Решение № 3986 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2021 г.

Решение № 3986 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2021 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сиена 2000" АД със седалище гр. Варна, представлявано от изпълнителния директор А. К., чрез адв. Н. Цонков, против решение № 880 от 29.06.2021 г., постановено по адм. дело № 868/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 01-2600/690/02.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмено становище, подадено чрез процесуалния му представител юрк. Д. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Сиена 2000" АД срещу писмо изх. № 01-2600/690/02.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. /Наредба № 6 от 26.10.2018 г., Наредбата/ е прекратен по право договор № 201903/19.07.2019 г. за финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", подмярка "Конверсия на сортовия състав на насажденията" с дейности "Изкореняване", "Засаждане" и "Изграждане на подпорна конструкция", сключен по реда на чл. 14, ал. 1 и заявление за окончателно плащане с ИН № 2931010043 не е разгледано. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта на закона. В подкрепа на тези си изводи първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви относно наличието на предвидените в чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. предпоставки за прекратяване на договора за финансова помощ по право, с оглед липсата на подадено в предвидения срок заявление за авансово плащане от страна на дружеството и е анализирал подробно и аргументирано липсата на противоречие на тази норма с разпоредбите от Регламенти (ЕС) 2016/1149, 2016/1150, № 1308/2013 на Европейския съюз. От данните по делото се установява, че на 07.02.2019 г. "Сиена 2000" АД е подадено заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор (НППЛВС) 2019 – 2023, като в раздел V – Начин на плащане на финансовата помощ е посочено, че дружеството ще се ползва от възможността за авансово плащане. Със заповед № 03-РД/2819/10.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", част І е одобрено посоченото заявление за финансова помощ за частта: инвестиция 136709, 27 лева, финансова помощ 102531, 96 лева, подмярка "Конверсия на сортовия състав на насажденията", площ 4, 7985 ха и част ІІ е отказана финансова помощ за сумата от 38099, 04 лева, като в следствие на това на 19.07.2019 г. между "Сиена 2000" АД и Държавен фонд "Земеделие" е сключен договор № 20/1903 за предоставяне на финансова помощ по подмярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от НППЛВС 2019 – 2023. На 15.06.2020 г. от дружеството е подадено заявление за окончателно плащане по договора. В последствие и въз основа на докладна записка № 03-0416/468/29.01.2021 г. на директора на дирекция СПМ в ДФЗ до зам. –изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е предложено заявлението за окончателно плащане на дружеството да не се разглежда, поради прекратяване на договора на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6/28.10.2018 г., е издадено и оспореното в производството писмо. При тези данни, правилен и обоснован се явява изводът на съда, че издаденият на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6 административен акт е законосъобразен. На първо място следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд относно характера на оспореното писмо. Макар волеизявлението на административния орган, с което се отказва изплащане на финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане да не е наименувано "заповед", каквото е изискването на чл. 18, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6/26.10.2018 г., то същото има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв е обжалван от адресата му в законовия срок пред съответния административен съд. По този начин, както правилно е счел и първоинстанционният съд, правата на жалбоподателя не са нарушени, тъй като той е осъществил защита срещу изложените факти и обстоятелства в изявлението на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", независимо от неговото наименование. Както бе посочено по- горе, обжалваното писмо, с което е прекратен по право договорът за финансова помощ е издадено на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. Съгласно тази норма, когато ползвателят на финансова помощ е посочил в заявлението по чл. 12, ал. 1, че ще ползва авансово плащане и не подаде заявление за авансово плащане в срока, посочен в чл. 15, ал. 3 и 4, договорът за финансова помощ, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, се прекратява по право. В чл. 15, ал. 3 от Наредбата е посочено, че авансовото плащане може да бъде заявено до 2 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година. В настоящия случай, "Сиена 2000" АД е посочило в заявлението си от 07.02.2019 г., че ще ползва авансово плащане, но в срока, предвиден в чл. 15, ал. 3, който нормативно е бил удължаван два пъти, т. е. до 04.10.2019 г., дружеството не е направило изрично изявление за заявяване на авансовото плащане, като по делото не са налице доказателства, а и твърдения в тази насока. В мотивите си съдът е съобразил твърдението на жалбоподателя, според което заявление за авансово плащане е подадено на датата 07.02.2019 г. На посочената дата е подадено заявление за предоставяне на финансова помощ, в което е заявена сума за авансово плащане, но заявление за авансово плащане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Наредбата не е подадено, както е установил и съдът в обжалваното решение. Основното оплакване в касационната жалба се свежда до това, че решаващият съд неправилно е счел, че чл. 16, ал. 11 от Наредбата не противоречи на европейското законодателство. Настоящият състав констатира, че на това възражение е даден обоснован и законосъобразен отговор в мотивите на обжалваното решение. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че законовото изискване за повторно подаване на заявление за авансово плащане има за своя цел в случай, че няма да се ползва заявен аванс, Държавен фонд "Земеделие" да разполга с нормативно предвидената възможност преди изтичане на финансовата година да извърши прехвърляне на средства от мярка в мярка или да повиши бюджет по друга мярка. Както е посочил първостепенният съд в мотивите си, това е от особено значение с оглед прогнозирането на конкретен бюджет за следващите години.