Решение № 423 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2019 г.

Решение № 423 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта против решение № 6315/24.04.2019 г., постановено по адм. д. № 13664/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и вътрешно противоречие в мотивите – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлено оспорването на Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна "Шахматна федерация България" оспорва касационната жалба по кратки съображения, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6315/24.04.2019 г., постановено по адм. д. № 13664/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е отменена Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта, върната е преписката на министъра на младежта и спорта за процедиране на заявление на Сдружение "Ш. Ф. Б." вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. от фазата на работа на Комисията за лицензиране и атестиране, свързана с преценка на заявлението във връзка с дадените от съда указания в мотивите на решението и са присъдени разноски. Решаващият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира за неоснователни доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Според § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за физическото възпитание и спорта (обн. ДВ, бр. 86/2018 г.) неприключените до влизането в сила на закона производства по отменения Закон за физическото възпитание и спорта се довършват по досегашния ред. Следователно съображенията за отпадане на правния интерес на "Шахматна федерация България" от оспорване на Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта поради промяна на материалноправния режим по лицензиране на спортните интереси, респективно невъзможността да бъде постигнат целения правен резултат - издаване на позитивен за тази федерация резултат, не кореспондират с правната уредба на заварени висящи производства. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав при надлежно сезиране с допустимо оспорване, подадено от адресат на обжалваем административен акт, поради което е валидно и допустимо, поради което липсват основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. В обжалваното съдебно решение в съответствие със събраните по делото доказателства правилно е установена фактическата обстановка, а именно, че "Шахматна федерация България" е поискала със заявление вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. издаване на спортна лицензия, за което е представила документи под опис към заявлението и допълнително с писмо вх. № 09-00-3957/2 от 15.11.2017 г. Заявлението е разгледано от Комисия за лицензиране и атестиране, назначена от министъра на младежта и спорта, която е приела за установено, че сдружението не е представило списък на спортните съоръжения и обекти, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, необходим по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б. (отм.); , констатирани са и други нередности, които не са относими към настоящия спор, поради което е предложила да бъде издадена спортна лицензия на друг заявител "Българска федерация по шахмат" 1928, чието заявление приема за редовно. Не е предоставен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението на "Шахматна федерация България". Заповед № РД-10-62/23.11.2017 г. (неточно изписана с грешен номер в обжалваното съдебно решение), с която министърът на младежта и спорта отказал да издаде спортна лицензия на "Шахматна федерация България" е отменена с влязло в сила на 16.07.2018 г. съдебно решение № 3393/16.03.2018 г., постановено по адм. д. № 14392/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания по приложение на закона, според които комисията е следвало да даде указания за отстраняване на констатираните неточности в заявлението и да определи подходящ срок за тяхното отстраняване. В изпълнение на задължителните указания новоназначена Комисията за лицензиране и атестиране е изпратила две писма до "Шахматна федерация България" с указания да приведе заявлението си в съответствие с изискванията влязлата в сила към този момент нова Наредба № 6 от 10.05.2018 г. за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б. (Наредба/та № 6, обн. ДВ, бр. 42/2018 г., която вече е отменена с Наредба за отмяната й, обнародвана в ДВ, бр. 42 от 28.05.2019 г., в сила от 28.05.2019 г.), защото на основание § 4 от преходните и заключителните й разпоредби производствата по издаване, подновяване, отнемане и прекратяване на спортна лицензия, започнати по реда на Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б., приета с ПМС № 237 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2008 г.; изм., бр. 62 от 2013 г.), се довършват по новия ред. След повторни указания и получени два отговора Комисията за лицензиране и атестиране е приела, че липсват: 1. удостоверение за актуално състояние от 2018 г. на Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. С. и 2. документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването на спортни обекти съгласно представения списък. С отменената от тричленният съдебен състав заповед тези констатации на комисията са възприети като нарушения на чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредбата и на "Шахматна федерация България" отново е отказано издаване на спортен лиценз по повторно разгледаното заявление с вх. № 09–00–3957/19.10.2017 г. Според съдът Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. С. не е в актуалния списък на спортните клубове-членове на "Шахматна федерация България", която е представила 18 удостоверения, подписани от председателя на управителния съвет на сдружението, в което е удостоверил (декларирал), че е осигурено ползването на подробно индивидуализирани спортни обекти и съоръжения, съответстващи на условията за практикуване на шахмат, за да се използват за тренировъчна и състезателна дейност. При така установената фактическа обстановка, тричленният съдебен състав е обосновал правен извод за липса на нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата № 6 (отм.); , защото обстоятелството, че Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. С. не е член на федерацията изключва задължението да бъде представено удостоверение за актуалното му състояние, респективно непредставянето на такова не съставлява основание за отказ да бъде издаден спортен лиценз. По отношение второто основание за отказ да бъде издаден спортен лиценз - чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредбата № 6 (отм.); , съдът е изложил подробни мотиви, в които е разяснил видовете документи и тяхната доказателствена сила като писмени доказателства, за да приеме за доказано, че административният орган е бил длъжен да приеме удостоверенията, подписани от председателя на управителния съвет на "Шахматна федерация България" като декларации по смисъла на чл. 43 от АПК, а ако е имал съмнение относно достоверността им като частни писмени документи, удостоверяващи благоприятни за заявителя обстоятелства, да изиска допълнителни доказателства за същите факти, но не и да отрече изцяло тяхното съществуване. По отношение на изискването по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 в касационната жалба липсват конкретни оплаквания, а при служебната проверка относно спазването на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че решаващият съд не е допуснал нарушение на закона. Съгласно цитираната разпоредба спортната федерацията, която иска да получи спортен лиценз е длъжна да представи удостоверение за актуално състояние – когато в заявлението не е посочен единен идентификационен код (ЕИК) съгласно регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, а на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 (отм.); за нея съществува задължение за представяне и на списък на спортните клубове – членове на федерацията, и копие от акта за приемането им; за всеки спортен клуб се посочва ЕИК съгласно регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, или удостоверение за актуално състояние. В административната преписка е представен ЕИК и удостоверение за актуално състояние на "Шахматна федерация България", непредставянето на ЕИК или удостоверение за актуално състояние на друго юридическо лице не е възможно да доведе до нарушение на изискването по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6, а би представлявало неизпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 само ако това лице е член на федерацията, което също не е установено по делото. По отношение на изискването по чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение, поради което с оглед тяхната абсолютно безспорност в правната теория и съдебна практика, при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не е необходимо да бъдат обосновавани отново същите правни изводи. Изрично следва да бъде посочено, че никакъв значителен обществен и държавен интерес, който касационният жалбоподател счита, че преследва процедурата по лицензиране на спортните федерации, не е възможно да обуслови пренебрегване на основни институти на правото. Правилата на доказване (видове доказателства, способи за тяхното събиране и доказателствена сила) са в основата на всяка една административна и правораздавателна дейност и съществуват в процесуалните закони като гаранция за правилното приложение на всеки един материален закон, независимо от обществени отношения, които регулира. Допустимите ограничения при доказване на определени факти поради тяхната специфика трябва да бъда установени в нормативен акт, а в случая на Закона за физическото възпитание и спорта (отм.); и Наредба № 6 (отм.); липсват подобри разпоредби. Според чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 (отм.); спортната федерация трябва да представи списък на спортните обекти и съоръжения, съответстващи на условията за практикуване на съответния спорт, които федерацията и нейните членове ще използват за тренировъчна и състезателна дейност, и документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването им. Не е предвидено доказването на тези факти по определен начин или с определени средства, поради което на основание чл. 43 от АПК административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установява обстоятелството, че е осигурено ползването на спортните обекти и съображения от списъка. Представените удостоверения, подписани от председателя на управителния съвет на спортната федерация имат характер точно на такава декларация. Аргументите в обратния смисъл, изложени в касационната жалба се явяват неоснователни, защото не отчитат действителния смисъл на закона. Неоснователно е и оплакването на вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение. Решаващият съд ясно и недвусмислено е посочил, че с представянето на 18 удостоверения за осигуряване ползването на спортни обекти и съображения заявлението на "Шахматна федерация България" отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 (отм.); , поради което отказът да й бъде издаден лиценз на основание липсата на такива документи противоречи на закона. От друга страна на основание чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което тричленният съдебен състав е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при което му е разяснил, че ако счита тези удостоверения за недостатъчни за изясняване на относимите факти, трябва да даде конкретни указания за представяне на допълнителни доказателства. Твърдението за вътрешно противоречие не отчита разликата между липса на документ и липса на достатъчно доказателства за установяване на относим факт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за отмяна, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,