Решение № 13281 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2013 г.

Решение № 13281 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Девня, представляван от председателя му Васил Атанасов Иванов, подадена чрез адв. Владимир Кънчев, срещу решение № 2923 от 03.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3460/2012 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му. Ответникът - областният управител на Варна, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът - "Фотоволтаичен парк - Варна запад 2010" ЕООД, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е обявил за нищожно решение № 97 от протокол № 13 от 22.05.2012 г. на Общински съвет - Девня по жалба на областния управител на област с административен център - Варна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с валидно решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение не позволява да бъде разбрана категоричната воля на издалия го административен орган, като предвид двукратната употреба на отрицанието "не", допуска тази воля да бъде тълкувана двусмислено. Една от абсолютните предпоставки за законосъобразност на акта била той да съдържа властническо волеизявление, което следвало да е формулирано ясно, категорично и недвусмислено, а липсата на ясно формулирана воля, според съда, било индиция за нищожността на акта. Съдът е приел, че се касае за порок във формата, който е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и поради това е основание за нищожност на акта. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че волята на административния орган не е формулирана ясно, което е предпоставка за нищожност на оспорения акт. В практиката няма ясни критерии, по които да се установява нищожността на един административен акт. Като цяло обаче се приема, че той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен. В случая оспореното решение не може да породи правни последици, тъй като не става ясно каква е формираната воля, изразена с него. В процесния акт е записано: "С решение № 97 на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с т. 11 от ЗМСМА и чл. 30, ал. 3 от ППЗОЗЗ Общински съвет - Девня не приема: не дава предварително съгласие...". В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че допуснатото от административния орган при постановяване на процесното решение нарушение е достатъчно тежко, че да обоснове прогласяването на неговата нищожност. Такъв административен акт не следва да съществува в правния мир. Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба, за идентичност на делата, образувани по оспорване на областния управител, по които са били постановени различни като резултат съдебни актове. Оспорването на областния управител, макар и направено с една молба е насочено срещу различни решения на общинския съвет, всяко от които представлява отделен административен акт. Поради това и съдът ги е разделил за разглеждане в отделни производства. Неоснователно е и възражението за наличие на очевидна фактическа грешка. Прилагането на процедурата по чл. 62 от АПК касае отстраняването на грешка във фактите, но не и грешка във волята. По изложените съображения решението на Административен съд - Варна, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,