Решение № 15861 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2018 г.

Решение № 15861 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства", чрез процесуален представител, против решение № 10658/22.08.2018 г. по адм. дело № 3468/2018 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. Касаторът, чрез процесуален представител навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Твърди, че естеството на делото не позволява решаването на въпроса по същество от съда, а преписката следва да се изпрати на програмния оператор по Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства" за ново произнасяне. В случая се касае за административни актове, за издаването на които е предвидена специална процедура, определена в система от актове, задължителни за прилагане по силата на чл. 2 от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП 2009-2014, ратифицирани със закон, обнародван и влязъл в сила. Никъде в посочената правна рамка не е предвиден съдебен ред за оспорване на неверифицирани разходи. Навежда доводи, че е налице хипотезата на чл. 22, т. 1 от АПК, а процедурата по верификация е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Излага съображения, че съгласно чл. 4.7 от Регламента за изпълнението на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 /Регламента/, едно от задълженията на Програмния оператор е да гарантира, че националното законодателство и това на ЕС се спазва. Твърди, че нередностите могат да имат не само и единствено финансово изражение, но независимо дали имат или не финансово изражение, за програмния оператор съществува задължение за ги разследва, респективно да ги отстрани, включително чрез налагане на финансови корекции. Задължение на програмния оператор е да изготви и обосновано предложение за налагане на финансова корекция, като при неизпълнение на посоченото задължение е предвидена и съответната санкция. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Община Казанлък, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, е отменил писмо изх. № 24-10 М1-18/3.11.2017 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства" към Министерство на културата, с което административния орган е отказал да верифицира преки разходи в размер на 96357. 97 лева с ДДС в приложение I. 4 по фактура № 0000000422/24.04.2017 г. и в размер на 7308 лева с ДДС в приложение I. 5 по фактура № 0000001953/26.04.2017 г. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че оспореният административен акт изхожда от компетентен орган, но актът с който бенефициера е уведомен, че не са верифицирани преки разходи, а именно преки разходи в размер на 96357. 97 лева с ДДС в приложение I. 4 по фактура № 0000000422/24.04.2017 г. и в размер на 7308 лева с ДДС в приложение I. 5 по фактура № 0000001953/26.04.2017 г., съдържа фактически, но не и правни основания, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта и води до неговата отмяна. Съдът е счел, че органа не е определил нарушените правни норми, на основание на които посочените разходи не са признати за допустими. Административния орган е следвало да подведе фактическите си установявания, изложени в оспореното писмо, под конкретни хипотези, визирани в правните норми на чл. 7. 6 от Регламента за изпълнението на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014, съответно в т. 8. 2 от приетия вътрешнослужебен, издаден в изпълнение задължението на РБ по чл. 4. 1. от Регламент за приложението на ФМ на ЕИП 2009-2014 г, приет от Комитета за ФМ на ЕИП, а именно Системи за управление и контрол на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства". По отношение отказа за верификация на разходи в размер на 7308 лева съдът е приел, че от органа е направено смесване между недопустимите разходи, обуславящи отказ от верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. Съдът е посочил, че финансовата корекция се определя единствено върху допустими, съответно верифицирани разходи, а наличието на нередност, съставляваща основание за определяне на финансова корекция, не може да бъде основание за отказ от верификация, а по делото липсват доказателства за наложена с друг административен акт санкция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обжалваният отказ за верификация представлява акт по чл. 21, т. 1 от АПК, и като издаден по реда на предвидено специално производство по верификация не подлежи на съдебен контрол. Производството по верификация представлява административно по своя характер производство, завършващо с издаване на индивидуален административен акт- волеизявление на административен орган пряко засягащо права на бенефициера, при което противно на доводите на касатора, по силата на общата клауза подлежи на контрол за законосъобразност по съдебен ред. На следващо място законосъобразни са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на правни основания. От прочита на изложеното от органа в частта на постановен отказ за верификация по отношение разходи в размер от 96357. 97 лв. с ДДС, е видно, че същия обосновава несъответствие на тези разходи с общите изисквания за допустимост на разходите съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ и Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г., и приема, че същите са недопустими, поради което не следва да се признават от програмния оператор на процесната Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства". Отказът за верификация на разходи в размер на 7308 лв. с ДДС е обоснован с наложена финансова корекция в размер на 25 % на разходите по договор № 07-141 от 10.12.2015 г. с изпълнител "Ди Ем Ай Дивелопмънт" ЕООД на стойност 58464 лв. с ДДС. Приетата недопустимост на разходите обаче и в двете горепосочени части на обективиран отказ, не е подведена от административния орган под съответна правна норма, определяща кои конкретно юридически факти, визирани в хипотезата на тази норма ще имат за последица изключване на тези разходи от верификация именно поради недопустимост. Следователно писмо изх. № 24-10 М1-18/3.11.2017 г. на ръководителя на Програмния оператор е без правно основание за отказа за верификация на процесните разходи. Това нарушава правото на защита на страната- адресат на акта и същевременно препятства съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, тъй като не може да провери дали установените факти по делото са съответни на юридическите факти, посочени в хипотезата на правна норма, възприета като приложима от административния орган. Следва да се отбележи, че в процесния случай като фактически основания за отказ органа е цитирал частично критериите по чл. 7. 2 "Общи принципи относно допустимостта на разходите", т. 2, б. "а" от Регламента за изпълнение на финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. за "допустими разходи", възприети в чл. 4- "Допустимост на разходите", т. 2 от Споразумение за изпълнение на Програма BG 08 "Културно наследство и съвременни изкуства" (ПО-16 и ПО-17) във връзка с Програмно споразумение между комитета на Финансовия механизъм и Националното координационно звено за финансирането на програма BG 08 "Културно наследство и съвременни изкуства" (ПО-16 и ПО-17), подписано на 14.10.2013 г., и посочени в приетия вътрешнослужебен акт "Системи за управление и контрол за Програма БГ- 08", а именно разходите да са направени между първата и крайната дати на допустимост на проекта, посочени в договора по проекта. Общите принципи относно допустимост на разходите обаче не са обстоятелства, конкретно определящи кои разходи не се считат за допустими. Недопустимите разходи са изрично изброени в чл. 7.6, "Excluded costs" т. 2 б. "a-h" от Регламента, а именно: лихва за дълга, такси за услуги по дълг и такси за закъсняло плащане; такси за финансови сделки и други чисто финансови разходи, освен разходи свързани със сметки, изисквани от ФМК, Националния орган за връзка или приложимото законодателство и разходи за финансови услуги, наложени от договора по проекта; разпоредби за загуби или потенциални бъдещи задължения; загуби от обмен, освен загуби, покривани от разпоредба, изрично одобрена от ФМК, за всяка програма; възстановимо ДДС; разходи, покривани от други източници; глоби, наказания или разходи за съдебни дела и прекалени или небрежни разходи. В процесния случай нито една от цитираните хипотези по чл. 7. 6, т. 2 от Регламента не е посочена от органа, при което правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че липсва както подвеждане на приетото за фактически установено от органа в оспореното писмо към посочените приложими правни норми, така и мотивиране на акта в смисъл какво е изражението на възприетата от органа недопустимост на разходите. Споделя се от настоящата инстанция заключението на съда и в частта относно отказа за верификация в приложение I. 5 по фактура № 0000001953/26.04.2017 г. в размер на 7308 лева с ДДС, относно извършеното от органа смесване между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. Финансовата корекция се определя само върху вече приети за допустими разходи, т. е. тези разходи са вече верифицирани, при което нередността като основание за определяне на финансова корекция не може да е и основание за отказ от верификация. Действително, двете отделни административни производства-по верификация, и по определяне на финансова корекция, приключват с издаването на индивидуален административен акт. При налагаща се идентичност на издателя на завършващия акт и на неговия адресат в тези производства, е възможна и хипотеза, при която акта за определяне на финансова корекция да се е част от фактическите основания за издаване на акта за обективиран отказ в производството по верификация, но само при наличие на съответните правни основания. Видно е, че в тази хипотеза следва да е налице влязъл в сила акт в производството по определяне на финансова корекция, но както е отбелязал съда, в производството пред него не са представени доказателства за наложена с друг административен акт финансова корекция. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Не се кредитират съображенията, изложени от касатора относно наличие в акта на правни основания. Гарантираното от програмния оператор спазване цялото местно, национално законодателство, това на ЕС, спазването на задълженията за полагане усилия за избягване идентифициране и премахване ефекта на всякакви нередности чрез института на финансова корекция, задължението за изследване на нередности и тяхното отстраняване включително чрез налагането на финансови корекции, както и прилагането на регламентирания в чл. 11. 8 от Регламента механизъм за оплаквания и изпълнението на задължението на програмния оператор да изготви обосновано предположение за налагане на финансова корекция, включително и последиците за програмния оператор при неизпълнение на това задължение са обстоятелства неотносими към констатирания от първата инстанция порок на административния акт. С оглед изложеното не се установява соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Не са претендирани разноски от ответната страна в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия