Решение № 1400 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Варна срещу Решение 642 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело 2850/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-11-1276/7/22.11.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р С. Ангелов 63 ЕООД със седалище в гр. Варна срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р С. Ангелов 63 ЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че въпреки, че безспорно е било установено, че в разглежданите два случая е отчетена дейност, която не е била извършена, то органът е допуснал нарушения на съществени процесуални правила в развилото се пред него производство. Настоящият касационен състав намира последните изводи за необосновани. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р С. Ангелов 63 ЕООД и НЗОК е сключен договор 030508/06.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. Не е спорно също така, че при извършената от длъжностни лица контрольори в РЗОК Варна планова, самостоятелна, тематична проверка в практиката на амбулаторията с адрес в [жк] на гр.Варна, било установено, че изпълнителят е отчел извършен от него консултативен преглед на дата 04.08.2022г. на ЗОЛ С. Иванова с основна диагноза [диагноза], за което е било издадено и медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист по Детски болести . Последващо отчетен е бил като извършен от д-р Ангелов и още един консултативен преглед на дата 08.08.2022г. на същото ЗОЛ с основна диагноза Други общи прегледи , за който в поле терапия е отразена извършена имунизация трети прием. Проверката е установила, че и за двата проведени консултативни прегледа на посочените дати не са налични в практика отчетените чрез информационната система на НЗОК амбулаторни листове, а освен това сумата по тях е била отхвърлена за плащане, тъй като преди посочените дати ЗОЛ С. Иванова(дете с [диагноза]) е починало(на дата 14.07.2022г.). В депозираното от провереното лечебно заведение писмено обяснение от дата 20.10.2022г. по преписката, д-р Ангелов посочил, че всъщност е издал направление за специалист, респ. е имунизирал друго ЗОЛ детето С. Дамянова, като погрешка(поради близките имена и ЕГН) е съставил отчетните документи на името на С. Иванова. От събраните в хода на производството пред РЗОК Варна писмени доказателства се установява, че в амбулаторията на практиката не са налични каквито и да е амбулаторни листове, издавани и за ЗОЛ С. Дамянова, която не е и в пациентската листа на д-р Ангелов(установено е, че нейн личен лекар е д-р Бекиров). От майката на детето е получена информация, че тя не познава д-р Ангелов, не е водила детето при него за прегледи и имунизации, като последните са били извършвани от педиатъра д-р Анастасова. В съдебно заседание на дата 26.04.2023г. административният съдия е разпитал д-р Атанасова, която дава обяснение, че педиатричната практика, в която работи обслужва около 800 деца(насочвани от трима лични лекари в [жк] на гр.Варна), вкл. и от практиката на д-р Ангелов. За случая с детето С. сочи, че направлението, получено от последния, е издадено след осъществения от нея преглед(поради неговата спешност), а в бързината не е констатирала, че детето не е в пациентската лица на изпращащия я лекар, вкл. и че вписаното ЕГН и име са на друго дете, което преди това е починало. Свидетелят е отбелязала, че често в бързината не се преглеждат детайлно издаваните от системата документи, вкл. амбулаторния лист за случая на името на друго дете, което майката на С. Дамянова била подписала погрешка с вписани данни на С. Иванова. При тази фактическа обстановка правилно първостепенния съд е формирал извод, че прегледи на са били извършени от лекар в практиката на д-р Ангелов на никое от двете деца. Това се обосновава не само с документалната липса на съставени отчетни медицински документи, вкл. и първични такива, в самата практика, но от факта, че детето(С. Дамянова), което е било само на няколко месеца и за което амбулаторията твърди, че действително са съставяни електронно отчетените два амбулаторни листа и издадено направление за специалист педиатър, не е било водено на преглед при д-р Ангелов(така негова майка Р. Иванова), а само при личния си лекар д-р У. Бекиров и педиатъра свидетеля д-р Анастасова. В тази връзка необоснована е тезата, застъпена в първоинстанционното съдебно решение, че административният орган не е обсъдил възраженията на изпълнителя, напротив Директор РЗОК Варна е отговорил на посочените в даденото Обяснение твърдения на д-р Ангелов, като е установил в крайна сметка, че прегледи и имунизация не са били реално извършени от него на никоя от двете С., независимо от вписаните данни в подадените към Касата отчетни документи. Не може да се сподели също така и извода на административния съдия, че наложеното наказание е несъразмерно, тъй като за безспорно установеното нарушение от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, изразяващо се в неизвършване на дейност новелата на чл.59 ал.11, т.1, предл. първо от ЗЗО във вр. с чл.421 ал.1, б. а от приложимия НДР за МД 2020г. - 2022г. предвижда като единствена възможна санкция "прекратяване на договора" частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност . В случая законодателят е посочил една единствена по вид санкция, поради което неприложима е общата хипотеза на чл.412 от НРД на МД 2020 2022 години. Случаите не може да се приемат и за маловажни, тъй като те не попадат в обхвата на дефинитивната норма на § 1, т.4.1 от ДР на същия НРД, където техническата грешка не е предвидена като хипотеза при извънболничната медицинска помощ(за разлика от т.4.2 при болничната такава срв. б. в ). По тази причина решението на административния съд ще следва да се отмени като неправилно, а жалбата на Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р С. Ангелов ЕООД се отхвърли, като неоснователна. По разноските. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143 ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, на НЗОК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 лева за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение