Решение № 7519 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2015 г.

Решение № 7519 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 17 от 4.03.2015 г. по адм. дело № 95/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. С него е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/1453 #2 от 5.11.2013 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", но подписан от заместника му. Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Мали" ООД изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. е приета през 2013 г. и няма обратно действие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Мали" ООД против АУПДВ № 01-2600/1453 #2 от 5.11.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е установено публично държавно вземане, съставляващо изплатена субсидия в размер на 6826.90 лева по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" за кампания 2009 г. Направени са възражения за наличие на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК. От приложената административна преписка и приключило съдебно производство, съдът е установил, че търговското дружество е поело петгодишен агроекологичен ангажимент, считано от 2009 г., като първа година по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Одобрени са за участие по мярката 60 броя биволи. За 2009 г., бенефициентът е получил по направлението субсидия в размер на 6826.90 лева. През следващите две години е заявил по него по 38 бивола. На 14.02.2013 г., изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо за прекратяване на ангажимента на основание чл. 18, ал. 3, т. 2. Разпоредбата предвижда прекратяване при декларирани за втора поредна година по-малък брой животни спрямо одобрените по направлението. Уведомителното писмо е обжалвано от адресата. По жалбата му е образувано адм. дело № 36/2014 г. на Административен съд - Стара Загора само по отношение доводите за нищожност на административния акт. С решение № 160 от 8.10.2014 г. съдът е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението не е обжалвано. На 5.11.2013 г., изпълнителният директор на базата на издаденото уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214, е издал акта за установяване на публично държавно вземане за размера на изплатената субсидия за 2009 г. в размер на 6826.90 лева. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореният АУПДВ не съответства на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа самостоятелни фактически основания за издаването, а се основава единствено на уведомителното писмо за прекратяване на поетия ангажимент. На второ място е отчел наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК - противоречие с материалния закон, изразяващо се в прилагане на санкционна разпоредба за връщане на изплатена субсидия, приета през 2013 г. по отношение на ангажимент, поет през 2009 г. Отделно от това съдът е развил мотиви за допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с нередовно уведомяване на дружеството за започнатото производство по издаване на АУПДВ - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. На последно място съдът е счел за основателни възраженията на жалбоподателя относно наличието на форсмажорни обстоятелства, довели до намаляване броя на животните - епизоотична болест, засегнала част от животните в стадото. От това е направил извод, че получената субсидия не подлежи на възстановяване. По тези четири групи съображения е приел оспорения акт за незаконосъобразен и го е отменил. Така постановеното решение е правилно, но само по отношение на констатираното от съда нарушение на административнопроизводствените правила. Данните по преписката ясно и недвусмислено показват, че при връчване на съобщението за започване на производството по издаване на АУПДВ не са спазени правилата за доставяне на пощенски пратки. Липсата на надлежно уведомяване е лишило дружеството от право на участие в това административно производство и само по себе си е довело до незаконосъбразност на завършващия го акт. В този смисъл е формирана и практиката на Върховния административен съд - например решение № 864 от 22.01.2014 г. по адм. дело № 1446/2013 г. на трето отделение. Останалите изводи на административния съд за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК са неправилни. Необосновано е прието, че в оспорения акт не се съдържат фактически снования за издаването му, тъй като имало само позоваване на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по съответната мярка и направление. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. задължава ДФЗ да прекрати ангажимента в случаите, при които подпомаганият субект за втора поредна година декларира на по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените при поемането на ангажимента. Прекратяването на това правно основание е извършено с уведомително писмо № 01-2600/1453 от 14.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Всички въпроси относно наличието или липсата на предпоставките, въведени в правната норма, водещи до прекратяване на ангажимента са относими към издаването на този административен акт. Именно в производство по проверка на неговата законосъобразност подлежат на изследване и възраженията на жалбоподателя за наличие на хипотезата на чл. 18, ал. 6 от наредбата - доказаните форсмажорни или изключителни обстоятелства са самостоятелно основание за прекратяване на ангажимента и го освобождават от задължението да възстанови напълно или частично получената финансова помощ. Тези възражения са били предмет на обсъждане от административен съд в производството по жалба на дружеството за нищожност на уведомителното писмо за прекратяване на ангажимента на основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от наредбата. Те са извън обхвата на съдебния контрол върху последващия АУПДВ. Фактическото основание, на което той се издава е ясно посочено в разпоредбата - прекратен с нарочен административен акт агроекологичен ангажимент, поради декларирани за втора поредна година по-малък брой животни. Прекратяването в тази хипотеза има за самостоятелна правна последица възстановяване на получената финансова помощ. Изводите на съда за порок във формата и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради необсъждане на доводите на жалбоподателя за наличие на форсмажорни и изключителни обстоятелства са изцяло неправилни. Неправилно съдът е приел и допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в прилагане на разпоредба, която е приета след поемане на ангажимента. Нормата на чл. 7, ал. 1 от наредбата постановява, че агроекологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажимента. Жалбоподателят не ги е изпълнил, тъй като през 2009 г. е декларирал 60 броя животни, а следващите две години по 38 броя. Разплащателната агенция е задължена да приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 3 и да прекрати ангажимента. Още повече, че това задължение е съществувало още през 2012 г. - изменената норма на чл. 18, ал. 2, т. 3 от наредбата обн. ДВ. бр. 23/2012 г., в сила от 20.03.2012 г. А прекратяването на ангажимента на това основание има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. По отношение на прекратения ангажимент, то съставлява вече недължимо плащане по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕС) 65/2011 г., а не е санкция, както неправилно е прието от първоинстанционния съд. Самият административен орган при издаване на АУПДВ е посочил, като правно основание и описания регламент. По изложените съображения решението на съда следва да се остави в сила, но като се имат предвид мотивите, изложени в настоящото решение. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноските за касационното производство, жалбоподателят следва да заплати на дружеството сумата от 500 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение