Решение № 12783 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2014 г.

Решение № 12783 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали, чрез пълномощника си адвокат Христина Николова, срещу решение № 619 от 06.02.2014 г., постановено по адм. дело № 11739/2013 г. на Административния съд - София-град. С посоченото решение съдът е: 1) отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № РД-22-172 от 11.10.2013 г., издадена от зам. -министъра на здравеопазването, с която й е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на оперативно лечение и рехабилитация в чужбина, и 2) осъдил Тодорка Вълкова Тодорова да заплати на Министерството на здравеопазването разноски в размер на 150 лева. Касаторът навежда доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - зам. -министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светла Костенска, с писмени бележки оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Тодорка Вълкова Тодорова срещу заповед № РД-22-172 от 11.10.2013 г., издадена от зам. -министъра на здравеопазването, с която й е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на оперативно лечение и рехабилитация в чужбина. Като основание за постановения отказ в мотивите на заповедта е посочено, че според становището на комисията оперативното лечение, включващо декомпресия и стабилизация, вече е проведено. Нямало индикации за допълнително оперативно лечение, с което да се постигне терапевтичен ефект. Посочено е също, че рехабилитацията се осъществявала в лечебни заведения на територията на Република България. На тези фактически основания е прието, че не било налице правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето за заплащане на лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Заявителката е била насочена за рехабилитация в Република България по клинични пътеки № 237 и № 244 в "Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Павел баня, "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Момин проход, "Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Банкя. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че след като не са налице посочените предпоставки, не е налице и материалноправното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г., и правилно органът е отказал финансиране на лечение на Тодорова в чужбина. Изложил е, че липсвало метод за лечение както в България, така и в чужбина, с което да се постигне различен от настоящия терапевтичен ефект. Решението на Административния съд - София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касаторката се преценяват като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Съгласно ал. 5 условията и редът за финансиране от държавния бюджет на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 Наредба № 12 от 22.12.2011 г., по реда на наредбата се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Сега обжалваното решение е постановено при новото разглеждане на делото след като Върховният административен съд с решение № 10597/12.07.2013 г. по адм. д. № 7143/2013 г. на петчленен състав, е отменил предходна заповед на министъра на здравеопазването, с която на Тодорова отново й е било отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на същото лечение. Петчленният състав на ВАС е върнал административната преписка на компетентния орган за ново разглеждане с конкретни указания. Установено е, че Комисията за лечение в чужбина е направила повторно разглеждане на преписката, допълнителни изследвания, съобразила се е с указанията на съда, дадени в отменителното решение, изискала е становища с оглед търсене на съществуващи възможности за възстановяване. Изискала е информация за лечебни заведения, които биха могли да осъществят лечение в чужбина, въпреки становището й, че в случая се касае за необратимо състояние, което няма алтернатива в терапевтичен аспект. По отношение на рехабилитацията комисията е достигнала до заключението, че и в тази насока не би могло да се очаква значим терапевтичен ефект, независимо от вида й. От данните по делото е видно, че комисията е направила и допълнителни консултации като всички заключения по отношение на гръбначната травма са, че травмената лезия е необратим процес, и няма познат метод или способ в медицината, чрез който да се постигне ефект, различен от настоящия. Правният спор се свежда до наличието или липсата на основните предпоставки за предоставяне на лечение в чужбина и по-конкретно - в хипотезата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г., както и чия е тежестта на доказване на тези обстоятелства. Правилна е преценката на съда, че нито жалбоподателката, нито чрез усилията на административния орган в изпълнение на указанията на отменителното решение на ВАС при първоначалното разглеждане на делото, са установени факти и обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата за условията и реда за заплащане на лечението на български граждани в чужбина. Това обстоятелство, намерило отражение в мотивите на процесната заповед, с която е отказано такова лечение, е достатъчно основание същата да се приеме за съответна на материалния закон. В случая е установено, че касаторката не е оспорила доклада на външния експерт - хирург, че оперативните процедури вече са проведени и тя не подлежи в момента на допълнително хирургично лечение. Не е оспорила доклада на външния специалист по физикална и рехабилитационна медицина за възможност за провеждане на рехабилитацията в лечебните завадения в страната след насочване от общопрактикуващия лекар по КП 237 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система" и КП 244 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат". Външните експерти не са установили съществуващи методи на лечение в чужбина, които не се прилагат в Република България, ефективността на лечението в световната медицинска практика е доказана и могат да бъдат приложени при лечението на Тодорка Вълкова Тодорова. Такива конкретни необходими методи не се сочат и от жалбоподателката. Неподкрепено от доказателства е твърдението й, че изброените рехабилитационни центрове в страната не биха могли да я приемат за лечение поради липса на контрол върху отделителните функции (диуреза и перисталтика). Неоснователни са наведените доводи за липса на мотиви на оспорената заповед. Твърденията са в насока, че не бил посочен конкретен метод на рехабилитация, не била обсъдена продължителността на рехабилитацията в посочените от експертите заведения и по приложимите клинични пътеки. Комисията за лечение в чужбина е консултативен орган и не може да осъществява прегледи, консултации, както и да определя конкретния подход на рехабилитационните дейности, включени в цитираните клинични пътеки. Клиничните пътеки, по които следва да се осъществява рехабилитационното лечение са определени от външния консултант по физикална и рехабилитационна медицина, а конкретните подходи следва да се определят от лекуващия лекар на касаторката, тъй като тези дейности са чисто медицински и се осъществяват в хода на лечението на пациента. В тази връзка и относно твърдението за недостатъчния 7-дневен престой, предвиден по клиничната пътека, това е минималният престой, а лекуващият лекар ще прецени продължителността на престоя за конкретния пациент. Следва да бъде споделен изводът на съда, че не съществува метод за оперативно лечение в чужбина, който да не е приложим в България, и с научно доказани предимства в световната практика. Оттук и извода, че не е налице материалноправното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата за заплащане на лечение в чужбина със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение