Решение № 7870 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 600/2025 г.

Производството е по реда на сл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Касаторът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет М. Т. - чрез пълномощник А. Георгиева - началник на отдел Качество на производството в дирекция Качество на процедурата за международна закрила на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, обжалва Решение 24879 от 26.11.2024г., постановено по адм.дело 8770/2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено Решение7977 от 17.07.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет/ДАБ при МС/, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н., [ЛНЧ], гражданин на Афганистан. Счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно - поради съществено нарушение на материалния закон с оглед, на което са налице касационни основания за отмяна по чл. 209,т. 3 от АПК на постановеното от АССГ решение. Твърди, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство и представената бежанска история, като в резултат на това съдът е извел заключения, които са неправилни и необосновани. Намира за неправилен и необоснован извод, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а именно - че ДАБ при МС не е обсъдила всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му по произход, както и че не е обсъдила в решението си доказателства представени в проведеното открито съдебно заседание, състояло се на 13.11.2024 г. Навежда доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предвид представената бежанска история е следвало да се съберат доказателства за начина на третиране на лица, обвинени в нарушаване на моралните ценности на шериата , които също следва да се вземат предвид при новото произнасяне. Според касатора, неправилно и необосновано АССГ е счел, че при издаване на оспореният индивидуален административен акт административния орган не се е мотивирал относно принципа поп refoulement (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Изтъква, че в оспорения акт административният орган, издател на акта, подробно и обстойно е изложил и обсъдил цялата бежанска история на чуждия гражданин. Счита, че съдът при оценка на доказателствата е извел грешни изводи относно наличие на информация, която поражда необходимост от събиране на допълнителни доказателства относно лица, имащи извънбрачна връзка в Афганистан и че това е причина да бъде постановен неправилен и незаконосъобразен акт, което води до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че АССГ изначално не е обсъдил, нежеланието на афганистанския гражданин да се ползва от предоставена международна закрила на територията на Република България., тъй като С. Н. твърди, че по пътя си за Европа, успял да премине нелегално в България през месец август, в София бил задържан от полицията и бил отведен в СДВНЧ - [заличен текст], от където подал молба за международна закрила на 08.09.2023г., за да бъде освободен от затворения център и настанен в център за настаняване към ДАБ при МС със свободен режим. Сочи, че с регистрирането на молбата за международна закрила и с решение за настаняване от същата дата, молителят е бил настанен в териториално поделение на ДАБ при МС - РПЦ - [населено място], отдел ПМЗ - [квартал], като видно от приложената по преписката Докладна записка с вх. 488/13.09.2023г. лицето е напуснало териториалното поделение на ДАБ при МС и е бил в неизвестност от същата дата. Подчертава, че с Решение 21280/ 12.12.2023г. на Заместник-председателя на ДАБ-МС, на основание чл. 77, ал.1 , вр. с чл.15,ал.1,т.3 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила на С. Н. е прекратено, както и че в последствие, след трансфер от Федерална република Германия, чуждият гражданин е подал молба с peг.УП 14629/15.05.2024г. и производството му за международна закрила да бъде възобновено. Председателят на Държавната агенция за бежанците подчертава, че със С. Н. е проведено интервю на 16.05.2024г., по време на което Н. разказва, че е напуснал Афганистан, нелегално, около 3години преди превземането на властта от талибаните, че първоначално преминал през територията на Иран, а след това нелегално преминал в Турция, че е останал там за около 2 години и половина, като по време на престоя си пребивавал нелегално и работил като общ работник в строителството. С. Н. твърди още по време на това интервю, че в Турция не давали документи за легален престой на афганистанците и започнали да ги депортират, заради което той решил да тръгне към Европа. Акцентира, че по време на проведеното с него интервю във въпрос 10, а именно - Кога и по какъв начин напуснахте Афганистан... жалбоподателят заявява, че след като бил задържан в СДВНЧ-[населено място], от където подал молба за международна закрила, го завели във [квартал], но тъй като не е искал да остава там, защото желанието му било да стигне до Германия, като заявява моята цел беше да стигна до Германия, тук ми бяха взети пръстови отпечатъци, въпреки че това не беше по мое желание. Исках да отида в Германия, защото както вече ви казах имам роднини там и очаквах, че ще получа закрила там, за да мога да работя законно. В касационната жалба се изтъква, че афганистанският гражданин мотивира молбата си за международна закрила с лични проблеми, заради любовна връзка с момиче, с което нямали сключен брак. Разказва, че преди да напусне Афганистан през 2021г. талибаните завладели провинцията, в което живеел и разбрали за връзката им. Твърди, че според ислямските религиозни разбирания на талибаните, те не признавали връзка между мъж и жена, без да са официално женени и това била предпоставка молителят да бъде убит. С. Н. разказал още, че талибаните го задържали за две денонощия и имали намерение да задържат и момичето, за да им снемат показания, които да сверят, но че тогава успял да избяга от затвора, тъй като наказанието за такава връзка между мъж и жена без брак е смърт. Афганистанският гражданин допълва, че талибаните не са го убили, тъй като трябвало да разберат и историята на момичето, но не успели да я задържат, заради военните действия, които водели с властта. Председателят на ДАБ при МС счита, че решението на АССГ за неправилно, защото е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и несъответствие на приложимите материално-правни норми. Намира, че изложените мотиви и факти по време на интервюто не представляват основание за получаване на статут, тъй като причините за напускане на страната на произход са от личен характер и спрямо заявителя не е било осъществявано преследване, поради което в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант , предвид категоричното му желание да се установи в Германия. Председателят на ДАБ изтъква, че С. Н. многократно е заявявал това си желание, както и нежеланието си да остане на територията на Република България, включително и с отговора на зададения въпрос Какво е вашето конкретно искане към Република България? , чуждият гражданин отговаря: Знам, че първо подадох молба за закрила първо в България, а след това отидох нелегално в Германия, защото там исках да живея и да получа закрила... . Изтъква, че при наличие на основателни опасения от преследване лицето, търсещо закрила, е следвало да подаде молба за международна закрила в първата държава, в което се е установил, в най-кратък срок, което чуждият гражданин реално не е направил, без да има претенции относно държавата, в която да се ползва от закрила. Според Председателя на ДАБ, съжденията на АССГ относно допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила са неправилни, тъй като от предприетите действия от административния орган се установява, че жалбоподателят е информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който следва да спазва в производството, за правилата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденците. Сочи, че С. Н. надлежно е уведомен за датата на насроченото интервю, по време на което му е дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод, като протоколът от интервюто е преведен на жалбоподателя на разбираем за него език и изрично е удостоверил с подписа си протокола. В касационната жалба се посочва още, че в съответствие с изискването на чл.73 от ЗУБ молбата на С. Н. е била разгледана индивидуално, като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че са обсъдени конкретно наведените съображения за напускането на страната. Акцентира се върху обстоятелството, че не се установява жалбоподателят да има познания, относно политическия живот в Афганистан, достатъчно задълбочени, за да се приеме, че същият е напуснал държавата си по произход, поради страх от преследване, произтичащ от ангажираност към изпълнението на определена политика в страната, както и че няма данни, от които да е видно, че той е напуснал родината си поради преследване по причини на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Подчертава се, че чуждият гражданин заявява, че не е бил заплашван лично по нито една от посочените причини и че заявената от него причина да напусне държавата му по произход, а именно - извънбрачна връзка с жена - навеждат до категоричен извод, че мотивът му е бил изцяло личен и криминален. Твърди се, че видно от представените доказателства органът е спазил всички срокове по произнасяне на подадената молба за международна закрила регламентирани в ЗУБ. Касаторът счита, че от представените доказателства пред АССГ, а именно - за издадена заповед за задържане и арест, в която жалбоподателят е обвинен за блудстване с момичета може да бъде изведено заключение, че реалният мотив за напускането на страната му по произход е изцяло с криминален характер, извън предмета на ЗУБ. Сочи, че ноторно известен факт е отношението на талибаните към жени, имащи извънбрачни връзки и имайки предвид значителното влошаване на правата на жените за Председателя на ДАБ възниква въпросът дали жени биха си позволили извънбрачни любовни връзки с жалбоподателя. Навеждат се доводи, че в проведеното интервю на 16.05.2024г. жалбоподателят С. Н. не е споделил за наличието на представените впоследствие документи, а категорично е заявил, че не е осъждан в страната си по произход. Според касатора, АССГ е извел неправилни изводи от представените и събрани в хода на производството доказателства относно чуждия гражданин, на базата на противоречие в заявените от жалбоподателя факти и представени доказателства. Намира, че административният орган е изпълнил задълженията си във връзка със събирането на доказателства и в този смисъл правилно е приел, че в конкретния случай не се установяват основанията за предоставяне на статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ и че издаденият индивидуален административен акт не е в нарушение на чл. 9 от ЗУБ, защото за чуждия гражданин не се установява риск за някое от следните посегателства - смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността им. Посочва, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело С465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Касаторът счита, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . На следващо място, Председателят на Държавната агенция за бежанците счита, за неоснователни мотивите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Заявява, че действително в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл.8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл.4, ал.3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Аргументира се, че изследването нарушен ли е този принцип е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951г. и Протокола от 31 януари 1967г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Счита за обосновани направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, както и че Председателят на ДАБ при МС правилно по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". За касатора, имайки предвид всички факти по казуса, може да се направи обоснован правен извод, че не се касае за лице, търсещо международна закрила, поради което постановеният от АССГ съдебен акт е неправилен - поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. С тези доводи Председателят на ДАБ иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение 24879 от 26.11.2024г., постановено по адм. дело 8770/2024г. на АССГ, с което е отменено Решение 7977 от 17.07. 2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н.. Ответникът С. Н., действащ лично и чрез процесуалния си представител адв. Илиев, оспорва касационната жалба и моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно решението на АССГ. Счита, че първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт в съответствие с представените доказателства, като се е позовал изрично на същите. Обръща внимание, че първоинстанционният съд не решава въпроса по същество относно това дали следва да се предостави или не международна закрила на С. Н., а връща преписката за ново разглеждане и произнасяне във връзка с представеното, на основание чл.142,ал.2 от АПК, писмено доказателство за това, че ответникът е бил обвинен в действия против Ислямската република след превземане на властта от талибаните, както и с оглед общодостъпната информация за страната на произход Афганистан. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде оставено в сила - като правилно решението на Административен съд - София град. Представителят на Върховна касационна прокуратура М. Таралански взема мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваният съдебен акт, тъй като е налице релевираното от касатора касационно основание по чл.209, т.3, предложевие 1 от АПК. Намира за основателни оплакванията за нарушение на материалния закон, тъй като по делото няма установени правно-релевантни факти, които да обосновават наличието на материално-правните предпоставки за прилагане на чл.8,ал.1 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец на жалбоподателя. Предлага на съда да отмени обжалваното решение на АССГ и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Съдът като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното : Предмет на касационно оспорване е Решение 24879/26.11.2024г., постановено по адм.д .8770/2024г. по описа на Административен съд София град, с което решаващият съд е отменил по жалба на С. Н., гражданин на Афганистан, Решение7977/17.07. 2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и е изпратил делото като преписка на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. За да постанови решението си административният съд, анализирайки събраните доказателства е приел, че обжалваното решението е постановено от компетентен административен орган от Председателя на ДАБ при МС, съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, че жалбоподателят е бил информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци /чл.58,ал.8 от ЗУБ/, както и че своевременно и надлежно е уведомен за датата на насроченото интервю, по време на което му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод от и на език дари. Счел е, че в съответствие с изискването на чл.73 от ЗУБ молбата е била разгледана индивидуално, като на жалбоподателя е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както и че е спазен срокът по чл.75, ал.1 от ЗУБ - след възобновяване на производството и че не се установява и нарушение на чл. 58, ал.9 от ЗУБ. Независимо от горното, Административен съд-София град, е направил извод, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, довело и до несъответствие с материалния закон, което налага отмяната му като незаконосъобразно, с произтичащите от това правни последици. Съдът се е аргументирал, че причините, които българският законодател урежда като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, като наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се отчита произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да даде или да се получава от държавата по произход. АССГ се е аргументирал, че в разглеждания случай в интервюто чужденецът е заявил пред органа, че основната причина да напусне Афганистан е извънбрачната му връзка с момиче, за което е бил задържан от талибаните, бит и от които избягал. Пред съда са представени писмени доказателства, в заверен препис с превод на български език, които не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК, от които документи се установява, че жалбоподателят към 07.09.2022г. има издадена заповед за задържане и арест, като е обвинен за блудстване с момичета и е обявен за противник на режима на Ислямския Емират. Посочено е, че при намиране на лицето е необходимо да бъде предаден на властите и наказан според закона. Административен съд-София град, въз основа на тези доказателства е приел, че в настоящия случай председателят на ДАБ не е анализирал подробно бежанската история на чужденеца, като не е дал възможност на жалбоподателя да представи всички относими към бежанската му история документи и да прецени личното му положение с оглед на тях, доколкото от събраните писмени доказателства, в това число и заповедта за задържане и призовките са налице данни, че жалбоподателят в страната си на произход е издирван като противник на режима на Ислямския Емират. Съдът се е аргументирал, че административният орган не събрал и обсъдил тези доказателства и не е изложил конкретни мотиви, защо, при наличие на тези данни е приел, че за С. Н. не е налице основателен страх от преследване по смисъла на чл.8,ал. 1 от ЗУБ. Административен съд-София град е подчертал, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, както и че при преценката за наличието на тези основания, следва да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейските Общности. Акцентирал е, че в посочения регламент се казва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на мотивите на решението по дело С-465/07, Административен съд София град се е мотивирал,че въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защита по чл.9,ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат, поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него и че в този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Според административния съд, при постановяване на обжалваното решение административният орган не се е съобразил с представения от жалбоподателя доклад по отношение на Афганистан, в който се съдържа информация относно начина на третиране на лица, обвинени в нарушаване на моралните ценности на шериата, че този въпрос не е изследван в справката, изготвена от дирекция Международна дейност на ДАБ МС, поради което председателят на ДАБ МС не го е изследвал в решението си и този въпрос, макар и относим към настоящия казус, е останал извън предмета на обжалваното решение. Намерил е, че обсъдената в хода на административното производство справка, посочена в обжалваното решение, не е пълна, тъй като не е изследвано положението на лицата, обвинени за поддържане на извънбрачна връзка, поради което и с оглед принципите на доказване в процеса за тези обстоятелства е необходимо да бъдат събрани доказателства, за да се прецени правилно ли са обосновани изводите на административния орган. Като друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение на Председателя на ДАБ съдът е посочил, че когато молбата за закрила се приема за неоснователна поради отсъствие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ административният орган е следвало да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл.33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Административен съд-София град се е мотивирал, че в конкретното административно производство е следвало да се извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход, той ще е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, поради обстоятелствата, които излага в бежанската си история заповедта за задържането му и наказанието, което би получил при връщането му в страната му на произход. АССГе изтъкнал, че макар по делото да се съдържат данни относно обстановката в Афганистан, административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди последствията за чужденеца в случай на връщането му в страната по произход, както и че това негово задължение следва не само от чл.4,ал. 3 от ЗУБ, но и от чл.19, ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. За първоинстанционния административен съд представената справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан не отменя задължението на административния орган да изследва положението на лицата, обвинени за поддържане на извънбрачна връзка, какъвто е случаят на търсещия закрила. Съдът се е аргументирал, че преценката за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут административният орган е следвало да извърши, след като събере всички относими към бежанската история доказателства, включително представените пред съда призовки и заповед за задържане и като не е сторил това, административният орган при постановяване на обжалвания административен акт е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, а от там и на материално-правните норми. Изтъкнал е, че отказът на административния орган за предоставяне на закрила е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл.35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл.75, ал. 2 ЗУБ - да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата по оспорваният административен и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на Председателя на ДАБ при МС, че първоинстанционния съд не е обсъдил в съвкупност фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство и представената бежанска история и в резултат на това е извел неправилни и необосновани изводи. Противно на приетото от АССГ, касационната инстанция счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица незаконосъобразност на издадения административен акт. От мотивите на атакуваното решение се установява по безспорен начин, че Председателят на ДАБ е обсъдил задълбочено и внимателно всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му по произход, като направените изводи напълно кореспондират с установеното от фактическа страна. Административният орган подробно и обстойно е обсъдил цялата бежанска история и установените факти относно положението в държавата по произход на чужденеца, аргументирал се е защо приема, че по отношение на С. Н. не са налице предпоставките за предоставяне нито на статут на бежанец, нито на хуманитарен статут. Обосновал се е с цялостното поведение на лицето, търсещо закрила, включително напускането на териториалното поделение на ДАБ при МС при започване на производство по подадена и регистрирана от чужденеца молба за международна закрила на 08.09.2023г. Анализирани са фактите относно причините за напускане на страната по произход - сравнително дългото пребиваване на С. Н. в Иран и в Турция, нелегалното му преминаване през границата на България, самоволното напускане на териториалното поделение на ДАБ и отново нелегалното напускане на България,за да бъде върнат съгласно Регламент/ЕС/604/2013г. на Европейския парламент и на съвета с трансфер от Федерална република Германия, която жалбоподателят категорично сочи като цел на неговото пътуване и на желанието си да живее в Германия. Това поведение сочи недвусмислено, че жалбоподателят е мигрант, а не е лице, нуждаещо се от международна закрила. Самият жалбоподател в интервюто си сочи, че причините да напусне страната си по произход са лични и това е желанието му да се устрои и да живее в Германия. Правилно и обосновано, извършвайки преценка на събраните доказателства и преценявайки конкретната бежанска история, административният орган е приел, че не са налице основанията, регламентирани в чл.8 и чл.9 от ЗУБ, поради което е отказал да предостави на С. Н. статут на бежанец и хуманитарен статут. Несподелими от настоящия съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение са мотивите на първоинстанционния съд, че в случая Председателя на ДАБ не е анализирал подробно бежанската история, както и че не е дал възможност на жалбоподателя да представи всички относими към бежанската му история документи и да прецени личното му положение с оглед тях. На С. Н. е дадена възможност да представи всички доказателства, с които разполага и да установи онези факти и обстоятелства, които обосноват наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец , респективно на хуманитарен статут. След като не е представил намиращите се в негово държане документи, чрез които да установи, че е издирван като противник на ислямския емират, не може да се вменява на административния орган, че не е събрал и обсъдил тези доказателства, а с оглед разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с недоказването на изгодни за жалбоподателя факти. Не на последно място, необходимо е да се отбележи, че при първоначалното подаване на молба за международна закрила С. Н. не твърди наличието на действия от страна на властите в страната по произход, които да пораждат у него основателен страх, че ще бъде подложен на преследване по причини на раса, религия националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, а твърдения, че е противник на режима на ислямския емират се навеждат за първи път едва в хода на съдебното производство пред АССГ и се ангажират доказателства, чрез които се домогва да докаже наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Следователно, неправилен е изводът на АССГ, че обжалваното решение на Председателя на ДАБ е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в несъбиране на всички относими доказателства и необсъждане на представените доказателства, посредством които доказателства се изясняват релевантни за конкретния казус факти, тъй като въпросните доказателства са представени за първи път пред съда. Неправилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че от страна на административния орган липсват конкретни мотиви защо приема, че за С. Н. не е налице основателен страх от преследване по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗУБ и не следва да му бъде предоставен статут на бежанец. Председателят на ДАБ ясно и подробно е изложил в мотивите на решението си аргументите си защо счита, че по отношение на жалбоподателя не е осъществено преследване по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗУБ и защо приема, че представената бежанска история не съдържа факти, обосноваващи основателен страх у С. Н. от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. По делото няма установено правно- релевантни факти, които да обосновават наличието на материално- правните предпоставки на закона за предоставяне на статут на бежанец. От доказателствата по делото не се установява по отношение на него да са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ и заявените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход, не попадат в предметния обхват на този законов текст от ЗУБ. Чуждият гражданин заявява, че не е бил заплашван лично поради някое от основанията , посочени в чл.8,ал.1 от ЗУБ, а поради това, че е имал извънбрачна връзка с жена.Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че искащият международна закрила не е доказал нито едно от основанията, при наличието на които трябва да му бъде предоставен статут на бежанец. С. Н. не е доказал нито арестуване, нито каквото и да било друго неблагоприятно въздействие от властите, които могат да извършват преследване или друго неблагоприятно въздействие, посредством което биха били нарушени основните права на човека по отношение на жалбоподателя. Напротив установено е, че мотивът на жалбоподателя да напусне страната си по произход е личен и криминален такъв и е извън предмета на ЗУБ. Ето защо съдът намира за основателни доводите на касатора, че АССГ е извел неправилни изводи от представените за първи път пред този съд документи за това, че С. Н. е издирван като противник на ислямския емират и по отношение на него са налице предпоставките по чл.8,ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, доколкото така представените документи се представят за първи път пред съда , а и са в противоречие с останалите доказателства по делото. По изложените съображения, Върховен административен съд, в състав на трето отделение намира, че обжалваното решение се явява неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което жалбата на С. Н. срещу решението на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение