Решение № 13006 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. П. от гр.София, [заличен текст] срещу решение 9613/ 24.06.2024г по адм.д. 2316/ 2024г по описа на Административен съд София град. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата й против Експертно решение (ЕР) 00040/26.01.2024г. на Специализиран състав по хир., ортопедични и СЗЗ на Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено ЕР 00258/30.10.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕАД за отмяна на болничен лист Е 20231189188/20.04.2023г. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е възприел, че в настоящия случай е приложима нормата на чл.14, ал.5 от Наредбата за медицинската експeртиза (НМЕ) без да е съобразил дали е назначена чужда помощ. Счита, че са налице основанията на чл.14, ал.4 и ал.6 от НМЕ за издаване на болничен лист. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено ЕР 00040/26.01.24r. на НЕЛК, като бъде потвърден болничен лист Е2023 1189188 на общ ЛКК към ДКЦ XXIV. Претендира разноски в касационното производство на основание чл.36 във връзка с чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата ведно с направените разноски пред Административен съд София град. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител юрк. Александров, оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че правилно болничният лист, издаден по чл. 12, ал. 5 от НМЕ на Д. П., е отменен от НЕЛК. Поради това моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Топлофикация София" ЕАД гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Искренов оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за законосъобразно, а разпоредбите на чл. 12, т. 4 и чл. 12, т. 6 от НМЕ - за неприложими в конкретната хипотеза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците УМБАЛ"Свети Иван Рилски"ЕАД гр. София, РД "Социално подпомагане" София-град, Териториално поделение на НОИ София-град, ДКЦ "ХХIV-София" ЕООД гр. София, Агенция за хората с увреждания не изпращат представители и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е в съответствие с материалния закон и не са били налице хипотезите на чл.12, ал.4 и ал.6 от НМЕ за издаване на болничен лист, предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Д. Б. П. против Експертно решение 00040/26.01.2024г. на Специализиран състав по хир., ортопедични и СЗЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР 00258/30.10.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕАД за отмяна на издадения й болничен лист Е 20231189188/20.04.2023г. От фактическа страна е установено, че с ЕР 1602/14.05.2020г. на I МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" ЕАД София - II състав на Ц. Т. майка на Д. П., е призната 100 % трайна намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено за общо заболяване - [заличен текст]. На Д. П. е издаден болничен лист Е 20231189188, продължение, за 30 дни отпуск за придружаване и гледане на болен член на семейството майка с диагноза [заличен текст], считано от 28.04.2023г до 27.05.2023г. На 29.05.2023г. Ц. Т. е постъпила за лечение в Клиника по урология при УМБАЛ Александровска ЕАД, видно от представената епикриза, в която е посочено, че оперативно е извършена [заличен текст]. По подадена жалба от ТП на НОИ София ТЕЛК при УМБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕАД с ЕР 00258/30.10.2023г. не е потвърдил болничен лист Е 20231189188/20.04.2023г поради издаването му в нарушение на чл.12, т.5 от НМЕ. По жалба от Д. П. с процесното ЕР 00040/26.01.2024г. на Специализиран състав по хир., ортопедични и СЗЗ на НЕЛК е потвърдено ЕР на ТЕЛК. За да отхвърли жалбата срещу решението на НЕЛК, съдът е изложил мотиви, че обжалваният административен акт е валиден и законосъобразен. Обосновава, че след като майката на касаторката П. е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и е на [заличен текст], органът правилно е преценил, че процесният болничен лист е издаден в нарушение на чл.12, ал.5 от НМЕ. Според решаващия състав към момента на издаване на болничния лист не са били налице случаите по чл.12, ал.4 и ал.6 от НМЕ, при които би могло да се издаде болничен лист по изключение. Решението е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 5 от НМЕ не се издава болничен лист за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане. А в разпоредбата на чл. 12, т. 4 от НМЕ е регламентирано, че не се издава болничен лист за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий. В хипотезата на чл.12, ал.6 от НМЕ издаване на болничен лист е допустимо за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, само когато са налице обективни данни за обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване. Безспорно майката на Д. П. страда от [заличен текст], което я квалифицира като хронично болна. Видно от ЕР 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към Университетска първа МБАЛ Св. Йоан Кръстител ЕАД гр. София, общото й състояние е увредено и тя е на легло. В обжалваното ЕР 00040/26.01.2024г. на НЕЛК е прието, че от месец януари 2023 г. състоянието на Ц. Т. се е влошило и се е наложило неколкократно стационарно лечение. Видно от представената по делото епикриза от Клиника по урология на УМБАЛ Александровска ЕАД гр. София, Т. е постъпила на 16.01.2023г за извършване на контролна [заличен текст]. Не са установени рецидив на основното заболяване, възпаление или конкременти. На 18.04.2024г е извършен преглед, за който в амбулаторния лист е отразено, че се оплаква от [заличен текст] и е издаден болничен лист на дъщерята Д.. На 29.05.2023г постъпва по спешност в Клиника по урология на УМБАЛ Александровска ЕАД гр. София с данни от КАТ (компютърно аксиална томография) за [заличен текст] и с диагноза [заличен текст] . При тези факти правилно административните органи и съдът приемат, че в случая болничният лист на дъщерята е издаден в нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ и са неприложими разпоредбите на чл.12, т. 4 и т.6 от НМЕ. Пред Административен съд София град, който е инстанцията, пред която се установяват фактите по спора, не са представени убедителни доказателства относно обостряне на хроничното заболяване, извършване на свързани с него интервенции и/или установяване на ново заболяване на Ц. Т., предхождащи издаването на болничен лист Е 20231189188/20.04.2023г. Безспорно тя е лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ. Според действащата нормативна уредба за гледане на такова лице е недопустимо да се издава болничен лист за намалена работоспособност, независимо дали реално ползва определената му чужда помощ. Упражняването на правото на ползване на чужда помощ е личен избор на ползвателя чл.11 от Закона за личната помощ, поради което субективната преценка на лицето да не се възползва от правото си не може да доведе до разширително тълкуване на ограничението по чл.12, т.5 от НМЕ. В тази нормативна разпоредба изрично е посочено само едно изключение от забраната за издаване на болничен лист, в което Ц. Т. не попада. Поради това настоящият съдебен състав намира, че процесният болничен лист е незаконосъобразно издаден именно поради нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ и правилно жалбата срещу ЕР на НЕЛК, с което е потвърдена отмяната му от ТЕЛК, е отхвърлена от съда като неоснователна. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а той следва да заплати на всеки от ответниците НЕЛК и "Топлофикация София" ЕАД гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение