Решение № 7592 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 381/2014 г.

Решение № 7592 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 381/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Енчев Николов от гр. Велико Търново, против Решение № 365/1.07.2013 г., постановено по адм. дело № 303/2013 г., по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № 4256/14.02.2013 г., на началника на РУ "Полиция", гр. Велико Търново, с който е отказано подновяване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - началника на РУ "Полиция", гр. Велико Търново, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Николай Енчев Николов срещу Отказ рег. № 4256/14.02.2013 г., на началника на РУ "Полиция", гр. Велико Търново, с който е отказано подновяване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че предотвратяването на евентуални или потенциални посегателства не може да мотивира издаването на разрешение. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В случая жалбоподателят е поискал издаване на съответното разрешение в качеството на физическо лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като изложените мотиви в заявлението не са подкрепени с доказателства за съществуваща реална необходимост от притежание на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗОБВВПИ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. В заявлението на жалбоподателя липсват заявени обстоятелства сочещи на данни за конкретна необходимост. При тази фактическа обстановка правилно административният орган е отчел, че в случая липсват факти, които да могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие. Приемането на обратна теза би било в противоречие с въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение