Решение № 4332 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2011 г.

Решение № 4332 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) против решение № 1017 от 07.03.2011 г. по адм. дело № 7866/2010 г. Административният съд - София град, с което е отменено решение № И-1533/30.09.2010 г. на същия административен орган, с което е отказано издаването на разрешение на "ФСО" ООД, гр. София за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. София, ул. "Стефан Стамболов" № 32 за срок от 10 години. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът - "ФСО" ООД, гр. София оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което следва да бъдат разгледана по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Правилно Административен съд - София град приема, че оспореното решение на ДКХ е издадено от компетентния орган (съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) комисията е органът в чиито правомощия е да откаже издаването на разрешение за организиране на хазартни игри), в писмена форма, съдържа изброените в чл. 21, ал. 7 от ЗХ реквизити и при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила. Решението е взето в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗХ - единодушно от всички членове на комисията, на заседание, проведено на 30.09.2010 г. при необходимия кворум (протокол № 17 от 30.09.2010 г.). Въпреки това решението на съда е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като изводите на съдебния състав за отмяна на оспореното решение на ДКХ, с което на "ФСО" ООД, гр. София е отказано издаването на разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Производството пред административния орган е образувано по искане на ответника по касация "ФСО" ООД, гр. София за издаване на разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, находяща се в съсобствена жилищна сграда, на адрес: гр. София, ул. "Ст. Стамболов" № 32. Искането е направено при условията на чл. 35 от Закона за хазарта (ЗХ), преди изтичане на срока на вече издаденото разрешение на дружеството № 2053 от 21.07.2008 г. за организиране на хазартни игри в същия обект. След проверка на представените документи ДКХ констатира, че съгласието на двама от съсобствениците на сградата Христо Маринов Христов и Десислава Христова Христова - Кисиленко, дадено с нотариално заверена декларация от 13.03.2000 г. е оттеглено с депозирано пред комисията заявление № 4139/09.09.2010 г. При тази констатация комисията приема, че липсата на съгласие на всички съсобственици е пречка за издаване на исканото разрешение с оглед изричната забрана на чл. 4, ал. 4 от ЗХ и с решение № И - 1533/30.09.2010 г., предмет на оспорване пред съда, отказва да издаде исканото разрешение. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че валидно оттегляне на съгласието на съсобствениците не е извършено, тъй като заявлението на двама от тях в този смисъл не е нотариално заверено. Този извод на съдебния състав е направен в противоречие с нормата на чл. 4, ал. 4 от ЗХ. Цитираният текст забранява организирането и провеждането на хазартни игри в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици. Смисълът на императивната норма е да запази интересите на съсобствениците на жилищни сгради, като създаде гаранции, че хазартни игри няма да се организират без тяхно изрично съгласие. Следователно съгласието на всички съсобственици, изразено в предвидената в закона форма, е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на разрешение. Ето защо преценката за това дали такова съгласие е налице следва да бъде направена задължително от административния орган преди издаването на административния акт. В случая неправилно от страна на съдебния състав е преценено, че такова съгласие от страна на всички съсобственици на сградата, в която се намира игралната зала към датата на постановяване на оспореното решение е дадено. Представеното съгласие е от 2000 г., поради което не може да се приеме, че удостоверява волята на съсобствениците към момента на искането, респ. към датата на издаване на административния акт, още повече, че е налице изрично оттегляне на това съгласие от страна на двама от тях Христо Христов и Десислава Христова. Съображенията, че оттеглянето не следва да бъде съобразено от органа, тъй като не е направено в съответната форма не намира опора в закона. Изрична форма за оттеглянето на съгласието в ЗХ не е предвидена, а аналогия с процедурите, уредени в други закони не може да бъде направена с оглед специалния характер на нормите. Освен това, както вече се посочи законът охранява интересите на собствениците, поради което всяка промяна на волята, независимо от формата, в която е обективирана, следва да доведе до извод, че съгласие за организиране на хазартни игри в сградата по реда и начина, предвиден в закона не е дадено. Допълнително следва да се посочи, че в случая съгласието от 2000 г. не може да бъде взето предвид и поради обстоятелството, че един от съсобствениците Крум Петров Василев е починал през 2004 г. (удостоверение за наследници от 04.08.2010 г.), а съгласие от страна на неговите наследници по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗХ не е представено. Това е още едно съображение в подкрепа на извода, че разрешение за организиране на хазартни игри на дружеството - заявител не може да бъде издадено. Ето защо като приема обратното и на това основание отменя оспорения акт на ДКХ административният съд постановява решение в противоречие със закона. Доводите, свързани със злоупотреба с права от страна от съсобствениците са без значение за правилността на административния акт, поради което не следва да бъдат обсъждани. Същите засягат имуществени спорове между ответника по касация и съсобствениците на сградата, произтичащи от облигационни и други гражданскоправни отношения, които подлежат на разглеждане по друг процесуален ред. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства. Преценката за наличие на съгласие на всички съсобственици на сградата за организиране на хазартни игри, дадено по реда и във формата, предвидена в чл. 4, ал. 4 от ЗХ, е направена от съдебния състав въпреки доказателствата, че съгласието на двама от съсобствениците е оттеглено с изрично писмено заявление, както и на данните за промяна на собствеността с оглед смъртта на един от съсобствениците, изразили съгласие през 2000 г. и липсата данни за положително волеизявление от наследниците на последния. Констатираните от настоящата инстанция пороци на съдебния акт са достатъчно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 221, ал. 2, пр. посл. във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК, поради което останалите доводи на касатора не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друг акт по същество, с който жалбата на "ФСО" ООД, гр. София против решение № И - 1533/30.09.2010 г. на ДКХ да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, оспореният административен акт е постановен от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, поради което не са налице основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,