Решение № 4051 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2015 г.

Решение № 4051 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника му юрк. Петър Иванов, срещу решение № 2594 от 25 ноември 2014 г., постановено по адм. д. № 3633/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-648/09 ноември 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответника Мартин Каменов Андонов, чрез пълномощника му адв. Иван Атанасов, е постъпило писмено становище, в което подробно са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е недопустимо. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Мартин Каменов Андонов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-648/09 ноември 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Вилна сграда", находящ се в УПИ II-14, кв. 6 по плана на вилна зона "Равнища", с. Дедево, община Родопи, с извършител Васил Николов Стойчев (починал). Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Решението е недопустимо. По делото не е спорно, че извършител на строежа - предмет на оспорената пред административния съд заповед, е Васил Николов Стойчев, който към момента на извършване на проверката от органите на ДНСК, е починал. Адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж могат да бъдат извършителите на строежа или собствениците му, каквито наследниците на Васил Стойчев - Николай Василев Стойчев, Донка Стоева Стойчева и Петрика Василева Цветкова, са към момента на образуване на административното производството по констатиране на незаконния строеж и издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Това са лицата с правен интерес от оспорване на акта. Този правен интерес се преценява към момента на издаване на акта - чл. 142, ал. 1 от АПК. В случая такъв интерес е бил налице за собствениците на процесния строеж - наследниците на Васил Стойчев, доколкото неговия извършител е починал. За оспорващия Мартин Андонов обаче липсва правен интерес от оспорване на заповедта на началника на РДНСК Южен централен район. Към релевантия момент - датата на издаването на заповедта, Андонов не е собственик на строежа, на което обстоятелство се позовава, нито пък е адресат на заповедта на някакво друго основание. От данните по делото е видно, че той е придобил собствеността на поземления имот, в който е изграден процесния строеж значително по-късно - около девет месеца след издаването на заповедта. Прехвърлянето на правото на собственост върху констатирания от органите на ДНСК незаконен строеж, не да дава право на приобретателя да оспорва издадената заповед. Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно. Като е приел за допустима подадената от Мартин Андонов жалба и я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК ще следва да бъде обезсилено. Подадената от Андонов жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,