Решение № 11921 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2015 г.

Решение № 11921 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП и на "Стефи 2010" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н И., ж. к. "Д., № 265, вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя С. Б. Н., чрез адв. Д. Б., против Решение № 2646 от 16.04.2015 г. по адм. д. № 11205 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град, съответно в частта му, с която по жалба на дружеството, е отменен Ревизионен акт № 2141209241/02.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1817/25.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП в частта му, с която в тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС в размер общо на 25 827,12 лв. главница и съответни лихви поради непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. С. ЕМ Груп 2009" ЕООД, "Б. 58-Интернационал" ЕООД и "Б. 70-Интернационал" ЕООД и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му, с която са установени задължения за ДДС в размер общо на 3 316,68 лв. и съответни лихви поради отказано право на данъчен кредит по 13 фактури, издадени от "Лорета" ЕООД и в съответните части за разноските. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: признаване на право на данъчен кредит по фактурите на "Е. С. ЕМ Груп 2009" ЕООД, без да е доказано транспортирането на стоката, нито от доставчика, нито от нает превозвач, като съдът е игнорирал и противоречията в твърденията на РЛ в жалбата и обясненията на доставчика относно това кой е осъществил транспорта; към фактурите на този доставчик не са представени протоколи за осъществена ветеринарно-медицинска проверка на месото по чл. 80 от ЗВМД; неоснователно съдът приел, че е доказано предаването на стоката без приемо-предавателни протоколи като съдебно-счетоводната експертиза не попълнила този доказателствен дефицит - единствено за 11 от фактурите на този доставчик /по които е отказан данъчен кредит общо в размер на 7 644,92 лв./ техническата експертиза потвърдила съответствие между съдържанието на представените документи. По фактурите на "Б. 58-Интернационал" ЕООД и "Б. 70-Интернационал" ЕООД претендираното право е признато въпреки, че не е доказан произходът на стоката, не е доказано доставчиците да са наемали хладилни складове в с. Л., а съдебно-техническата експертиза не е могла сигурно да установи, че получената от РЛ стока /по вид и количество/ е именно от тези доставчици след като е получавана стока от същия вид и от други доставчици; дори в представените от жалбоподателя дневници за входящ контрол не са вписани номера на автомобилите, с които са доставени стоките. При недоказана реалност на процесните доставки, съдът в нарушение на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС признал претендираното право. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Стефи 2010" ЕООД, чрез адв. Д., оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно недоказано предаване на стоката по фактурите на доставчика "Лорета" ЕООД; стоката, получена от посочения доставчик е била предназначена за продажба в магазина на ревизираното дружество, а не за преработка, поради което заключението на експертизата, че тази стока не е отразена в системата за преработка /т. нар НАССР/ е без значение; игнорирано е доказаното отразяване на тази стока в Дневника за входящ контрол на месни суровини /с. з. от 04.02.2015 г./, а също и доказаното осъществяване на предходни доставки от "Градус-1" ООД до "Лорета" ЕООД. Именно поради доказаното получаване на стоката по фактурите на този доставчик, не е съобразено задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, дадено с цитирани решение на СЕС по преюдициални запитвания. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба ДД "ОДОП", чрез юрк. М., оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното дружество за посочените данъчни периоди е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 29 143,80 лв. главница и са определени 5 641,40 лв. лихви. За да отмени РА в частта на отказано право на ДК по фактурите на "Е. С. ЕМ Груп 2009" ЕООД, "Б. 58-Интернационал" ЕООД и "Б. 70-Интернационал" ЕООД, съдът е приел, че реалността на доставките на месни продукти е доказана и претендираното право е отказано незаконосъобразно. Съдът обосновано е приел, че предаването на стоката по фактурите на "Е. С. ЕМ Груп 2009" ЕООД е безспорно доказано, защото всяка фактура е придружена с търговски документ, съдържащ конкретно лицата приели и предали стоката, а също и МПС, № и име на водача; ССчЕ е потвърдила заприходяването и използването на стоката за последващи доставки; доставчикът е имал нает склад в с. П. /установено от наемодателя по реда на чл. 192 ГПК/ - транспортните документи са от П. до С.; стоката е използвана за последващи облагаеми доставки, макар да няма пълна проследимост в системата за контрол на влизащите и изписвани стоки в предприятието на ревизираното дружество, съгласно съдебно-техническата експертиза. Фактическите изводи на първоинстанционния съд в тази част на спора са обосновани на събраните доказателства. Наистина, съдебно-техническата експертиза е установила, че поради пропуски относно реквизитите на търговските документи, съпровождащи част от получените стоки от този доставчик, не може да се проследи за какво точно са използвани тези стоки /дали за производство или за последващи продажби/, но получаването на родово-определените стоки е доказано, а нито с ревизионния акт и потвърждаващото го решение, нито пред съда, е твърдяна никаква различна употреба на обсъжданата част от стоката от тази, свързана с независимата икономическа дейност на ревизираното лице. В крайна сметка, правото на данъчен кредит е отказано поради липса на доказателства за получаването на стоката от доставчика, а не поради използването й за цели, различни от посочените. Обосновано съдът е приел и че е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху стоката по фактурите на "Б. 58-Интернационал" ЕООД и "Б. 70-Интернационал" ЕООД с предаването й, установено с представените още при първоначалната ревизия складови разписки, неоспорени от органите по приходите. Правилно съдът е приел, че доказването на произхода на стоката и транспортирането й не може да се възложи в тежест на добросъвестния получател по облагаеми доставки, след като е доказано че получаването й. Доказано е използването на предмета на доставките в дейността на ревизираното дружество, като относно констатациите за липса на пълна проследимост на влагането на конкретната стока в конкретни последващи доставки важи изложеното по-горе относно част от фактурите на "Е. С. ЕМ Груп 2009" ЕООД. Съдебното решение е правилно и в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта му на отказано право на данъчен кредит в размер на 3 316,68 лв. по фактурите на "Лорета" ЕООД. За този доставчик са представени многобройни доказателства, че е дистрибутор на фирма "Градус 1" ООД и е получавал стоки от рода на процесните от този доставчик, но относно преките доставки с получател ревизираното дружество не е представено друго освен фактурите. Първоинстанционният съд с право е приел, съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, че признаването на право на данъчен кредит не може да се основава само на вписването на данъка в данъчна фактура. Не е доказано твърдяното, че наетите от доставчика и ревизираното лице складове са на един и същи адрес, поради което не е необходимо доказване на транспортиране на стоката, а описването на фактурите в Дневника за входящ контрол /извлечение от който е представено в последното по делото заседание/ е установяване от самото ревизираното лице на изгоден за него факт. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на Д "ОДОП" следва да се присъдят 462,17 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, предвид материалния интерес на оставената в сила част на РА и обстоятелството, че насрещната страна не е доказала направени разноски в настоящия процес. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение