Решение № 10963 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2788/2017 г.

Решение № 10963 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2788/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез процесуалния си представител, против Решение № 67/5.01.2017 г., постановено по адм. д. № 1154/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът по делото - "ОТС Ф." АД, представлявано от изпълнителния директор В. И. М., оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ОТС Ф." АД против Решение № РЗМ-5800-521/32-233226/10.11.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с Решение № Р-603/32-271722/17.12.2015 г. на директора на Агенция "Митници", относно отказ за промяна на деклариран тарифен код - 2106909260 за продукт с търговско наименование "Calcium 600 mg с vitamin D 400IU табл. 60S" и отказ за възстановяване на искана сума в размер на 2808, 13 лв. (две хиляди осемстотин и осем лева и тринадесет стотинки). Съдът е приел, че процесния продукт отговаря на изискванията на забележките към раздел "VI - Продукти на химическата промишленост и други свързани с нея промишлености" на Комбинираната номенклатура на ЕС и забележки 1.а., 1.г. и 1.д. към Г. 28 "Неорганични химични продукти". Извел е извод, че поисканото от "ОТС Ф." АД тарифно класиране "28.36.50 - калиев карбонат" за продукт с търговско наименование "Calcium 600 mg с vitamin D 400IU табл. 60S" е правилно, отменил е административния акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на началника на М. С. за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е преценено, че спорът повдигнат пред първоинстанционния съд е относно тарифната позиция, в която попада продуктът с търговско наименование "Calcium 600 mg с vitamin D 400IU табл. 60S". За продукта е бил изготвен и подаден ЕАД № 12 BG005807Н0114645/11.10.2012 г., в който е бил деклариран като "калциев карбонат, калциев карбонат за медицински цели съгласно фармакопея на САЩ с търговско име "Calcium 600 mg с витамин D 400IU табл. 60S" с код 2106909260 по Комбинираната номенклатура и са заплатени съответните митни сборове. Профилактичното предназначение на процесния продукт се установява от етикета на продукта: "За компенсиране на калциев дефицит, за подсилване на костната система, съединителната тъкан, нервно-мускулното предаване и др.". Помощните вещества, съдържащи се в продукта "Calcium 600 mg с витамин D 400IU табл. 60S" не променят неговото предназначение, което се определя от биологично активните субстанции Калций и витамин Д. От приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че калциевият карбонат е компонентът, който придава основния характер на продуктите, като той не е хранително вещество, а неорганично химично съединение. Според експерта по приетата и кредитирана от съда експертиза ролята на помощните вещества е създаване на структурата на формата на продукта, осигуряване на нейната стабилност и освобождаване на активното вещество, като тези помощни вещества не променят основния характер на продукта и не води до промяна в неговото предназначение, като калциев карбонат за медицински цели. След като калциевият карбонат не е хранителен продукт, то и процесният продукт не е хранителен, тъй като основното му предназначение с профилактичен характер се определя от калция под формата на калциевият карбонат. Следователно, калцият под формата на калциев карбонат, като основен съставен елемент на продукта "Calcium 600 mg с витамин D 400IU табл. 60S", определя и профилактичното предназначение на продукта. При така установените данни, правилно съдът е приел, че процесният продукт "Calcium 600 mg с витамин D 400IU табл. 60S" е продукт на химическата и в частност, на фармацевтичната промишленост, а не на хранителната промишленост. Следователно, поради това, че продуктът "Calcium 600 mg с витамин D 400IU табл. 60S" не е хранителен продукт и не може да бъде класиран в Раздел IV, Г. 21 от Митническата тарифа, нито за него може да бъде определян тарифен номер, който е включен в Раздел IV, Г. 21 от КН, е изведен правилния и обоснован извод, че административният орган погрешно и в противоречие с нормативните актове е отказал в обжалваното Решение № РЗМ-5800-521/32-233226/10.11.2015 г. да промени деклариран тарифен код - 2106909260 за продукт "Calcium 600 mg с витамин D 400IU табл. 60S". Правилният код на процесния продукт е 2836 50 00 00 съответстващ на калциевия карбонат, като компонент, придаващ основен характер на продукта, т. е. както е изложено в искането за възстановяване в частичен размер на заплатени вносни митни сборове на "ОТС Ф." АД. От "ОТС Ф." АД е отправено искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, по въпроси, изложени в писмена молба. Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т. е. с акт на първичното право. Сама по себе си колизията между два акта от еднакъв ранг не обосновава необходимост от отправяне на преюдициално запитване, нито съмнение относно валидността им. В този аспект националният съд не е длъжен да сезира СЕС винаги, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. В случая се поддържа, че регламентът е невалиден поради опорочена процедура по приемането му, но на практика се оспорва неговата незаконосъобразност. Този въпрос обаче не може да се разреши по пътя на преюдициалното запитване, защото обратното би означавало да се заобиколи разпоредбата на чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз (чл. 230 от ДЕО), съгласно § 4 от който, всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. Доколкото СЕС осъществява контрол относно законосъобразността на законодателните актове, а приложното поле на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. безспорно засяга правата и интересите на дружеството - вносител и настоящ ответник, то същият е могъл в съответствие с нормата на чл. 263, ал. 6 ДФЕС да предяви иск в рамките на регламентирания двумесечен срок. По делото няма данни това да е сторено и тъй като след изтичането му евентуална жалба би била недопустима, то за страната е преклудирано и възражението за невалидност на общностен акт, чиято отмяна тя е можела да иска в срока по чл. 263, ал. 6 от ДФЕС. В този смисъл е и Решението по дело С-188/92 T. D., в което СЕО сочи, че ако даден субект на правото е можел да атакува пряко въпросния общностен акт в производството за отмяната му по реда на чл. 230 ДЕО, но не го е направил, той не може да го атакува косвено посредством производството за постановяване на преюдициално заключение относно валидността на акта. Това е така, защото отправянето на преюдициално запитване не е обвързано със срок, а страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие. Изложеното мотивира извода на настоящия състав, че решаването на правния спор не налага отправянето на запитване до Съда на Европейския съюз предвид ясния и безусловен характер на приложимите за случая разпоредби на производен източник на правото на Европейския съюз. Поради това искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав