Решение № 10670 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФ3) Велико Търново, чрез процесуалния представител юркисконсулт Ц. Цонева, против решение 1448 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело 581/2023 г. на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Т. С. М. е отменено решение 04/06/3/0.0.3648/3/01/04/02 от 14.09.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Велико Търново, с което му е определена финансова корекция в размер на 29 337,00 лв. Със същото решение Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Т. С. М. сумата от 1734,70 лв. разноски по делото. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдът да отмени решението и да се произнесе по същество на спора, като отхвърли жалбата на Т. С. М. срещу решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане разноски за две съдебни инстанции. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Т. С. М., чрез пълномощника адвокат Ц. Дончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция 04/06/3/0.0.3648/3/01/04/02 от 14.09.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Велико Търново, с което на Т. С. М. е определена финансова корекция в размер на 29 337,00 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията на бенефициера, както и са спазени административнопроизводствените правила, вкл. процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Същото обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като издателят на акта е посочил конкретни нарушения на норми от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., както и нарушени разпоредби от сключения административен договор, които нарушения обаче не обуславят налагане на финансова корекция с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕФСУ. Обжалваното решение е неправилно. Правният извод на съда за материална незаконосъобразност на административния акт не се споделя от настоящия състав. Следва да се посочи, че в конкретния случай не е налице неяснота за жалбоподателя за какво нарушение ще търпи финансови последици. Действително в решението за налагане на финансова корекция административният орган е вписал като правно основание за издаването му чл. 70, ал. 1. т. 10 от ЗУСЕФСУ. От фактическите установявания на органа обаче безспорно става ясно, че финансовата корекция се налага за неизпълнение на заложено в бизнес плана изискване да поддържа икономически размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, да поддържа актуална регистрация, като земеделски производител за стопанската 2020/2021г., както и да се осигурява като земеделски стопанин за периода от октомври 2020г. до момента на издаване на процесното решение. Цитираното неизпълнение съобразно константната практика на ВАС са одобрени индикатори и нарушението им води до налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. В административния акт се съдържа достатъчна по обем и конкретика мотивировка, даваща възможност на неговия адресат да разбере в какво точно се състои неизпълнението на поетия от него ангажимент, въз основа на какви доказателства и данни административният орган е стигнал до извода за неизпълнение на заложеното в бизнес плана и какви са последиците от това установено по безспорен начин неизпълнение. При тези данни, дори и да е налице изписване на т. 10, освен приложимата т. 7 от нормата на чл. 70 ,ал. 1 от ЗУСЕСИФ, то това не е съществено и не води до незаконосъобразност на акта на това основание. Волята на административния орган е напълно ясна и независимо, че безспорно е следвало правно да бъде квалифицира като такава по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, не следва да се приеме, че в случая жалбоподателят не е могъл да разбере за какво точно нарушение търпи финансови последици, а пък съда да гадае каква е волята на административния орган. В случая важно е да се отбележи, че за същите нарушения по отношение на Т. С. М. е бил издаден АУПДВ, който акт е отменен с влязло в сила решение, по съображения, че следва да се издаде решение за финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Следователно за Т. С. М. не е било налице неяснота за какво нарушение търпи финансови последици. По делото са налице безспорни данни, че констатираните от органа нарушения са извършени от ползвателя на помощта. Поради което настоящият състав, счита че обжалваното решение, с което е отменено като незаконосъобразно решението за налагане на финансова корекция е неправилно. Установените от административния орган нарушения на сключения между страните договор: неподдържане до 5 г. след сключване на договора и след второто плащане на регистрация като ЗП и заплащане на дължимите осигуровки по КСО, както и поддържане в същия срок на мониторинг договорения икономически размер на стопанството са потвърдени от доказателствата по делото, вкл. изслушаната съдебно икономическа експертиза. Същите правилно са квалифицирани, като нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 5 и т, 8 от договор 04/06/3/0.0.3648 от 12.06.2017г. във връзка с чл. 41, т. 6 и т. 9 от Наредба 10 от 10.06. 2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и по чл. 14, ал. 1, т, 8 от договор 04/06/3.0.3648 от 12.06.2017г. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът Т. С. М. следва да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски за двете инстанции или по 150 лв., представляващи определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния и касационния съд, в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде присъдена и платената държавна такса за касационното производство в размер на 234,70 лв. Общият размер на дължимите разноски е 534,70 лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение