Решение № 738 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2008 г.

Решение № 738 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. А. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Н., и тримата от гр. С., Софийска област, срещу въззивно решение № 348 от 6.11.2007 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр. д. № 365/2007 г., с което е обезсилено решението от 30.11.2006 г. на С. районен съд по гр. д. № 251/2005 г., в частта, с която е уважен предявения от Е. К. Х. от гр. С., Софийска област, срещу М. И. А., А. И. А., и двете от гр. С., Б. М. Н. и Н. М. Н., и двамата от гр. С., иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът на Е. А. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Н. срещу М. И. А., А. И. А., Б. М. Н. и Н. М. Н., с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и този искът е отхвърлен. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответниците по жалбата М. И. А., А. И. А., Б. М. Н. и Н. М. Н., чрез поверениците си адв. С адв. В. М., и двете от АК-София, в писмено становище оспорват жалбата. Ответницата Е. К. Х. не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск от Н. К. Н., б. ж. на гр. С., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд, заличен и на негово място конституирани наследниците му Е. А. Н., К. Н. Н. и Н. Н. Н., в хода на производството пред СРС е конституирана като ищца и Е. К. Х., срещу А. Б. А. от гр. С., заличена като ответник и на нейно място конституирани дъщерите й М. И. А. и А. И. А., както и привлечени като ответници Б. М. Н. и Н. М. Н., за признаване за установено по отношение на ответниците, че при заснемането на новия кадастър на гр. С., в сила от 28.03.2005 г., е допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в погрешно заснемане на границата между имота на ищците с идентфикатор 65231.910.466 и съседния имот на ответниците с идентификатор 65231.910.511, като вярната имотна граница минава по линията 2-3-1, съгласно заключението на в.л. инж. С по изслушаната пред първата инстанция СТЕ, както и че ищците са били собственици на частта от имота на ответниците, заключена между тази линия и техния имот, с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР. С решение от 30.11.2006 г. по гр. д. № 251/2005 г., искът е уважен от С. районен съд, който е приел за доказано твърдяното от ищците наличие на грешка в кадастралната карта при нанасяне на границите на имотите. Решението е обжалвано от ответниците и Софийският окръжен съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че не е налице разминаване между регулационните граници, определени със заповедта от 1988 г. и границите по кадастралната карта в частта релевирана по исковата молба. Този извод на въззивния съд е правилен и законосъобразен. Предмет на настоящия спор е част от имота на ответниците, заключена между имота на ищците и т. 2-3-1 по приетата в производството пред първоинстанционния съд СТЕ, получена в резултат на погрешно нанесена в кадастралната основа имотна граница между тях. По делото въззивният съд е допуснал и е приел съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която съществуващата между двата съседни имота ограда минава по границите на имотите по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед на РД-18- 3/27.01.2005 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра и изменена със заповед № КД-14-23-87/28.03.2005 г. и заповед № КД-14-23/15.12.2005 г. на началника на служба "Кадастър". Така определената граница съответства и на границата между двата имота със стари пл. №№ 3* и 3896 от кв. 117 по регулационния план на гр. С., одобрен със заповед № ЛС-01-853/1988 г. на кмета на община С. Ищците-въззиваеми не са оспорили заключението на вещото лице инж. Р по съдебно-техническата експертиза, което е прието от съда като компетентно и обективно дадено. В тази връзка следва да се отбележи, че тяхното възражение, релевирано в касационната жалба, че са били лишени от участие в производството пред въззивния съд, е неоснователно. Това е така, тъй като те са били своевременно уведомени чрез своя пълномощник адв. И, а в случайна оттегляне на пълномощието, за което няма данни по делото, те е следвало да се съобразят с разпоредбата на чл. 23 ГПК (отм.), като своевременно уведомят за това въззивния съд, пред който се е развивало производството по делото. Правилен е изводът на въззивния съд, че в производството по делото ищците не са доказали основателността на своята претенция, в това число и площта на претендираната от тях част от имота на ответниците, поради което искът им с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, е отхвърлен. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че в случая не е налице грешка при изготвяне на кадастралната основа от 2005 г. за процесните парцели, тъй като липсва разминаване между регулационните граници, определени със заповедта от 1988 г. и заснетите граници по кадастралната карта, предвид посоченото в исковата молба. Решението не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и изслушаните заключения на съдебно-техническите експертизи и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), въз основа на които правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на предявения иск. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. На ответниците по жалбата М. И. А., А. И. А., Б. М. Н. и Н. М. Н., представлявани от адв. С адв. В. М., не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,