Решение № 2537 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2019 г.

Решение № 2537 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на РЗОК-В. срещу Решение № 289 от 10.07.2019 г. постановено по адм. д. № 328 по описа на Административен съд - В. за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отменена по жалба на "Първа частна МБАЛ В." ЕООД Заповед № РД-09-91/21.02.2019 г. издадена от директора на РЗОК-В. в частта и по т. 1, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 29-02-125/31.01.2019 г. и РЗОК-В. е осъдена да заплати на "Първа частна МБАЛ В. " ЕООД разноски по делото в размер на 650 лева. В жалбата се твърди, че решението предмет на контрол е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът "Първа частна МБАЛ В." ЕООД се представлява от адв. Христова, която намира касационната жалба за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за недопустимост на съдебното решение, а алтернативно намира касационната жалба за частично основателна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото и извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, в законоустановения срок за обжалване, срещу административен акт подлежащ на съдебно оспорване и от надлежна страна. По същество на спора съдът е направил извод за основателност на жалбата, предвид което е отменил заповедта в частта и по т. 1. Приел е, че същата е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на лечебното заведение. Решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК. Предвид този извод то следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Установява се, че съдебното производство по адм. д. № 328 по описа на Административен съд В. за 2019 г. е образувано по подадена от "Първа частна МБАЛ В." ЕООД жалба срещу Заповед № РД-09-91/21.02.2019 г. издадена от Директора РЗОК-В.. По подробно изложени в жалбата съображения е поискана отмяната на тази заповед като незаконосъобразна. Видно от съдържанието на акта в него изрично е указана възможността за обжалването му по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Директора на РЗОК-В. пред управителя на НЗОК или пред Административен съд В.. Заповед № РД-09-91 от 21.02.2019 г. е връчена на управителя на лечебното заведение на 21.02.2019 г. и срещу нея е подадена жалба вх. № 29-02-293/07.03.2019 г. до Директора на НЗОК. Тоест в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК лечебното заведение е упражнило правото си на жалба пред по-горестоящия административен орган, а именно Управителя на НЗОК. Жалбата е постъпила в НЗОК на 12.03.2019 г. Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В случая управителят на НЗОК е следвало да се произнесе по жалбата на "Първа частна МБАЛ В." ЕООД в срок до 26.03.2019 г. По-горестоящият административен орган се произнася със заповед № РД-09-388 от 28.03.2019 г., с което отхвърля жалбата на лечебното заведение и потвърждава заповедта на директора на РЗОК-В.. Жалбата до Административен съд В. срещу заповед № РД-09-91/21.02.2019 г. е подадена от "Първа частна МБАЛ В." ЕООД на 15.04.2019 г. Както се посочи в решението предмет на касационна проверка същата е счетена за процесуално допустима като подадена в срок. В така подадената на 15.04.2019 г. жалба не се твърди, че е подадена друга такава срещу заповедта на управителя на НЗОК по реда на чл. 97, ал. 5 от АПК в по - ранен момент. Според настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, направената преценка от първоинстанционния съд досежно допустимостта на жалбата като подадена в срок е неправилна. Както се посочи по-горе Заповед № РД-09-91 от 21.02.2019 г. на директора на РЗОК-В. е обжалвана по административен ред като е подадена жалба до управителя на НЗОК. Цялата административна преписка е получена в НЗОК на 12.03.2019 г. Следователно за управителя на НЗОК от 13.03.2019 г. е започнал да тече двуседмичния срок за произнасяне регламентиран в чл. 97, ал. 1 от АПК. Срокът е изтекъл на 26.03.2019 г. (присъствен ден - вторник). Тъй като управителят на НЗОК не се е произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК за лечебното заведение е започнал да тече 14 дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК при прилагане на правилото на чл. 149, ал. 3 от АПК - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе управителят. Ето защо в конкретния случай заповедта на директора на РЗОК-В. е следвало да се оспори в срок до 09.04.2019 г. (присъствен ден - вторник). Тъй като "Първа частна МБАЛ В." ЕООД е подало жалбата си до съда на 15.04.2019 г. тя се явява просрочена. Така изразеното от настоящия състав становище досежно недопустимостта на оспорването на "Първа частна МБАЛ В." ЕООД срещу Заповед № РД-09-91 от 21.02.2019 г. поради просрочие на жалбата е съобразено с взетото решение по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В неговите мотиви по т. 2 е прието, че за жалбоподателят е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, тоест да се установи началния момент, от който се брои срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган. Предвид това е отчетено, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима. Последващото произнасяне на управителя на НЗОК със Заповед № РД-09-388 от 28.03.2019 г. не може да новира срока за съдебно оспорване на заповедта на директора на РЗОК-В.. Така е възприето и в посоченото тълкувателно решение, съгласно което произнасянето на по-горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК (двуседмичен в настоящата хипотеза), не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен. Последващото късно произнасяне с изричен акт на управителя на НЗОК, с който е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-09-91 от 21.02.2019 г. не полага началото и на нов срок за съдебно обжалване. По тези съображения и като съобрази, че съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт, следва да се приеме от настоящия състав, че първоинстанционният съд е бил сезиран с просрочена жалба, подадена след изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 във вр. с ал. 3 от АПК, която е процесуално недопустима. Пропускането на този срок погасява субективното право на жалба. Като е приел, че е сезиран с допустима жалба и се е произнесъл по същество първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а производство по делото да се прекрати. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ответникът по касация да заплати на РЗОК-В. разноски по делото в размер на 200 лева представляващи държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение