Решение № 11614 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2010 г.

Решение № 11614 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6 от 27.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1726/09 г. Административен съд София град, първо адм. отд., десети състав, е решение № 539 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Аерогара-София и е осъдил Агенция "Митници" - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 850 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница-Аерогара-София, чрез процесуалния му представител Станимир Христов Алексиев. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло решение № 539 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Аерогара-София. Ответното по касационната жалба дружество "Глобъл транс лоджистикс" - ООД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд-София град е отменил по жалба на "Глобъл транс лоджистикс" - ООД решение № 539 от 07.10.2008 г., издадено от началника на Митница-Аерогара-София, с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 08BG005102H0027102 от 10.05.2008 г. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен митнически орган, но при допуснато нарушение на материалния закон. След като е дал много подробно тълкуване на разпоредбите от ЗМ, ППЗМ и Регламент № 2913/92 г., регламентиращи института на определяне на митническата стойност на внасяните стоки, административният съд е съпоставил установената фактическа обстановка с тях и е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. На база на представените от жалбоподателя /сега ответник по касация/ писмени доказателства административният съд е приел, че те обосновават извода му, че за митническа стойност на същите е следвало да бъде приета договорена им стойност, а именно платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, а като е приел, че същата подлежи на определяне чрез извънредните способи, началникът на митницата е приложил неправилно материалния закон. Посочено е, че не само не е спазена поредността, определена в чл. 36, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗМ, но административният орган не е изложил каквито и да е било мотиви за определянето на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ. Предвид посочването в мотивите на обжалвания административен акт на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗМ съдът се е занимал подробно и нейното приложение. В тази насока са изложени аргументи, че посочването на нормата на чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗМ посочва формирано убеждение на органите на митническата администрация, че продавачът и купувачът са свързани лица и договорната стойност е неприемлива за митнически цели съгласно алинея втора, но никъде в митническото решение не е посочено на какво основание е направен този извод, нито пък са приложени доказателства. В този ред на мисли е посочено, че дори и да се приеме, че страните по договора за покупка са свързани лица, то в решението липсва анализ на обстоятелството доколко това е повлияло на цената, както и че в такъв случай административният орган следва да уведоми декларатора и да му бъде дадена възможност да вземе становище и да представи доказателства. На база на изложеното е направен краен извод за допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 от ЗМ и бележките към приложение № 7 към чл. 65 от ППЗМ, поради което издаденото митническо решение следва да бъде отменено. Решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен изводът, че доводите за неправилност на решението фактически се излагат под форма на преразказване на фактическа обстановка по издаване на обжалвания митнически акт. От изложеното може да се приеме, че касаторът твърди допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон изразяващи се в това, че административният съд неправилно е приел, административният орган не е спазил процедурата по уведомяване на вносителя, в резултат на което е приложил неправилно и материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до това правилно ли е била определена в обжалвания административен акт митническата стойност на внесената стока от ответното по касация дружество. В мотивите на решението си административният съд е дал тълкуване на правния институт на определяне на митническата облагаема стойност и не то се оспорва от касатора, а изводът съда, че при издаване на решението е допуснато нарушение на закона. С оглед на данните по делото административният съд правилно е приел, че представените по делото доказателства - вносна декларация, износна митническа декларация, договори, РКО за извършени плащания и прочие, дават възможност митническата облагаема стойност да бъде определена по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, т. е. договорната стойност, която е реално платена или подлежи на плащане. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Липсата на такива действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Макар и да е спорно доколко е допуснато нарушение от митническата администрация на разпоредбата на чл. 102 от ППЗМ, то не е от съществено значение за крайния извод на спора, доколкото в съдебната практика се приема, че подобно нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият административен акт незаконосъобразен, още повече, че заинтересованото лице има възможността да изрази позицията си и да ангажира доказателствата при обжалване на акта, какъвто е и настоящия случай. Наведените в касационната жалба аргументи относно внесен депозит от задълженото лице до размер на определената с акта сума са несъстоятелни и не водят до извода, че с внасяне на депозита вносителят се е съгласил безвъзвратно с определените му допълнително митни задължения. Както е обяснено в писмената защита на ответника по касация, внасянето на депозит до размера на определените допълнително задължение е единствената възможност за вдигане на внесената стока, поради което фактът на внасянето му не може да бъде приравняван на признание на задължението. В писмената защита на касатора за пръв път се повдига въпросът за допустимостта на съдебното решение, като се излагат аргументи, че към датата на подаване на жалбата до административния съд не е бил изтекъл срокът за произнасяне от директора на РМД в качеството му на горестоящ административен орган, поради което с оглед на изискването за задължително административно обжалване като условие за подаване на жалба до съда последната се явява процесуално недопустима. Доколкото при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение това оплакване следва да бъде разгледано. Същото е неоснователно. Предмет на обжалване е решение на началника на Митница Аерогара-София, а съгласно чл. 220 от АПК всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митнически органи по реда на АПК. Последният не предвижда задължително административно обжалване, поради което няма пречка жалбата да бъде подадена и директно до съда. Дори да се приеме, че предвид нормата на чл. 211и, ал. 5 и 6 от ЗМ е налице задължително административно обжалване на решението като условие за допустимост на жалбата по съдебен ред, то в случая това условие е изпълнено. За дружеството жалбоподател не съществува възможност да узнае към кой момент жалбата му е изпратена на директора на РМД, от който момент на сетне започва да тече срока за произнасяне по жалбата - чл. 211и, ал. 2 от ЗМ, поради което предвид на данните по делото следва да бъде прието, че към датата на подаването на жалбата до съда - 16.01.2009 г. 30-дневният срок за произнасяне е изтекъл и е налице мълчаливо потвърждаване. Освен това, ако директорът на РМД се е произнесъл по жалбата, то е следва да бъдат представени доказателства в тази насока. Не представянето на такива води до извода, че е налице мълчаливо потвърждаване и подадената жалба до административния съд е допустима и следва да бъде разгледана. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,