Решение № 10195 от 10.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Комуникационни и информационни системи при Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу Решение 679 от 8.02.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 7480/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на посочената дирекция срещу Решение УРИ 8121p-12083/13.07.2021 г. на ръководителя на Отговорния орган по Фонд Вътрешна сигурност за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор рег. 5290оп-674/21.10.2019 г. с изпълнител Индекс България ООД. В касационната жалба има оплаквания, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество, като съдът постанови решение за отмяна на акта. Претендират се разноските по водене на делото. Ответникът - ръководителят на Отговорния орган по Фонд Вътрешна сигурност, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Дирекция Комуникационни и информационни системи при МВР срещу Решение УРИ 8121p-12083/13.07.2021 г. на директора на Дирекция Международни проекти при МВР и ръководител на Отговорния орган по Фонд Вътрешна сигурност, с което се определя финансова корекция на Дирекция Комуникационни и информационни системи при МВР в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор рег. 5290оп-674/21.10.2019 г. с изпълнител Индекс България ООД. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Решението е недопустимо. При служебно извършената проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция установи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с жалба срещу акт, който е изключен от съдебен контрол. Дирекция Международни проекти при МВР, определена за Отговорен орган по Фонд Убежище, миграция и интеграция и Фонд Вътрешна сигурност с Решение 657/31.08.2015 г. на Министерския съвет, и Дирекция Комуникационни и информационни системи при МВР бенефициерът, на който е определена финансовата корекция, са част от една и съща административна структура специализираната администрация на МВР (чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи). Т.е. издателят на оспореното решение - ръководителят на Отговорния орган за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и бенефициерът са в структурата на Министерството на вътрешните работи. В случай като настоящия приложение намира чл. 27, ал. 3 във вр. чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ на съдебен контрол не подлежи индивидуален административен акт, когато органът, който го е издал, и бенефициерът са в една административна структура. Предвид изричната законова забрана за съдебно оспорване на актовете при наличие на хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата на Дирекция Комуникационни и информационни системи при МВР и да прекрати производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Разглеждайки спора по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Предвид принадлежността на страните към една и съща административна структура разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение