Решение № 2678 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2012 г.

Решение № 2678 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 292 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 2492 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Атанас Стоянов Арабаджийски, от с. Найден Герово, общ. Съединение, обл. Пловдив, в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Атанас Стоянов Арабаджийски, от с. Найден Герово, общ. Съединение, обл. Пловдив, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32427 от 28.07.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 1770,61 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/120509/40441, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване, както и при ограничаване на правото на участие и защита в производството на Атанас Стоянов Арабаджийски. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Липсата на фактически основания за издаването на административния акт представлява съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяна на акта. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано със събирането на доказателства в съдебното производство. Отпадането на площи от допустимите за подпомагане за 2009 г земеделските площи, в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, според което при недължимо плащане земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. При издаването на административния акт компетентният административен орган има задължение да изложи конкретните факти, въз основа на които да установи, че отсъстват условията за отпускане на помощта и че подаденото от земеделския производител заявление е нередовно. При положение, че това не е направено, съдът не би могъл да провери верността на формираната от органа преценка за неправомерно получаване на субсидията и да приеме, че земеделският производител има публично задължение към Разплащателната агенция. Съдът не може да замести със свои липсващите констатации на административния орган, тъй като се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно съдържанието, с което е издаден. По тези съображения настоящата касационна инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,