Решение № 2679 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2017 г.

Решение № 2679 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на М. С., чрез процесуалните му представители гл. юрк. С. К. и гл. юрк. С. Д. и от "М. К. енд К. Б." ЕООД със седалище град С., представлявано от пълномощника адв. К. К. срещу решение № 3279 от 15 май 2017 г., постановено по адм. дело № 12470/2013 г. по описа на Административен съд С.-град. С касационната си жалба, началникът на М. С. обжалва цитираното съдебно решение в частта му, с която е отменено негово решение № М 47-0624/18 ноември 2013 г., в частта, с която е увеличена митническата стойност на стоките по описаните в решението ЕАД като "М. К. енд К. Б." ЕООД е задължено да довнесе мито в размер на 493.73 лева. С касационната жалба на началника на митница Столична се обжалва и съдебното решение в частта му, с която "М. К. енд К. Б." ЕООД е осъдено да заплати на митница Столична юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. С касационната жалба "М. К. енд К. Б." ЕООД обжалва съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № М 47-0624/18 ноември 2013 г. на началника на митница Столична, в частта, с която е задължено да довнесе ДДС в размер на 3379.15 лева. "М. К. енд К. Б." ЕООД обжалва съдебното решение и в частта му, с която митница Столична е осъдена да заплати в полза на дружеството сума в размер на 223.00 лева. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационните жалби - "М. К. енд К. Б." ЕООД и началника на митница Столична, в подадени писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители излагат съображения за неоснователност на насрещните касационни жалби и молят съответно да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби, в частите им, с които се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски са недопустими за разглеждане в настоящето производство. Тези инкорпорирани в касационните жалби искания за отмяна на съдебното решение в частта за разноските представляват по своята същност искане за изменение на решение № 3279 от 15 май 2017 г., постановено по адм. дело № 12470/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, в частта му на разноските. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадените жалби, в тези им части, ще следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационните жалби в посочените части представляват искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направените искания. По касационната жалба на началника на М. С.: Касационната жалба, в частта й, срещу решение № 3279 от 15 май 2017 г., постановено по адм. дело № 12470/2013 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с което е отменено решение № М 47-0624/18 ноември 2013 г., е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което, в тези й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "М. К. енд К. Б." ЕООД срещу решение № М 47-0624/18 ноември 2013 г. на началника на митница Столична, с което - в резултат на извършена проверка на основание чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 201 § 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета и чл. 54, ал. 2 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност за "М. К. енд К. Б." ЕООД е определена нова митническа стойност по ЕАД, описани в таблица № 3 от решението, преизчислени са държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, като предвид реално платени от декларатора суми, са определени за доплащане: мито в размер на 493.73 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 3379.15 лева. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната му законосъобразност съдът е приел, че по отношение на определеното за довнасяне мито решението на митническия орган е незаконосъобразно и го е отменил в тази част, а срещу останалата част на административния акт е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е и даденото тълкуване на закона относно правната уредба на митническата облагаема стойност. Предвид на становищата на страните правилно е определен и основният спорен въпрос по делото - какво е естеството на възнаграждението, което е било посочено от дружеството-жалбоподател на отделен ред - дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество, и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. Даденият отговор на спорния въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящия касационен състав. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: заповедите за възлагане на последваща проверка по реда на чл. 84а от ЗМ, съответно чл. 78, § 2 от Регламент 2913/02 г. на "М. К. едн К. Б." - ЕООД /МККБ/, при която е установено, че по подробно описани в митническия акт ЕАД за режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки, внасяни от МККБ, в митническата стойност на стоките не са включени извършени от дружеството разходи - "комисионни за покупки" и суми за транспорт на стоките в рамките на Европейския съюз; основанията, поради които митническият орган е приел, че посочените на отделен ред "комисионни при покупка" по своето естество представляват възнаграждение за посредническа услуга, което следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Първоинстанционният съд правилно е формулирал и основния спорен между страните въпрос - какво е естеството на възнаграждението, което е било посочено от дружеството жалбоподател на отделен ред - дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. За да отговори на спорният въпрос, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", като е възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността и Регламент № 2454/93 на Съвета от 2.07.1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 и вътрешното законодателство относно облагаемата митническа стойност /ОМС/ - договорната стойност на стоките, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33. С оглед на последните разпоредби е посочено, че те допускат по изключение от митническата облагаема стойност да бъдат изключени заплатените комисионни възнаграждения за покупката /чл. 32, § 1, б. "а", т. "I" и чл. 33, § 1, б. "д" от Регламент 2913/92, като условието за това сумите заплатени за комисионни при покупка да бъдат разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена. За установяване на това обстоятелство по делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че разходите за комисионна за покупка, транспорт, застраховка и др., са посочени на отделни редове, като всеки разход е описан по основание и стойност, с което вносителят е изпълнил законовото изискване на нормата на цитирания вече чл. 33 от регламента. Правилен е изводът на административния съд, че в случая се касае не за комисионно възнаграждение, а за комисионна за посредничество, поради което последното не следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, в това число сключения договор за комисионерство, първоинстанционният съд е посочил, че MGB HK Ltd. е действал като комисионер - от свое име, но за сметка на МККБ. В тази връзка са направени констатации, че MGB HK Ltd. е придобивал права върху стоките от свое име, но за сметка на комитента, каквото е изискването на чл. 348 и следващите от Търговския закон (ТЗ), както и че от фактурите се установява, че е изпълнено изискването на чл. 355 от ТЗ за изпълнение от страна на комисионера на задължението за отчитане на дейността и за прехвърляне на стоките на комитента. Правилна е преценката на съда относно съпоставянето между договора за търговско посредничество и комисионния договор, като е посочено, че за посредника не съществува почти никакъв търговски риск и неговото задължение е да свърже търговците и подпомогне преговорите им, докато при комисионни договор възникват много повече рискове, включително и задълженията на комисионера да изпълни поетите за сметка на комитента задължения. Акцентирано е и обстоятелството, че по нито една от процесните фактури не е установено да са възникнали преки търговски отношения между МККБ и дружествата, от които са закупени стоките, от което следва, че MGB HK Ltd. е действал като комисионер, а не като посредник. В решението е направено и позоваване на практика на Съда на Европейския съюз по този въпрос - решение на СЕС от 25.07.1991 г. по дело № С - 299/90, с което се приема, че комисионната за покупка не следва да се включва в митническата стойност, дори когато вносителят е описал агента за покупката като продавач и е декларирал цената на стоката като фактурирана от същия агент. Ето защо, обжалваното съдебно решение в тази му част е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила в тази му част, а касационната жалба на началника на митница Столична в допустимата й част неоснователна. По касационната жалба на "М. К. енд К. Б." ЕООД: Касационната жалба, в частта й, срещу решение № 3279 от 15 май 2017 г., постановено по адм. дело № 12470/2013 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № М 47-0624/18 ноември 2013 г., е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което, в тези й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е също неоснователна. Спорът е относно решението на митническия орган, в частта му, с която е определено за доплащане от страна на дружеството ДДС върху комисионната за покупки и ДДС върху транспортните разходи в рамките на Европейския съюз. Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.