване на данъчното законодателство, съществуваща възможност за друго нарушение. Липсвало според съда и препращане в заповедта на протокола за извършената проверка на търговския обект. Обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спора по делото за извършеното нарушение при извършената на 8.10.2020 г. проверка в търговския обект – магазин за пържена риба "Морски свят" в гр. Стара Загора, като при осъществена от органите по приходите контролна покупка на пържен шаран на стойност 6, 75 лв. от обекта не е издаден фискален касов бон или касова бележка от кочан съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и което е основание за налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че в заповедта ПАМ административният орган не се е позовал на протокола за извършената проверка, тъй като описанието на нарушение в процесната заповед е именно от констатациите на този протокол. Последният представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. При извършено нарушение на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС законодателят е предвидил издаването на заповед за ПАМ, поради което административният орган е длъжен да я наложи и няма право на избор. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че в дискрецията на административния орган е определянето продължителността на срока на мярката, като законодателят в посочената по-горе разпоредба е посочил максималния срок от 30 дни. Съразмерността на срока на ПАМ следва да се преценява с оглед установените при проверката факти и обстоятелства. Неправилно обаче съдът е извършил преценката за този срок, като е счел, че в заповедта липсва конкретизация на мотивите на административния орган в тази част. Неиздаването на фискален касов бон или касова бележка от ръчен кочан за извършена продажба в търговски обект е нарушение на фискалната политика, както е прието и в заповедта за ПАМ, тъй като по този начин се укриват приходи. След като законодателят не е дал възможност за преценка на административния орган при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС да наложи или не ПАМ, това означава, че той действа при условията на обвързана компетентност. Само относно определянето на продължителността на срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС правилно съдът е приел, че органът действа при оперативна самостоятелност, като при всички случаи органът е длъжен да мотивира заповедта си относно този срок. В процесния случай неправилно съдът е приел, че липсват мотиви за наложения срок на мярката. В заповедта изрично е посочено, че са взети предвид дейността на обекта и работното му време, клиентопотока с оглед местоположението му (комуникативната локация), търсенето и голямото разнообразие на предлаганите в обекта стоки. В допълнение може да се добави и отразеното в протокола за проверка като установена разлика от 177, 16 лв. между фактическата наличност на парични средства – 1 141, 41 лв. тази във фискалното устройство – 964, 25 лв., което неправилно съдът е приел, че административният орган не е отразил в мотивите за срока предвид, че въз основа именно на този протокол е мотивирана цялата заповед за ПАМ. Констатираното в протокола е доказателство, че в процесния търговски обект не се отчитат всички приходи, което не може да обоснове приетото в обжалвания съдебен акт, че бланкетно административният орган е посочил мотиви за срока и, че хипотетично е посочения от него факт на предполагаеми множество клиенти, което да води до реализиране на значителни обороти. Именно разликата между отчетеното във фискалното устройство и касовата наличност, е доказателство за висок оборот на търговския обект, като в тази връзка правилно административният орган е приел, че това се дължи и на локацията на магазина и големия клиентопоток, което обосновава и продължителността на определения в заповедта срок на мярката. В тази връзка следва да се посочи и отразеното в касационната жалба, че определеният в заповедта за ПАМ срок е под средния размер предвид, че максималният срок по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е 30 дни, поради което неправилно в съдебния акт е прието, че наложената ПАМ не е съобразена с целта на закона и, че е нарушен принципа, заложен в чл. 6 АПК за нейната съразмерност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно на посочените в нея отменителни основания следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Сегасила" ЕООД срещу наложената заповед за ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер от 170 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция и разноски за заплатена държавна такса от 70 лв. за касационното обжалване или в общ в размер 270 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение