Решение № 8713 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, приподписана от юриск. М. Христова срещу решение 5823/05.10.2023 г., постановено по адм. дело 4549/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, в която по жалба на Напоителни системи ЕАД гр. София е отменен АУПДВ 38/27.04.2023 г., издаден от директора на посочената дирекция за установените задължения за такса водовземане от повърхностни води за период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. по чл. 194, ал.1, т. 1, б. а от Закона за водите (ЗВ) за разликата над 166 571,64 лв. до пълния размер от 309 347,34 лв. и за лихви за забава за разликата над 20 942,41 лв. до пълния размер от 38 894,43 лв. Релевира се оплакване че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка по издаване на оспорения индивидуален административен акт и събраните доказателства. Твърди се от касатора, че към момента на издаването му Напоителни системи ЕАД не е внасяло суми по сметка на Басейновата дирекция за заплащане на дължимите такси и по разрешително 01420025/10.05.2021 г., издадено от министъра на околната среда и водите за период от 01.01.2021 г. До 31.12.2021 г. Според касатора неправилно при излагане на мотивите си съдът е достигнал до извод, че е нарушен материалният закон, което е довело до неправилно установяване на дължимите суми за такса за водоползване от повърхностни води за 2021 г., тъй като органът не бил приложил правилният коефициент. В тази връзка в касационната жалба се сочи, че дължимите такси за водовземане от повърхностни води са изчислени на база декларации, справки за иззети водни количества и посредством чл. 12, ал.1, т. 3 и ал. 3, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. и на основание § 9, предл. второ от ПЗР на ЗВ. Касационния жалбоподател твърди, е всички изисквания по чл. 195, ал.1 и 2 ЗВ за издаване на акта за установяване на публично държавно вземане са изпълнени при издаването му. Твърди също така, че от представената с писмо с вх. КД 05 422(5)/06.04.2022 г. таблица за изчисляване на отнети обеми вода за напояване през 2021 г. съгласно Наредбата за водопотребление е установено, че дружеството е превишило нормите за водопотребление и коефициентът за изчисление, който следва да се приложи е К 1,3. Въз основа на справка експертите на басейновата дирекция според касатора правилно са изчислили дължимата такса по коефициент 1,3 за отчетения и използван за напояване воден обем през 2021 г. по посоченото по горе разрешително. Затова счита за неправилен извода на съда, че тези таблици са неотносими и са въведени едва с писмените бележки от административния орган. Според касатора тези таблици са неразделна част от административната преписка по съставяне на АУПДВ, тъй като са представени от дружеството в изпълнение на задълженията му по чл. 194б ЗВ и са цитирани и като основание в акта. Обсъдена е в касационната жалба допуснатата от съда съдебно икономическа експертиза с оплакване, че неправилно съдът я кредитирал. В тази връзка се твърди, че вещото лице е направило изводи по трите зададени въпроси, които се базират единствено на това, че не е налице превишение на разрешените за ползване водни обеми. В констативен протокол Пз 145/26.04.2021 г. касаторът сочи, че действително не е констатирано превишаване на разрешените за ползване с месечния график водни обеми, но е налице превишение на нормите на водопотребление съгласно Наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ от страна на дружеството, което вещото лице не било взело под внимание, а то според касационния жалбоподател е от съществено значение за начина на изчисляване на таксите. Затова се твърди в касационната жалба, че като не е взело предвид гореспоменатите справки вещото лице е направило погрешен извод, че използваният в случая коефициент е 0,7. По изложените подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, касационният жалбоподател иска неговата отмяна и да се потвърди изцяло процесния АУПДВ. Ответникът по касационната жалба Напоителни системи ЕАД гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Гълъбова в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва по подробни развити съображения и с цитиране на съдебна практика на ВАС по адм. дела 11572/2020 г., 3989/2020 г., 7314/2020 г. и 7545/2020 г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание адв. Мазганов поддържа изразеното в писмения отговор на адв. Г. Гълъбова. С частна жалба Напоителни системи ЕАД гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Гълъбова обжалва разпореждане 34/03.01.2024 г. по адм. дело 4549/2023 г. на Административен съд - София - град , с което е върната касационната жалба на дружеството срещу посоченото по горе решение в отхвърлената част. Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Излага се и довод, че е внесена държавната такса за касационното обжалване, поради което иска отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба и настоящият съд да даде указания за администрирането й. По делото е посочен съдебен адресат, но то не е връчено на пълномощника адв. Гълъбова, а лично на дружеството и по този начин съдът е нарушил разпоредбите за уведомяване на страната по делото. Ответникът по частната жалба директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив чрез юриск. М. Христова, я оспорва.Претендира се от юриск. М. Христова в съдебно заседание присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал.1 АПК, респ. чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. За да отмени частично оспорения от Напоителни системи АД АУПДВ 38/27.04.2023 г. за установено задължение за такса водовземане за период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. за разликата над 166 571,64 лв. до пълния размер от 309 347,34 лв. и за лихви за забава за разликата над 20 942,41 лв. до пълния размер от 38 894,43 лв., първоинстанционният съд е приел, че от заключението на съдебно икономическата експертиза е установено, че отнетите водни количества са 121 968 340 куб. м. за язовир Батак и 34 061 490 куб. м. за язовир Белмекен. За разлика от административния орган за изчисляването на дължимата такса корекционният коефициент не е 1,3, а 0,7. Експертът изрично е посочил в заключението си и е възприето от първостепенния съд, че от подадените от дружеството справки е установено, че отнетите водни количества не превишават разрешените лимити на ползваната вода. Въз основа на изложеното в експертизата ,съдът е приел, че размерът на дължимата такса е в размер на 166 571,64 лв. (158 639 660 х 0,0015 х 0,7). Съдът е приел в решението си, че възприема изчисленията на експертизата, тъй като вещото лице е изчислило количеството отнет воден обем за язовир Батак 121 968 340 куб. м. и 36 671 320 куб. м. за язовир Белмекен или общо 158 639 660 куб. м. по подадените справки за резултатите на измервателните устройства. Съдът подробно е посочил относимата нормативна уредба за определяне на таксата по чл. 194, ал.1 ,т. 1, б. а ЗВ Наредба за нормите на водопотребление (Наредбата) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата). В обжалваното решение е налице позоваване на чл. 3, ал.1, чл. 11 и чл. 12 от Тарифата, като в последно цитираната разпоредба се съдържа и формулата за изчисление на процесната такса. Въз основа на доказателствата по делото, съдебно икономическата експертиза и относимата правна уредба на таксата за водовземане, първостепенният съд е възприел посоченият от експерта коефициент 0, 7, а не използвания от административния орган 1, 3. Обжалваното решение е неправилно постановено. Безспорно установено е по делото, че Напоителни системи ЕАД е титуляр на разрешително 01420025/10.05.2021 г., издадено от министъра на околната среда и водите за водовземане от повърхностен воден обем язовир Батак (ВЕЦ Алеко) и (ВЕЦ Момина Клисура), изграден на река Мътница и язовир Белмекен, изграден на река Крива. Разрешителното е издадено за земеделски цели обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури в района на НС Алеко Пазарджик с лимит на ползваната вода от язовир Батак до 130 милиона куб. м./годишно и от язовир Белмекен до 38 милиона куб. м./годишно. Не се спори, че при проверка на експерти от посочената Басейнова дирекция е съставен констативен протокол Пз 145/26.04.2022 г., като е установено, че Напоителни системи ЕАД за 2022 г. не е заплатило дължимата такса за водовземане по издаденото му разрешително. Твърдението на касационния жалбоподател е, че от доказателствата се установява, че дружеството е превишило нормите на водопотребление съгласно чл. 117а, ал. 2 ЗВ, като се позовава на представено от последното писмо с таблица за изчисляване на отнетите обеми вода да напояване за 2021 г. и дружеството само било посочило, че отнетият годишен обем вода е по голям от обема по нормите за водопотребление и коефициентът за изчисление е К 1,3. Съдебно икономическата, работила по делото е с поставени задачи: 1. Извършена ли е проверка от директорът на Басейнова дирекция съгласно чл. 194б, ал.3 ЗВ, кога и по какъв начин е било установено несъответствие?; 2. Информацията в подадената декларация от страна на напоителни системи ЕАД съответства ли на наложената на дружеството имуществена санкция и 3. С какъв корекционен коефициент трябва да се състави формулата за дължимата такса за водовземане при ненадвишаване на лимита при ползване на вода по разрешително 01420025/10.05.2021 г. и на база на това каква трябва да бъде дължимата такса за водовземане?. Вещото лице е отговорило на така поставените въпроси, вкл. и на третия въпрос, сравнявайки отнетия воден обем и разрешения лимит вода по разрешителното за водовземане от повърхностни води. Така поставеният на експерта въпрос е неправилен, тъй като не е следвало да се сравнява отнетият воден обем с лимита вода по разрешителното, а обема на отнетия воден обем с нормите за водопотребление съгласно чл. 1, ал.2 от Наредбата на водопотреблението. Тази разпоредба препраща към чл. 194, ал. 6 ЗВ, съотв. към Тарифата. В чл. 12, ал. 3, т. 2 от нея изрично е заложено, че когато таксата за водовземане от повърхностни води е за напояване единичният размер на таксата се умножава, като когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 0,7; а когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 1,3. Неправилно съдът е поставил третия въпрос на вещото лице да се сравнява отнетото водно количество с разрешения лимит вода по издаденото на Напоителни системи ЕАД , вместо сравнение между отнетото водно количество и съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗВ изрично регламентира, че таксата по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в Наредбата по чл. 117, ал. 2 ЗВ. От друга страна в намиращата се по делото таблица за изчисляване на обеми на вода за напояване, съгласно Наредбата за водопотребление, съставена от Напоителни системи ЕАД изрично е посочено, че отнетият годишен воден обем за напояване на земеделски култури е по голям от обема на нормите за водопотребление, поради което според дружеството коефициентът, който трябва да се приложи по формулата на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата е 1,3. В тази връзка правилно процесуалният представител на ответника по жалбата пред първоинстанционния съд при разпита на вещото лице по съдебно икономическата експертиза в съдебно заседание на 03.10.2023 г., е възразил срещу приемането на тази експертиза, в която е направено изчисление на таксата за водовземане, сравнявайки отнетият обем вода и лимита по разрешителното, а не между отнетият обем водни количества и нормите на водопотребление, което дружеството в цитираната таблица е признало за превишение нормите на водопотребление и само е посочило коефициентът, който е приет и в административния акт. В същия смисъл е и решение по адм. дело 10504/2023 г. на ВАС, Първо отделение между същите страни, но за предходен период на 2020 г. При така установеното неправилно първоинстанционният съд е отменил оспорения АУПДВ, като не е извършил правилна преценка на доказателствата и приложимите разпоредби от относимата правна уредба на таксата за водовземане от повърхностни води и целта на използваното напояване. Решението като неправилно следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК да бъде отменено и на основание чл. 222, ал.1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Напоителни системи ЕАД срещу АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. По частната жалба на Напоителни системи ЕАД. С разпореждане 10950/11.12.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без движение касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД срещу решението в отхвърлената му част и е указал да се внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лв. Това указание не е изпълнено в дадения от съда 7 дневен срок за отстраняване на нередовността на касационната жалба. С разпореждане 34/03.01.2024 г. по първоинстанционното дело е върната касационната жалба срещу обжалваното решение в частта, в която жалбата на дружеството против АУПДВ е отхвърлена. С частна жалба Напоителни системи ЕАД е обжалвало разпореждането на съда за връщане на касационната жалба, както и е представен банков документ за внасяне на държавната такса от 70 лв. по сметка на Върховния административен съд. Таксата е внесена в срока, който е даден от първоинстанционния съд. Обжалваното разпореждане е правилно, но на друго основание. Разпоредбата на чл. 211, ал.1 АПК регламентира 14 дневен за подаване на касационна жалба до Върховния административен съд от датата на съобщаване, че решението е постановено. В процесния случай съобщението на първоинстанционния съд, че решението е изготвено, е получено на 12.10.2024 г., а касационната жалба е подадена на 07.12.2024 г., т.е. извън преклузивния срок по чл. 211, ал.1 АПК. Неправилно в касационната жалба (озаглавена като насрещна касационна жалба) е подадена на основание чл. 287 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в срока за отговор по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. ГПК може да се прилага субсидиарно предвид разпоредбата на чл. 144 АПК, само ако в последния не е уреден въпросът за срока за подаване на касационна жалба, поради което чл. 287 ГПК, на който има позоваване в касационната жалба на дружеството, не е приложим. В случая, както вече се посочи законодателят изрично е уредил срокът за подаване на касационна жалба съгласно чл. 211, ал.1 АПК, поради което касационната жалба е подадена извън посочения преклузивен срок и затова е процесуално недопустима, поради което като краен резултат разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на касационната жалба, е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Христова, на Басейнова дирекция Източнобеломорски район следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение